Бедствието в Аберфан: Трагична глава от уелската история
Бедствието в Аберфан, една от най-мъчителните трагедии в уелската история, се случва на 21 октомври 1966 г. в село Аберфан (Aberfan) близо до Мертир Тидфил (Merthyr Tydfil), Южен Уелс. Катастрофално срутване на отпадъчно място на мина, след обилни валежи, заравя училище и околните къщи, причинявайки смъртта на 144 души, включително 116 деца. Това бедствие не само шокира Обединеното кралство, но и се превръща в символ на небрежност и последствията от пренебрегването на предупрежденията за безопасност.
Аберфан е малко минно селище, чиято икономика се върти около мината Мертир Вейл, управлявана от Националния съвет по въглищата (NCB – the National Coal Board). През годините големи отпадъчни места – купчини минни отпадъци – са били отлагани по хълмовете с изглед към селото. Отпадъчно място № 7, което в крайна сметка се е срутило, е било поставено несигурно върху естествен извор, което е довело до нестабилност и риск от свличане. Въпреки многократните предупреждения от местната общност и училищните служители за потенциалната опасност, представлявана от купищата отпадъчни води, NCB не предприема коригиращи действия.
На сутринта на 21 октомври 1966 г., след период на обилни валежи, подгизналото купище на отпадъчни води започва да се измества. Приблизително в 9:15 ч. сутринта масивна лавина от кал, тиня и въглищни отпадъци се спуска бързо върху селото, поглъщайки началното училище „Пантглас“ и няколко близки къщи. За съжаление, училището е в учебен процес и по-голямата част от децата са били в класните си стаи, когато поройът от отломки се е разразил. Спасителните усилия са незабавни, но са възпрепятствани от мащаба на бедствието и нестабилните условия.
Непосредствените последици от бедствието се характеризират с отчаяно търсене на оцелели. Родители, миньори и спасители трескаво копаят през утайките с надеждата да намерят децата си живи. За съжаление, повечето жертви умират от задушаване или смачкване. Въздействието на бедствието се разпростря далеч отвъд селото, като цялата нация скърби за загубата на толкова много млади животи.
След бедствието беше създаден трибунал, който да разследва причините и да определи отговорността. Разследването разкри груба небрежност от страна на NCB, като подчерта, че бордът на мини е пренебрегнал множество предупреждения и не е успял да оцени адекватно рисковете, свързани с отвалите. Въпреки че е признат за отговорен, NCB не е обвинен в наказателни престъпления, а председателят му, лорд Робенс, отказва да поеме отговорност, позовавайки се на факта, че бедствието е непредвидим инцидент.
Правителствените и обществени дарения се изливат в подкрепа на опечалените семейства. Възникват обаче противоречия, когато правителството настоява 150 000 паунда от фонда за помощ да бъдат използвани за разчистване на останалите отвали, решение, широко критикувано като нечувствително и несправедливо. През 1997 г., след десетилетия на кампании, правителството възстановява сумата на Фонда за бедствия в Аберфан, признавайки несправедливостта.
Бедствието в Аберфан остава запечатано в националната памет като трагично напомняне за последствията от небрежността и важността на правилата за безопасност. Селото създава мемориална градина на мястото на бившето училище, а гробище с гробовете на 116-те деца стои като тържествена почит към загубените млади животи.
Бедствието в Аберфан служи като мощен урок за важността на даването на приоритет на безопасността пред печалбата и необходимостта от отчетност в промишлените операции. Въпреки че са минали десетилетия, споменът за трагедията в Аберфан продължава да резонира, напомняйки на бъдещите поколения за опустошителното въздействие на човешката грешка и корпоративната небрежност.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
