Джеймс Хадли Чейс (24 декември 1906 – 6 февруари 1985) е английски писател. Докато рожденото му име е Рене Лодж Брабазон Реймънд, той е добре известен с различните си псевдоними, включително Джеймс Хадли Чейс, Джеймс Л. Дохърти, Реймънд Маршал, Р. Реймънд и Амброуз Грант. Той е един от най-известните писатели на криминални романи на всички времена. Репертоарът на Чейс, състоящ се от 90 заглавия (Първият роман – „No orchids for Miss Blandish“, издаден през 1939 г.), му спечелва репутацията на краля на криминалния роман в Европа. Той е и един от най-продаваните в международен план автори и до днес по 50 негови книги са заснети филми. Сюжетите на Чейс са известни с това, че обикновено лошите не биват наказани, злото тържествува, добрите не получават справедливост. Както често става в живота.
През годините Чейс развива уникален стил на писане, който е забързан, с малко обяснения или подробности за обкръжението или времето. Ярки изречения, кратки изблици на диалог на автентично звучащ жаргон с много действие са характеристиките на неговото писане.
Рене Лодж Брабазон Реймънд (Джеймс Хадли Чейс) е роден на 24 декември 1906 г. в Лондон. Той е син на полковник Франсис Реймънд от колониалната индийска армия, ветеринарен хирург. Баща му възнамерява синът му да има научна кариера и го обучава в Кралското училище, Рочестър, Кент.
Чейс напуска дома си на 18-годишна възраст. През 1932 г. Чейс се жени за Силвия Рей и двамата имат син. През 1956 г. те се преместват във Франция. През 1969 г. те се преместват в Швейцария, живеейки уединен живот в Corseaux-sur-Vevey, на Женевското езеро. Чейс умира там на 6 февруари 1985 г.
По време на Втората световна война служи в Кралските военновъздушни сили (RAF), достигайки ранг командир на ескадрила. Той редактира списанието на RAF с Дейвид Лангдън и има няколко истории от него, публикувани след войната в книгата Slipstream: “Антология на Кралските военновъздушни сили” (A Royal Air Force Anthology).
След като Чейс напуска дома си на 18-годишна възраст, той работи в продажбите, като се фокусира предимно върху книги и литература. Продава детски енциклопедии, работейки и в книжарница и като изпълнителен директор на търговец на едро на книги, преди да се насочи към писателска кариера. Интересите му включват професионална фотография, четене и слушане на класическа музика и опера. Като форма на почивка между романите, той съставя изключително сложни и изискани модели на Meccano (конструктор подобен на Легото).
Забраната за производство и разпространение на алкохол и последвалата Голяма депресия в САЩ (1929-39) довеждат до чикагската гангстерска култура преди Втората световна война. Това, съчетано с опита на Чейс в търговията с книги, го убеждава, че има голямо търсене на гангстерски истории.
След като прочита романа на Джеймс М. Кейн „Пощальонът винаги звъни два пъти“ (The Postman Always Rings Twice, 1934) и след като прочита за американския гангстер Ма Баркър и неговите синове, и с помощта на жаргонен речник, той написва “Без орхидеи за мис Бландиш” (No Orchids for Miss Blandish) в свободното си време. Книгата постига забележителна известност и се превръща в една от най-продаваните книги на десетилетието.
Това е тема на есето от 1944 г. „Рафълс и мис Блендиш“ от Джордж Оруел. Чейс и Робърт Несбит го адаптират към пиеса със същото име, която се играе в лондонския Уест Енд (West End) и получава добри отзиви. Филмовата адаптация от 1948 г. е широко заклеймена като непристойна поради изобразяването на насилие и сексуалност във филма. Робърт Олдрич прави римейк, The Grissom Gang, през 1971 г.
По време на Втората световна война Чейс се сприятелява с Мерил Панит (впоследствие редактор на TV Guide), който му предоставя речник на американския жаргон, подробни карти и справочници на американския подземен свят. Това дава на Чейс основата за ранните му книги с американски декори, редица от които се основават на действителни събития, случили се там. Чейс никога не е живял в Съединените щати, въпреки че прави две кратки посещения, едното в Маями, а другото на път за Мексико.
Чейс е обект на няколко съдебни дела по време на кариерата си. През 1942 г. неговият роман Miss Callaghan Comes to Grief (1941), зловещ разказ за търговията с бели робини, е забранен от британските власти, след като авторът и издателите Джаролд са признати за виновни за публикуването на неприлична книга. Всеки от тях е глобен със £100. В съдебното дело Чейс е подкрепен от литературни фигури като Х. Е. Бейтс и Джон Бетджеман. По-късно англо-американският криминален автор Реймънд Чандлър твърди, че Чейс е премахнал част от работата си в “Реквиема на Блондинката” (Blonde’s requiem, 1945 г.).
До края на Втората световна война са публикувани единадесет заглавия на Chase и той решава да смени подхода на писане. Всичките му книги дотогава са сравнявани една с друга и той иска да се отдалечи от американската гангстерска сцена към лондонския подземен свят, възникнал след Втората световна война. Той написва „По-смъртоносно от мъжа“ (More Deadly Than the Male) под нов псевдоним Амброуз Грант и публикувана през 1947 г.
Първата версия на филмовата версия на Джоузеф Лоузи от 1962 г. на трилъра на Чейс “Ева” (Eve, 1945) e счетена за твърде дълга, 155 минути и сведена до 115 минути. Оригиналната книга е психологическо изследване на проститутка (Чейс, с благословията на съпругата си наема проститутка за £ 5 (еквивалент на £100 сега) и добър обяд, ако тя му позволи да й бръкне в… мозъка). Действието се развива в Америка, филмовата версия е преместена във Венеция и играе Стенли Бейкър като уелски писател, обсебен от хладнокръвна фатална жена, Ева (Жан Моро).
Всичките му романи са толкова забързани, че читателят е принуден да прелиства страниците в непрекъснато усилие, за да стигне до края на книгата. Последната страница често създава напълно неочакван сюжетен обрат, който неизменно оставя изненадани дори най-заклетите му фенове. Неговите ранни книги съдържат известно насилие, което съответства на епохата, в която са написани, въпреки че това е значително смекчено, тъй като сюжетите са съсредоточени повече върху обстоятелствени ситуации, за да се създаде висока степен на напрежение, която е отличителен белег на неговото писане. Сексът никога не е бил явен и, макар и често загатван, рядко се е случвал.
В няколко от историите на Чейс главният герой се опитва да забогатее, като извърши престъпление – застрахователна измама или кражба. Но схемата неизменно се проваля и води до убийство и накрая до задънена улица, в която героят разбира, че никога не е имал шанс да се спаси от неприятностите. Жените често са красиви, умни и коварни; те убиват без колебание, ако трябва да покрият престъпление. Сюжетите му обикновено се съсредоточават около нефункциониращи семейства, а финалната развръзка повтаря заглавието.
Именно такава е излязлата през 1960 и станала касов успех криминална история “Лесни пари” (Come Easy – Go Easy). В нея главния герой Чет Карсън напусна затвора като си мисли, че е намерил сигурно скривалище в самотна бензиностанция. Но вместо това се оказва уловен в опасна тройка – възрастен собственик, красивата му съпруга Лола и сейф с цяло състояние вътре, което Лола иска. Шансът й идва, когато открива самоличността на Чет и го заплашва със затвор, освен ако не отвори сейфа.
В много от неговите романи коварните жени играят важна роля. Главният герой се влюбва в някоя и е готов да убие някой по нейно нареждане. Едва когато е убил, той разбира, че жената го е манипулирала за собствените си цели.
Най-добрият пазар за Чейс е Франция (по повече от 30 книги са направените филми), където всичките му деветдесет заглавия са публикувани от издателство Gallimard в тяхната серия Série noire. Той е много популярен и на други европейски пазари, както и в Африка и Азия. Книгите му обаче не успяват да се наложат на американския пазар.
Избрани мисли на писателя:
1. „Без мечти и надежди животът не струва нищо.“
2. „Човекът с пари генерира такова чувство за власт, че си мисли, че може да направи всичко. Аз не обичам всемогъщите, не обичам хората, които имат много пари, защото започват да оказват натиск върху останалите.”
3. „Мъжете предпочитат развратни жени, защото почтените са доста скучни.”
4. „Търговците на наркотици са най-презрените твари на земята.”
5. „Често става така в живота – научаваш цената на най-скъпото едва когато го изгубиш.”
6. „И аз съм човек като другите – всички обичаме да ни говорят приятни неща.”
7. „Жените не струват нищо заради факта, че се лепят за мъжете. Като погледнеш как се държат повечето от тях, си мислиш, че се намираш на евтина разпродажба.”
8. „Хората, които не са успели да подредят собствения си живот, нямат право да дават съвети.”
9. „В Холивуд съдят за хората не по таланта, обноските или умението да се държат в обществото, а само по доходите им.”
10. „Свещен дълг на писателя е да каже нова дума на читателите си. Тя трябва да е достатъчно значима, за да си струва да се чуе.”
Произведения:
| Година | Заглавие | Герой | Филмова адаптация |
|---|---|---|---|
| 1939 | No Orchids for Miss Blandish also The Villain and the Virgin | Dave Fenner Slim Grisson Miss Blandish | No Orchids for Miss Blandish (1948) The Grissom Gang (1971) |
| 1940 | The Dead Stay Dumb | Dillon, Roxy, Myra | |
| 1941 | Twelve Chinks and a Woman also Twelve Chinamen and a Woman also The Doll’s Bad News | Dave Fenner Glorie Leadler | |
| 1941 | Miss Callaghan Comes to Grief | Jay Ellinger, Raven | Méfiez-vous fillettes (1957) |
| 1942 | Get a Load of This (short story collection) | ||
| 1944 | Miss Shumway Waves a Wand | Ross Millan Myra Shumway | Une blonde comme ça (1962) Rough Magic (1995) |
| 1945 | Eve | Clive Thurston Eve | Eva (1962) Eva (2018) |
| 1946 | I’ll Get You for This | Chester Cain | I’ll Get You for This (1951) |
| 1947 | Last Page (play) | The Last Page (1952) | |
| 1948 | The Flesh of the Orchid (novel) | Carol Blandish The Sullivan Brothers | La Chair de l’orchidée (1975) |
| 1949 | You Never Know with Women | Floyd Jackson | |
| 1949 | You’re Lonely When You’re Dead | Vic Malloy Paula Bensinger Jack Kerman | |
| 1950 | Figure It Out for Yourself also The Marijuana Mob | Vic Malloy Paula Bensinger Jack Kerman | |
| 1950 | Lay Her Among the Lilies ASIN B001GD0R8K | Vic Malloy Paula Bensinger Jack Kerman | Die Katze im Sack [de] (1965) |
| 1951 | Strictly for Cash | Johnny Farrar | |
| 1952 | The Fast Buck also The Soft Touch | Verne Baird Rico Ed Dallas | |
| 1952 | Double Shuffle | Steve Harmas | |
| 1953 | I’ll Bury My Dead | Nick English | |
| 1953 | This Way for a Shroud | Paul Conard Vito Ferrari | |
| 1954 | Tiger By the Tail | Ken Holland Lieutenant Harry Adams | The Man in the Raincoat (1957) Kashmakash (1973) Akalmand (1984) 88 Antop Hill (1984) [13] |
| 1954 | Safer Dead also Dead Ringer | Chet Sladen | |
| 1955 | You’ve Got It Coming | Harry Griffin | Он своё получит (On svoyo poluchit) (Russian, 1992) |
| 1956 | There’s Always a Price Tag | Glyn Nash, Steve Harmas | Retour de manivelle (1957) Maharathi (2008) |
| 1957 | The Guilty Are Afraid | Lew Brandon | |
| 1958 | Not Safe to Be Free also The Case of the Strangled Starlet | Jay Delaney | Le Démoniaque (1968) |
| 1959 | Shock Treatment | Steve Harmas, Terry Regan | Ek Nari Do Roop (1973), Joshila (1973) |
| 1959 | The World in My Pocket | Morgan | World in My Pocket (1961) Мираж (Mirazh) [ru] (1983) |
| 1960 | What’s Better Than Money | J. Halliday | |
| 1960 | Come Easy – Go Easy | Chet Carson | Chair de poule (1963) |
| 1961 | A Lotus for Miss Quon | Steve Jaffe | Lotus Flowers for Miss Quon (1967) |
| 1961 | Just Another Sucker | Harry Barber, John Renick | Dans la gueule du loup (1961)Bullet (1976) Palmetto (1998) |
| 1962 | I Would Rather Stay Poor | Dave Calvin | The Catamount Killing [fr] (1974) |
| 1962 | A Coffin from Hong Kong | Nelson Ryan | Coffin from Hong Kong (1964) |
| 1963 | One Bright Summer Morning | Crime on a Summer Morning (1965) 36 Ghante (1974) | |
| 1963 | Tell It to the Birds | Steve Harmas, John Anson, Maddox | |
| 1964 | The Soft Centre | Frank Terrell Valiere Burnette | |
| 1965 | This Is for Real | Mark Girland | |
| 1965 | The Way the Cookie Crumbles | Frank Terrell | Trop petit mon ami (fr) (1970) |
| 1966 | You Have Yourself a Deal | Mark Girland | The Blonde from Peking (1968) |
| 1966 | Cade | Val Cade | |
| 1967 | Have This One on Me | Mark Girland | |
| 1967 | Well Now – My Pretty | Frank Terrell | Казино (Casino) (Russian, 1992)[14] |
| 1968 | An Ear to the Ground | Steve Harmas, Al Barney | |
| 1968 | Believed Violent | Frank Terrell, Jay Delaney | Présumé dangereux (1990) |
| 1969 | The Whiff of Money | Mark Girland | |
| 1969 | The Vulture Is a Patient Bird | Max Kahlenberg | Shalimar (1978) |
| 1970 | Like a Hole in the Head | Jay Benson | Снайпер (Snayper) [ru] (Russian, 1991) |
| 1970 | There’s a Hippie on the Highway | Frank Terrell, Harry Mitchell | Бухта смерти (Bukhta smerti) [ru] (Russian, 1991) Victoria No. 203 (Hindi) (1972) Victoria No. 203 (Hindi) (2007) |
| 1971 | Want to Stay Alive? | Poke Toholo | Le Denier du colt (1990) |
| 1971 | An Ace Up My Sleeve | Helga Rolfe | Crime and Passion (1976) |
| 1972 | Just a Matter of Time | Chris Patterson Sheila Oldhill Miss Morely-Johnson | Pas folle la guêpe (fr) (1972) |
| 1972 | You’re Dead Without Money | Al Barney | |
| 1973 | Have a Change of Scene | Larry Carr | |
| 1973 | Knock, Knock! Who’s There? | Johnny Bianda | |
| 1974 | So What Happens To Me? | Jack Crane | |
| 1974 | Goldfish Have No Hiding Place | Steve Manson | |
| 1975 | Believe This – You’ll Believe Anything | Clay Burden | |
| 1975 | The Joker in the Pack | Helga Rolfe | |
| 1976 | Do Me a Favour, Drop Dead | Keith Devery | |
| 1977 | My Laugh Comes Last | Larry Lucas | The Set-Up (1995) |
| 1977 | I Hold the Four Aces | Helga Rolfe | |
| 1978 | Consider Yourself Dead | Mike Frost | |
| 1979 | You Must Be Kidding | Ken Brandon Tom Lepski Paradise City Police Force | |
| 1979 | A Can of Worms | Bart Anderson | |
| 1980 | You Can Say That Again | Jerry Stevens | |
| 1980 | Try This One for Size | Paradise City Police Force | Try This One for Size (1989) |
| 1981 | Hand Me a Fig Leaf | Dirk Wallace | |
| 1982 | Have a Nice Night | Passez une bonne nuit (1990) | |
| 1982 | We’ll Share a Double Funeral | Perry Weston Chet Logan | |
| 1983 | Not My Thing | Ernie Kling | |
| 1984 | Hit Them Where It Hurts | Dirk Wallace |
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
