Крал Стефан (1096–1154), често известен като Стефан от Блоа (Stephen of Blois), управлява от 1135 до 1154 г. Неговото управление е запомнено с интензивния граждански конфликт, известен като „Анархията“ (The Anarchy), по време на който той се бори да запази властта си над английския трон срещу братовчедка му императрица Матилда (Empress Matilda).
Стивън е роден през 1096 г., член на рода на Блоа, благородническо семейство с връзки както с Англия, така и с Нормандия. Баща му, Стивън, граф на Блоа, е виден благородник, а майка му, Адела, е дъщеря на Уилям Завоевателя (William the Conqueror), което дава на Стивън силни наследствени претенции за английския трон. Той получава образование в Нормандия и е близък с чичо си, крал Henry I от Англия, който му поверява значителни земи и титли.
Като млад мъж Стивън показва храброст в битка и силно чувство на лоялност към чичо си. Популярността му в английския двор нараства, особено след като е смятан за харизматична и щедра фигура. Пътят му към трона обаче се усложнява поради семейни съперничества и конкуриращи се претенции.
Крал Хенри I умира през 1135 г. без мъжки наследник, ситуация, която създава нестабилност. Въпреки че Хенри I е уредил дъщеря му, императрица Матилда, да го наследи, много английски благородници не са склонни да приемат жена за владетел. Искът на Матилда е допълнително усложнен от брака й с Джефри Анжуйски, съперник на нормандското благородство в Англия.
Стивън се възползва от тази възможност и се втурва към Англия, за да претендира за трона. Той бързо е коронясан за крал с подкрепата както на църквата, така и на влиятелни барони, които се страхуват от влиянието на Матилда чрез съпруга й. Бързата му коронация му помага да затвърди властта, въпреки че мнозина смятат действията му за подкопаване на договорения план за наследяване.
Управлението на Стивън е белязано от „Анархията“, продължителна и жестока гражданска война срещу императрица Матилда. Конфликтът избухва поради противоречивите претенции за трона и съмнителното право на Стивън да управлява. Императрица Матилда, подкрепена от фракция благородници, включително нейния полубрат, Робърт от Глостър (Robert of Gloucester), нахлува в Англия през 1139 г., решена да си върне трона.
Гражданската война, която последва, е брутална, като и двете страни превземат и губят територии, замъци и влиятелни поддръжници. Лоялността на английското благородство е разделена, което довежда до постоянни смени на властта. Позицията на Стивън отслабва значително през 1141 г., когато той е заловен по време на битката при Линкълн (the Battle of Lincoln) и хвърлен в затвора. Матилда поема контрола и се подготвя да бъде коронясана за кралица, но нейният волеви маниер отблъсва много съюзници. Народното недоволство срещу Матилда позволява на Стивън да избяга от плен и бързо да възобнови ролята си на крал.
Гражданската война продължава, като нито една от страните не може да претендира за решителна победа. През този период Англия изпада в състояние на почти анархия, с беззаконие, ширещо се в цялата страна, тъй като местните барони налагат контрол над своите територии, без да зачитат кралската власт. Замъците са построени от съперничещи фракции и обикновените хора страдат много, докато страната потъва в хаос.
До началото на 1150 г. и двете страни са уморени от продължаващия конфликт и натискът за разрешаване се увеличава. Синът на Стивън и избран наследник, Юстас, умира през 1153 г., което отслабва властта на Стивън. Синът на императрица Матилда, Хенри Анжуйски (бъдещият крал Хенри II), се оказва страховита фигура с нарастваща подкрепа. Хенри нахлува в Англия през 1153 г., но вместо да доведе до нов продължителен конфликт, това отваря път към преговори.
През 1153 г. Стивън и Хенри се съгласяват с Уолингфордския договор (the Treaty of Wallingford). Според условията на договора Стивън остава крал до смъртта си, но признава Хенри за свой наследник. Това споразумение на практика слага край на гражданската война, донасяйки относителен мир в Англия.
Стивън умира на 25 октомври 1154 г. и Henry II го наследява, поставяйки началото на Анжуйската династия. Управлението на Стивън обикновено се смята за едно от най-бурните в английската история. Конфликтът и безпорядъкът на неговото управление разкриват слабостите на феодалната система и поставят началото на реформите, които Хенри II по-късно ще приложи.
Стефан често е смятан за харизматичен, но неефективен владетел, на когото липсват авторитетът и стратегическата проницателност, необходими за поддържане на мира. Решението му да завземе трона и последвалата неспособност да потуши последвалата анархия отслабват репутацията му и оставят трайно въздействие върху кралството. Независимо от това, действията на Стивън разкриват време, когато английската монархия се бори с проблеми за наследяването, показвайки как политическата стабилност зависи силно от способността на монарха да изисква лоялност и да налага справедливост.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
