Източноиндийската компания (The East India Company – EIC) е британско акционерно дружество, основано през 1600 г. и съществувало до 1859 г. Офисите й са били на Leadenhall Street в Лондонското сити, на мястото на днешната сграда на банка Лойдс. Създадена е за търговия в региона на Индийския океан, първоначално с Източна Индия (Индийския субконтинент и Югоизточна Азия), а по-късно с Източна Азия. Представката “източно” се използва за разграничение от западно-индийските компании, които търгуват с Новия свят (Америките).
Компанията поема контрола върху големи части от Индийския субконтинент, колонизира части от Югоизточна Азия и Хонконг и пази търговски постове и колонии в резиденциите си на Персийския залив.
Флотът на Британската източноиндийска компания имал свое знаме и бил голям колкото кралския флот. Имал дори свои корабостроителница и докове. Представете си компания с влиянието на Google, Amazon, Apple и Facebook взети заедно, получила санкциониран от държавата монопол и правото да събира данъци в чужбина – и с MI6 и армията на свое разположение.
Когато сградата е преустроена през 1790 г., неокласицизмът е на мода и сградата идва с портик с шест колони. Централата на Източноиндийската компания в Лондон може да не е имала покривна тераса или градина със скулптури, но нейните директори искали да покажат, че са могъщи, стилни и впечатляващи.
Британците създават Британската източноиндийска компания след като виждат търговския успех на холандците, чийто флот през 17 век започва да внася подправки от остров Ява (пипер и други). Подправките направили храната по-вкусна и богатите хора открили удоволствието от храненето. Подправките започнали да се търсят. Цената им била по-висока от тази на златото.
В своя пик през 18 в. компанията е най-голямата корпорация в света, конкурирайки се с Холандската източноиндийска компания. EIC дори има свои собствени въоръжени сили наброяващи общо 260 000 войници, два пъти повече от армията на Великобритания. Дейностите на компанията имат дълбок ефект върху глобалния търговски баланс, като почти еднолично обръщат тенденцията на изтичане на западни кюлчета на изток, наблюдавано по време на Римската империя.
Британската източноиндийска компания минава през 4 фази в своята дейност:
- Доставя подправки директно от Далечния Изток до Англия, така променя британската кухня.
- Доставя евтин памук и коприна като променя дрехите на британците.
- Докарва чая във Великобритания и променя навиците на британците в избора на любима напитка.
- Спира да се занимава с търговия и започва да администрира големи части от Индийския полуостров (Индостан – Индия, Пакистан, Бангладеш, Непал, Бутан), а в Индийския океан – Шри Ланка и Малдивите.
Да влезеш да работиш в компанията зависело от това кого познаваш. Дори за ръчен труд в складовете се нуждаеш от номинация от някой от директорите на компанията. Има 24 директора, избрани от акционерите, които имат най-малко £2000 в акции на компанията. Молбите за прием винаги надвишават значително броя на свободните места. Не се нуждаете само от лично представяне, за да получите шанс за работа – трябвало и да платите. Първо, за да се гарантира добро поведение, всеки работник трябва да плати гаранция. Нов нает може да очаква да плати минимум £500. По отношение на това, което бихте могли да купите, с тези пари това е еквивалентно на около £40 000 днес. Колкото по-висока е позицията и заплатата, толкова по-висока е гаранцията: през 1680 г. президентът на задгранична фабрика трябвало да подпише гаранция за £5000 (около £400 000 през 2023 г.).
Източноиндийската компания има бонуси на място – като храна, напитки и следобеден сън. Чиновниците в централата в Лондон получават безплатна закуска, когато пристигат рано на работа. Днешните служители може да завиждат на „уиски петъците“ на Google или часовете за коктейли на Facebook. Но с достатъчно алкохол на обяд и вечеря, фабриките на Източноиндийската компания в чужбина отиват много по-далеч. Така например за една година във фабриката в Суматра 29-те работници консумират: 950 бутилки вино, 600 бутилки френско бордо, 320 бутилки Бъртън ейл, 42 галона Мадейра, 274 бутилки Тоди и 164 галона Гоа арак . При получаването на разписките Компанията написала:
„Чудно е, че някой от вас живее шест месеца след това пиене на алкохол или че няма кавги и дуели между вас, ако дори и половината алкохолни напитки, в тази разписка са наистина изпити.“
В края на 18-ти и началото на 19-ти век чиновниците на Източноиндийската компания са едни от най-добре платените във Великобритания. И колкото по-дълго сте работили в компанията, толкова по-висока е била заплатата ви. През 1815 г. нов чиновник започвал с £40 на година (в сравнение със средните заплати на работниците, около £32 590 днес). Но тази стартова заплата подлежи на повишение: служител, работещ от 11 до 15 години, ще печели £220 годишно (£167 200 ); след 39 години служба, £600 на година (£448 800).
Освен това има пенсии, които след 1813 г. се изплащат според прослуженото време. Чиновник, който е работил 40 години, може да се пенсионира с три четвърти от заплатата си – на 50 години, пълна заплата. Това се случва с Питър Обер, секретар от 1829 до 1836 г., който встъпва в длъжност на 16, напуска на 66 и след това живял в следващите 30 години с £2000 на година: това прави колосалните £995 600 днешни пари/година.
Тези на най-високите позиции – 24-те директори – получават £300 до £500/година. Това е еквивалентно на около £234 400 до £387 300 днес. Но с толкова много хора, които се опитват да се допрат до директорите, самата позиция също има парична стойност като патронаж: хората биха давали както подаръци, така и пари в брой с надеждата за номинация или търговска сделка. „Всеки опит за получаване на паричен еквивалент е строго забранен; но оценките варират от около £5000 до £8000 на година за всеки директор,” пише Уилям Фостър в книгата си East India House – днешните £5,3 милиона до £8,9 милиона.
Първоначално учредена като „Губернатор и компания на търговците на Лондон, търгуващи в Източните Индии“ (“Governor and Company of Merchants of London Trading into the East-Indies”), компанията се издига до половината от световната търговия през средата на 1700 г. и началото на 1800 г., особено с основни стоки като памук, коприна, индигова боя, захар, сол, подправки, селитра, чай, кафе и опиум като компанията управлява в началото и Британската империя в Индия.
Битката при Пласи (The Battle of Plassey) е голяма битка, състояла се през 1757 г. при Палаши, Бенгалия и е част от Третата Карнатска война и от световната Седемгодишна война, в която Франция и нейните съюзници се бият с Великобритания и нейните съюзници. Британската победа позволява на Британската източноиндийска компания да поеме контрола над източната част на Индийския субконтинент. През следващите сто години тяхната зона на контрол се разраства и над останалата част от Индия. Компанията започва да управлява големи райони на Индия, упражнявайки военна мощ и поемайки административни функции.
Управлението на компанията в Индия на практика продължава до Индийското въстание от 1857 г. “Законът за правителството на Индия” от 1858 г. води до поемането на директен контрол над Индия от Британската корона със създаването на новия британски Радж. Британската източноиндийска компания бива лишена от администраторски правомощия в Индия с решението на Британският парламент да поеме контрола върху Индия. Кралица Виктория става Императрица на Индия, а войниците на Британската източноиндийска компания влизат в състава на Британската индийска армия.
Въпреки честата намеса на правителството, компанията има повтарящи се проблеми с финансите си. Компанията е прекратена през 1874 г. в резултат на Закона за изкупуване на дивиденти от акции на Източна Индия, приет една година по-рано, тъй като Законът на правителството на Индия дотогава я е направил безсилна и остаряла. Официалната правителствена машина на британския Радж е поела своите правителствени функции.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
