Англиканската църква е основната държавна църква в Англия и църквата-майка на международната Англиканска общност. Характеризира се с отличителна комбинация от реформаторски и католически традиции. Произходът на Англиканската църква датира от ранното християнско присъствие в Римска Великобритания. Неговата различна идентичност обаче се появява по време на Английската реформация през 16 век. Църквата официално се отделя от Римокатолическата църква през 1534 г. при крал Henry VIII, който желае анулиране на брака му с Катерина Арагонска (Catherine of Aragon). Когато папата отказа, Хенри се самоутвърждава като върховен глава на англиканската църква чрез Акта за върховенството (the Act of Supremacy).
Англиканската църква подкрепя Свещеното писание като съдържащо всичко необходимо за спасението и признава Апостолския символ на вярата и Никейския символ на вярата като достатъчни изявления на християнската вяра. Той практикува две тайнства, определени от самия Христос: Кръщение и Евхаристия (Свето Причастие). Литургията на църквата е артикулирана в Книгата на общите молитви (the Book of Common Prayer), която предоставя услуги, молитви и литургични насоки.
Църквата на Англия е йерархична, като монархът е неин върховен управител. Негов духовен глава е архиепископът на Кентърбъри (the Archbishop of Canterbury), който надзирава провинция Кентърбъри, докато архиепископът на Йорк надзирава провинция Йорк. Всяка провинция е разделена на епархии, начело с епископи. Общият синод е законодателният орган на църквата, състоящ се от епископи, духовенство и миряни, които се събират, за да обсъждат и вземат решения по въпроси на доктрината, богослужението и управлението.
В исторически план англиканската църква е играла значителна роля в английското общество и култура, оказвайки влияние върху образованието, моралните ценности и социалните политики. Тя управлява множество училища и благотворителни организации. Църквата също така участва в различни въпроси на социалната справедливост, като се застъпва за мир, човешки права и облекчаване на бедността.
През последните десетилетия Англиканската църква е изправена пред предизвикателства като намаляване на посещаемостта и дебати по въпроси като ръкополагането на жени, приобщаването на LGBTQ+ и еднополовите бракове. В отговор църквата предприе стъпки да се модернизира и да стане по-приобщаваща. Жените за първи път бяха ръкоположени за свещеници през 1994 г., а през 2014 г. църквата освети първата си жена епископ.
Като църква-майка на Англиканската общност, Църквата на Англия има глобално влияние с англикански църкви, установени в много страни. Тези църкви са автономни, но споделят общо наследство и са в общение с катедрата на Кентърбъри.
Англиканската църква остава важна религиозна институция в Обединеното кралство и в световен мащаб чрез Англиканската общност. Нейната богата история, съчетана с постоянните усилия за справяне със съвременни проблеми, продължава да оформя ролята й в обществото и отношенията й с нейните членове.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
