Суфражетка е член на активистка женска организация в началото на 20-ти век, която под знамето „Гласове за жените“ се е борила за правото да гласува на публични избори в Обединеното кралство. Терминът се отнася по-специално до членовете на Британския социален и политически съюз на жените (WSPU), движение на жени, основано през 1903 г. от Емелин Панкхърст, което се ангажира с директни действия и гражданско неподчинение. През 1906 г. репортер, пишещ в Daily Mail, измисля термина суфражетка за WSPU, произлизащ от suffragistα (всяко лице, което се застъпва за права на глас), за да омаловажи жените, които се застъпват за избирателното право само на жените. Но жените, които възнамерявал да осмее, прегръщат термина, като казали”suffraGETtes” (акцентирайки на “g” от get – вземам), намеквайки не само, че искат гласуване, но и че възнамеряват да го “получат”. Последователите на идеята за избирателни права на жените възприемат новото име, дори то става заглавие на вестника, публикуван от WSPU. Мотото на организация е: “Дела, а не думи”. Суфражетките често нарушавали законите, за да привлекат общественото внимание към каузата за равни права на жените. Те не само чупели витрини, но и жертвали живота си. В началото на 20 век до избухването на Първата световна война приблизително хиляда суфражетки са били затворени във Великобритания. Повечето ранни лишавания от свобода са за нарушения на обществения ред и неплащане на дължими глоби.
Докато са в затвора, суфражетките лобират да бъдат считани за политически затворници; с такова обозначение суфражетките ще бъдат поставени в Първо отделение, за разлика от Второ или Трето отделение на затворническата система, и като политически затворници ще получат определени свободи, които не са предоставени на други затворнически подразделения, като например позволени чести посещения и да пишат книги и статии.
Цветове на движението на суфражетките: лилавото представлява лоялност и достойнство, бялото за чистота, а зеленото за надежда. Жените печелят правото на глас в няколко страни до края на 19 век; през 1893 г. Нова Зеландия става първата самоуправляваща се държава, която дава право на глас на всички жени на възраст над 21 години. Когато до 1903 г. жените във Великобритания не са получили избирателни права, Панкхърст решава, че жените трябва да „вършат работата сами“; мотото на WSPU става „дела, не думи“.
Суфражетките се опитват да нахлуят в парламента, те са нападани и сексуално насилвани по време на битки с полицията, оковават се сами за парапети, чупят прозорци, сблъскват се с подигравки в медиите. Когато били хвърлени в затвора, те започвали гладна стачка, на която правителството отговорило с принудителното им хранене. Първата суфражетка, хранена насила, е Евалин Хилда Бъркит. През 1913 г. активистката Емили Дейвидсън излиза на хиподрума по време на конно състезание и се хвърля под коня на крал Джордж V. През 1914 г. друга суфражетка Мери Ричардсън разрязала с нож платното на Velázquez „Венера пред огледалото“ в Националната галерия.
Кампанията за суфражетки е спряна, когато избухва Първата световна война през 1914 г. През 1918 г. британският парламент приема нов избирателен закон, който дава право на жените над 30-годишна възраст да гласуват, ако имат собственост. Десет години по-късно жените получават избирателно равенство с мъжете, когато Законът за представителството на хората от 1928 г. даде на всички жени правото да гласуват над 21-годишна възраст. Същата година е избрана първата жена депутат в парламента.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
