Законът за реформата от 1832 г., известен също като Закон за представителството на народа от 1832 г., е основен законодателен акт в британската история. Той отбеляза първата значителна промяна в британската парламентарна система след Славната революция (the Glorious Revolution) от 1688 г. Актът адресира широко разпространените искания за по-представителна и справедлива избирателна система, като се занимава както с проблема с т.нар. „гнилите квартали“ (otten boroughs), така и с разширяването на избирателното право.
Преди 1832 г. британската избирателна система е пословично корумпирана и непредставителна. Парламентарните места са разпределени неравномерно, предпочитайки селските райони пред бързо развиващите се индустриални градове. Много избирателни райони, известни като „гнили квартали“, имат много малко избиратели, но избират членове на парламента (MPs). Някои квартали имат само десет гласоподаватели, но въпреки това изпращат двама депутати в парламента, докато големите индустриални градове като Манчестър изобщо нямат представителство. Освен това гласуването е ограничено до малка част от населението, предимно собственици на земя и богати.
Законът за реформата от 1832 г. донесе няколко значителни промени:
- Премахване на гнилите квартали: Актът елиминира 56 гнили квартала и намали представителството на 31 други, преразпределяйки тези места към по-населени окръзи и новосъздадени градски избирателни райони.
- Разширяване на франчайза: Актът разширява електората чрез понижаване на имуществения ценз. Тази промяна позволява на по-широк сегмент от средната класа, особено на индустриалната буржоазия, да гласува. Общият електорат се увеличава с около 50%, от приблизително 400 000 на 650 000 избиратели, но все още изключва работническата класа и жените.
- Еднакви квалификации за гласуване: Законът въвежда по-еднакви квалификации за гласуване в цялата страна, намалявайки огромните несъответствия в избирателните права, които преди това съществуват между различните избирателни райони.
- Повишено представителство за градските райони: Законът осигурява по-добро представителство за индустриалните градове. Например градове като Манчестър, Бирмингам и Лийдс получиват депутати за първи път.
Актът за реформа от 1832 г. е забележителност в историята на британската демокрация. Въпреки че не установява всеобщо избирателно право или не премахва всички изборни злоупотреби, то поставя началото на по-нататъшни реформи. Актът символизира изместването на политическата власт от аристокрацията към нововъзникващата средна класа, отразявайки промените, донесени от Индустриалната революция (the Industrial Revolution).
Актът също има дълбоко въздействие върху британската политика:
- Политическа мобилизация: Разширеният електорат и преразпределението на местата довеждат до по-голяма политическа ангажираност и мобилизация сред средната класа. Политическите партии, особено вигите и възникващата Либерална партия, започват да се организират по-ефективно, за да привлекат новите избиратели.
- Прецедент за бъдещи реформи: Актът създава прецедент за бъдещи избирателни реформи. Последвалото законодателство, като законите за реформа от 1867 г. и 1884 г., продължава процеса на разширяване на избирателното право и правене на избирателната система по-представителна.
- Укрепване на парламента: Като се справи с някои от най-лошите злоупотреби в избирателната система, законът помага за възстановяване на доверието в парламентарната система и засилва легитимността на правителството.
Актът за реформа от 1832 г. е критична стъпка в еволюцията на британската демокрация. Той бележи началото на постепенен процес на избирателна реформа, който в крайна сметка ще доведе до по-приобщаваща и представителна политическа система. Въпреки че не е без ограничения и оставя много проблеми нерешени, значението му в по-широкия разказ за демократичното развитие не може да бъде надценено.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
