Томас Кранмър (1489-1556) е ключова фигура в английската Реформация, известен предимно с ролята си на архиепископ на Кентърбъри по време на управлението на Henry VIII, Едуард VI и за кратко при Мария I. Неговото влияние играе важна роля в оформянето на богословските и литургично ръководство на англиканската църква.
Томас Кранмър е роден на 2 юли 1489 г. в Аслоктън, Нотингамшир, Англия. Получава образование в Исусовия колеж, Кеймбридж, където става стипендиант и си изгражда репутация на учен. Неговото академично образование полага основата за по-късната му работа в религиозната реформа.
Издигането до известност на Кранмър започва по нетрадиционен начин. През 1529 г., докато служи като член на английското посолство в Свещената Римска империя, той предлага на крал Хенри VIII да потърси мненията на европейските университети относно легитимността на брака му с Катерина Арагонска. Това предложение довежда Кранмър до вниманието и благоразположението на краля.
През 1533 г. Кранмър е назначен за архиепископ на Кентърбъри, позиция, която заема до смъртта си. Назначаването му идва в критичен момент, тъй като Хенри VIII е в процес на отцепване от Римокатолическата църква. Кранмър играе важна роля в анулирането на брака на Хенри с Катерина Арагонска (Catherine of Aragon), което позволява на Хенри да се ожени за Ан Болейн (Anne Boleyn). Този акт на практика бележи началото на отделянето на англиканската църква от Рим.
Богословският принос на Кранмър е значителен. Той е дълбоко ангажиран в разработването на Английската книга за общи молитви (The Book of Common Prayer), която е публикувана за първи път през 1549 г. и преработена през 1552 г. Книгата за общи молитви е революционна, правейки литургията достъпна за англоговорящите миряни и вграждайки реформираната теология в практики на англиканската църква.
Кранмър също играе ключова роля във формулирането на Тридесет и деветте члена, които очертават доктриналната позиция на англиканската църква. Неговата теологична гледна точка е повлияна от произведенията на Мартин Лутер и други реформатори, застъпващи се за оправдание чрез вяра и върховенството на писанието.
Съдбата на Кранмър се промени драматично с възкачването на Мария I на трона през 1553 г. Убедена римокатоличка, Мери се опитва да обърне протестантските реформи и да възстанови римокатолицизма в Англия. Кранмър е арестуван, съден за предателство и ерес и в крайна сметка се отрича от протестантските си вярвания под натиск. Въпреки отказа си, той е осъден на смърт.
На 21 март 1556 г. Кранмър е екзекутиран чрез изгаряне на клада в Оксфорд. В драматичен последен акт на неподчинение той се отказва от отказа си, заявявайки, че ръката, която е подписала отказа, ще бъде първата, която ще изгори. Мъченическата му смърт затвърждава наследството му като ключова фигура в протестантската Реформация.
Наследството на Томас Кранмър продължава чрез приноса му към англиканската литургия и теология. Книгата на общите молитви остава крайъгълен камък на англиканското богослужение и усилията му за оформяне на Англиканската църква са имали трайно въздействие. Кранмър е запомнен не само като реформатор, но и като мъченик, който отстоява убежденията си пред лицето на преследването.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
