Суецката криза, известна още като Втората арабско-израелска война, Суецко-Синайската война или Тристранната агресия, е дипломатически и военен конфликт в края на 1956 г., включващ Египет, Израел, Обединеното кралство и Франция. Кризата е ключов момент в геополитическия пейзаж след Втората световна война и има дългосрочни последици за баланса на силите в Близкия изток и света.
Произходът на Суецката криза може да се проследи до нарастващите националистически настроения в Египет, особено под ръководството на президента Гамал Абдел Насър. През юли 1952 г. египетската монархия е свалена от група националистически армейски офицери, водени от Насър, който става президент на Египет през 1954 г. Амбицията на Насър е да модернизира Египет и да намали западното влияние в региона.
Една от ключовите цели на Насър е да финансира изграждането на Асуанския висок язовир, мащабен инфраструктурен проект, насочен към контрол на потока на река Нил и генериране на водноелектрическа енергия. Първоначално Съединените щати и Световната банка се съгласяват да финансират язовира, но оттеглиха предложението си през юли 1956 г. поради опасения относно нарастващите връзки на Насър със Съветския съюз и подкрепата му за антиколониалните движения в Алжир и други региони.
В отговор на оттеглянето на западното финансиране, Насър обявява на 26 юли 1956 г., че национализира Суецкия канал, жизненоважен воден път, който свързва Средиземно море с Червено море и служи като ключов канал за световната търговия, особено за доставките на петрол до Европа. Каналът е собственост на Suez Canal Company, британско-френско предприятие.
Национализацията на канала от Насър се разглеждаше като пряко предизвикателство към британските и френските икономически интереси. Обединеното кралство, под ръководството на премиера Антъни Идън (Anthony Eden), се опасява, че действията на Насър ще създадат опасен прецедент за други колонии и ще застрашат британското влияние в Близкия изток. Франция, вече въвлечена в Алжирската война за независимост, е също толкова разтревожена от антиколониалната реторика на Насър.
Тайно Обединеното кралство, Франция и Израел формулират план за връщане на Суецкия канал и отстраняване на Насър от власт. Този план, известен като Севрският протокол, включва координирана военна атака от страна на Израел, последвана от британска и френска намеса под претекст за разделяне на враждуващите страни и защита на канала.
На 29 октомври 1956 г. Израел нахлува на Синайския полуостров и напредва към канала. Обединеното кралство и Франция отправят ултиматум, изискващ прекратяване на огъня и изтегляне на египетските и израелските сили от зоната на канала, който Насър отхвърля. На 5 ноември британските и френските сили започват серия от въздушни удари и десанти в Порт Саид и Порт Фуад.
Нахлуването предизвиква международно възмущение, особено от страна на Съединените щати и Съветския съюз. Президентът Дуайт Д. Айзенхауер е особено разгневен от операцията, тъй като не е информиран за плана и се е опасявал, че той ще дестабилизира региона и ще засили съветското влияние в Близкия изток.
Организацията на обединените нации, водена от генералния секретар Даг Хамаршелд, призова за незабавно прекратяване на огъня, а САЩ оказват натиск върху Обединеното кралство, Франция и Израел да изтеглят силите си. Под значителен дипломатически и финансов натиск, включително заплахата от икономически санкции, нахлуващите сили се съгласяват на прекратяване на огъня на 6 ноември 1956 г.
Суецката криза е повратна точка в световната геополитика. Неспособността на Обединеното кралство и Франция да запазят контрола си над канала бележи упадъка на тяхната имперска мощ, докато Съединените щати и Съветският съюз стават доминиращи суперсили в региона. Насър се очертава като герой на арабския национализъм, а Египет запазва контрола над канала, който беше отворен отново през март 1957 г. под наблюдението на ООН.
Кризата довежда и до създаването на Извънредните сили на ООН (UNEF), първата мироопазваща мисия, разположена за осигуряване на изтеглянето на чуждестранни войски от египетска територия. Суецката криза подчертава нарастващото влияние на ООН в международните конфликти и подчерта намаляващото влияние на европейските колониални сили в следвоенния свят.
Суецката криза е сложен конфликт, обусловен от геополитически, икономически и националистически фактори. Тя променя Близкия изток, отслабва европейското колониално влияние и сигнализира за възхода на американското и съветското господство в световните дела. Кризата също така подчертава стратегическото значение на Суецкия канал, който остава жизненоважна артерия за световната търговия и фокусна точка на международното напрежение и до днес.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
