Вортигерн е завладяваща и загадъчна фигура в британската история, представяна като владетел, чието управление бележи критичен, преходен период между Римска Британия (Roman Britain) и ранното средновековие (The early medieval era). Повечето от това, което знаем за Вортигерн, идва от полулегендарни източници, които смесват история с мит, което означава, че разделянето на фактите от измислицата е предизвикателство. Няколко ключови точки обаче предлагат представа за неговата роля и наследство.
Смята се, че Вортигерн е бил крал или високопоставен благородник, управлявал части от Великобритания през 5-ти век, по времето, когато Римската империя изтегля силите си от острова 410 година. С намаляващата римска военна подкрепа Британия става все по-уязвима за атаки от морски нападатели, особено пиктите от север и ирландците от запад. Вортигерн често е изобразяван като един от лидерите, които се опитват да навигират в новия вакуум на властта, оставен от римляните, опитвайки се да поддържат стабилност във време на големи катаклизми.
Повечето от това, което знаем за Вортигерн, идва от по-късни разкази, особено от писанията на Гилдас (Gildas), Беде (Bede) и по-късно Джефри от Монмут (Geoffrey of Monmouth). Гилдас, британски монах, пишещ през 6 век, е най-ранният източник, въпреки че работата му е по-скоро морална критика на британските лидери, отколкото ясна история. Беда, монах от 8-ми век, също обсъжда Вортигерн в своята Църковна история на английския народ (Ecclesiastical History of the English People), но неговата информация до голяма степен е извлечена от Гилдас и други източници. Историята на кралете на Британия (History of the Kings of Britain) на Джефри от Монмут, написана през 12-ти век, добавя значителен слой легенди, описвайки Вортигерн като донякъде трагична фигура, чиито решения са довели до заселването на саксонците във Великобритания.
Една от най-забележителните части от историята на Вортигерн е неговият съюз със саксонските наемници, решение, което има далечни последици. Според легендата Вортигерн поканил саксонските братя Хенгист (Hengist) и Хорса (Horsa) в Британия, за да му помогнат да се защити срещу пиктите и други заплахи. Това решение често се описва като отчаян опит за предотвратяване на нашествия, но също така че излага Великобритания на по-голяма опасност. Историята разказва, че Вортигерн позволил на Хенгист и Хорса да се установят на острова в замяна на военната им помощ. Саксонците обаче бързо нарастват в сила и поискват повече земя. Този съюз в крайна сметка се влошава, което довежда до жесток конфликт между британците и саксонците, борба, която бележи началото на англосаксонското заселване в Англия.
Записките на Джефри от Монмут добавя легендарен епизод, включващ магьосника Мерлин (the wizard Merlin). Според историята Вортигерн искал да построи замък в Уелс (вероятно в Динас Емрис), но основите продължавали да се срутват. Неговите съветници му препоръчват да намери младо момче без баща и да го пожертва, за да стабилизира основата. Това момче е именно Мерлин, който вместо това разкрива присъствието на два биещи се дракона под мястото – един червен, символизиращ британците, и един бял, символизиращ саксонците. Битката на драконите се тълкува като пророчество за борбата между британци и саксонци за контрол над Великобритания. Този епизод добавя елемент на мистицизъм към историята на Вортигерн, въпреки че е широко смятан за мит.
Историческите разкази са склонни да представят Вортигерн в негативна светлина, като писатели като Гилдас го осъждат като слаб и морално погрешен лидер, чиито лоши избори ускоряват падането на Римска Британия. В по-късната средновековна литература репутацията му само се влошава, като Джефри от Монмут го рисува като трагична, почти злодейска фигура, чиято амбиция довежда до гибел. Съвременните историци обаче са подходили към неговата история с по-голям нюанс, предполагайки, че Вортигерн е бил лидер, който е правил трудни избори в бурен период.
Малко солидни археологически находки са пряко свързани с Вортигерн, въпреки че някои историци спекулират относно местоположението на неговата предполагаема крепост. Хълмовата крепост в Динас Емрис (Dinas Emrys) в Северен Уелс е един възможен кандидат, но тази връзка остава спекулативна. Други историци твърдят, че Вортигерн може да представлява съставна фигура – символично изображение на различни британски лидери, изправени пред предизвикателствата на пост-римския период.
Историята на Вортигерн въплъщава борбата и несигурността на ранната средновековна Великобритания. Независимо дали е бил опортюнистичен владетел, отчаян лидер или изкупителна жертва на народ в криза, неговото наследство е вплетено в британската история. Неговата история илюстрира сливането на история и мит, което често характеризира ранната британска история, което го прави една от най-интригуващите и мистериозни фигури от периода.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
