Агата Мери Клариса Кристи, лейди Малоуан (по баща Милър; 1890 – 1976) е английска писателка, известна със своите 66 детективски романа и 14 сборника с разкази, особено тези, които се въртят около измислените детективи Еркюл Поаро и мис Марпъл. Тя също така е написала най-продължително играната пиеса в света „Капанът за мишки“ (Mousetrap), която се играе на Уест Енд (The West End), Лондон от 1952 г., както и шест романа под псевдонима Мери Уестмакот. През 1971 г. е наградена с “Дама” за приноса си към литературата. Книгата на рекордите на Гинес посочва Кристи като най-продаваната авторка на криминалистика на всички времена, нейните романи са продадени в повече от два милиарда копия.
Кристи е родена в богато семейство от горната средна класа в Торки (Torquay), Девън и до голяма степен получава домашно образование.
Кристи отдавна е фен на детективските романи, след като се наслаждава на „Жената в бяло“ и „Лунният камък“ на Уилки Колинс и ранните истории на Артър Конан Дойл за Шерлок Холмс. Първоначално тя е неуспешен писател с шест последователни отхвърляния, но това се променя, когато написва първия си детективски роман, „Мистериозната афера в Стайлс“ (The Mysterious Affair at Styles), през 1916 г. Той въвежда главния герой Еркюл Поаро, бивш белгийски полицай с „великолепни мустаци“ и глава „точно с формата на яйце“ . Той е ексцентричен детектив, пенсиониран ерген, който живее в Лондон. Агата Кристи го включва в 33 нейни романа и повече от 50 разказа.
Вдъхновението на Кристи за героя идва от белгийските бежанци, живеещи в Торки, и белгийските войници, на които е помагала като медицинска сестра-доброволка по време на Първата световна война. Прототипът на Еркюл Поаро всъщност е белгийски бежанец, с когото Агата Кристи се запознава по това време. Белгиецът Поаро е един от любимите герои не само на британци, но и на четящите хора от цял свят. Великобритания дава подслон на 250 хиляди бежанци от Белгия по време на Първата световна война.
Първият й съпруг е Арчибалд Кристи. Те се женят през 1914 г. и имат едно дете, преди да се разведат през 1928 г. По време на двете световни войни тя служи в болнични диспансери, придобивайки задълбочени познания за отровите, които се появяват в много от нейните романи, разкази и пиеси. След брака си с археолога Макс Малоуън през 1930 г., тя прекарва по няколко месеца всяка година в разкопки в Близкия изток и използва познанията си от първа ръка за тази професия в своята художествена литература.
Кристи е наричана „Херцогинята на смъртта“ (Duchess of Death), „Господарката на мистерията“ (Mistress of Mystery) и „Кралицата на престъпността“ (Queen of Crime). В началото на кариерата й един репортер отбелязва, че „нейните сюжети са възможни, логични и винаги нови.“ Според критиците, „В началото на всеки роман тя ни показва очевидно невъзможна ситуация и ние полудяваме, чудейки се „Как може това да се случва?“ След това бавно тя разкрива как невъзможното е не само възможно, но и единственото нещо, което е можело да се случи.”
Тя развива своите техники за разказване на истории по време на това, което е наречено “Златен век” (Golden Age) на детективската фантастика. Авторката Дилис Уин нарича Кристи „доайенът на уюта“ (the doyenne of Coziness), поджанр, който „включва обстановка в малко село, герой със слаби аристократични семейни връзки, изобилие от червена херинги и склонност да извършва убийства с ножове за отваряне на писма от чисто сребро и отрови внесени от Парагвай“. Накрая, в стила на Кристи, детективът обикновено събира оцелелите заподозрени в една стая, обяснява хода на техните дедуктивни разсъждения и разкрива виновната страна; има изключения, при които е оставено на виновната страна да обясни всичко (като And Then There Were None и Endless Night).
Според Index Translationum на ЮНЕСКО тя остава най-превежданият индивидуален автор. Нейният роман „И тогава ги нямаше“ (And Then There Were None) е една от най-продаваните книги на всички времена с приблизително 100 милиона продадени копия. Сценичната пиеса на Кристи The Mousetrap държи световния рекорд за най-дълго първоначално изпълнение. Открива се в Ambassadors Theatre в Уест Енд на 25 ноември 1952 г. и до септември 2018 г. има повече от 27 500 представления. Пиесата е временно затворена през март 2020 г. поради блокирането на COVID-19 в Лондон, преди да отвори отново през май 2021 г.
През 1955 г. Кристи е първият носител на наградата Grand Master на писателите на мистерии на Америка. През 2013 г. тя е избрана за най-добър криминален писател, а „Убийството на Роджър Акройд“ (The Murder of Roger Ackroyd) за най-добрия криминален роман досега от 600 професионални писатели от Асоциацията на криминалните писатели. Много от книгите и разказите на Агата Кристи са адаптирани за телевизия, радио, видео игри и графични романи. По нейни творби са заснети повече от 30 игрални филма.
Произведения:
Романи
- 1920 „Аферата в Стайлс“ – The Mysterious Affair at Styles (дебют на Еркюл Поаро)
- 1922 „Тайният противник“ – The Secret Adversary (дебют на Томи и Тапънс)
- 1923 „Убийство на игрището за голф“ – The Murder on the Links
- 1924 „Мъжът с кафявия костюм“ – The Man in the Brown Suit (дебют на полковник Рейс)
- 1925 „Тайната на комините“ – The Secret of Chimneys (дебют на старши инспектор/комисар Батъл)
- 1926 „Алиби“/“Убийството на Роджър Акройд“ – The Murder of Roger Ackroyd
- 1927 „Великата четворка“ – The Big Four
- 1928 „Мистерията в „Синия експрес“ – The Mystery of the Blue Train
- 1929 „Седемте циферблата“ – The Seven Dials Mystery
- 1930 „Убийство в дома на свещеника“ – The Murder at the Vicarage (романен дебют на г-ца Марпъл)
- 1931 „Загадката от Ситафорд“ – The Sittaford Mystery (известен и под заглавието The Murder at Hazelmoor)
- 1932 „Загадката на Енд Хаус“ – Peril at End House
- 1933 „Смъртта на лорд Еджуеър“ – Lord Edgware Dies (известен и под заглавието 13 at Dinner)
- 1934 „Убийство в Ориент Експрес“ – Murder on the Orient Express (известен и под заглавието Murder in the Calais Coach)
- 1934 „Защо не повикаха Евънс?“ – Why Didn’t They Ask Evans? (известен и под заглавието The Boomerang Clue)
- 1934 „Трагедия в три действия“ – Three Act Tragedy (известен и под заглавието Murder in Three Acts)
- 1935 „Смърт в облаците“ – Death in the Clouds (известен и под заглавието Death in the Air)
- 1936 „Азбучни убийства“ – The A.B.C. Murders
- 1936 „Убийство в Месопотамия“ – Murder in Mesopotamia
- 1936 „Карти на масата“ – Cards on the Table (романен дебют на Ариадни Оливър)
- 1937 „Безмълвният свидетел“ – Dumb Witness (известен и под заглавието Poirot Loses a Client)
- 1937 „Смърт край Нил“ – Death on the Nile
- 1938 „Среща със смъртта“ – Appointment with Death
- 1938 „Убийство по Коледа“/“Коледата на Поаро“ – Hercule Poirot’s Christmas (известен и под заглавието Murder for Christmas)
- 1939 „Да се убива е лесно“ – Murder is Easy (известен и под заглавието Easy to Kill)
- 1939 „Десет малки негърчета“ – And Then There Were None (първоначално известен и под заглавието Ten Little Niggers)
- 1940 „Загърни ме в мрачен покров“/“Тъжният кипарис“ – Sad Cypress
- 1940 „Смъртта на господин Морли“ – One, Two, Buckle My Shoe (известен и под заглавието The Patriotic Murders)
- 1941 „Зло под слънцето“ – Evil Under the Sun
- 1941 „Произшествие в „Сан Суси“/“N или M?“ – N or M?
- 1942 „Трупът в библиотеката“ – The Body in the Library
- 1942 „Пет малки прасенца“ – Five Little Pigs (известен и под заглавието Murder in Retrospect)
- 1942 „Смърт в Лимсток“/“Анонимният подател“ – The Moving Finger
- 1944 „Нула часът – развръзката“ – Towards Zero (последна поява на комисар Батъл)
- 1944 „Накрая идва смъртта“ – Death Comes as the End
- 1945 „Искрящ цианкалий“ – Sparkling Cyanide (известен и под заглавието Remembered Death) (последна поява на полковник Рейс)
- 1946 „Имението Холоу“ – The Hollow
- 1948 „Фатален шанс“ – Taken at the Flood (известен и под заглавието There is a Tide…)
- 1949 „Чудноватият дом“ – Crooked House
- 1950 „Предизвестено убийство“ – A Murder is Announced
- 1951 „Среща в Багдад“ – They Came to Baghdad
- 1952 „Смъртта на госпожа Макгинти“ – Mrs McGinty’s Dead
- 1952 „Илюзия с огледала“ – They Do It with Mirrors (известен и под заглавието Murder with Mirrors)
- 1953 „След погребението“ – After the Funeral (известен и под заглавието Funerals Are Fatal)
- 1953 „Джоб, пълен с ръж“ – A Pocket Full of Rye
- 1954 „Направление неизвестно“ – Destination Unknown (известен и под заглавието So Many Steps to Death)
- 1955 „Хикъри Дикъри Док“ – Hickory Dickory Dock (известен и под заглавието Hickory Dickory Death)
- 1956 „Двойно убийство“ – Dead Man’s Folly
- 1957 „16:50 от Падингтън“ – 4.50 from Paddington (известен и под заглавието What Mrs. McGillycuddy Saw!)
- 1958 „Изпитание за невинните“ – Ordeal by Innocence
- 1959 „Котка сред гълъбите“ – Cat Among the Pigeons
- 1961 „Сивият кон“ – The Pale Horse
- 1962 „Проклятието на огледалото“ – The Mirror Crack’d from Side to Side (известен и под заглавието The Mirror Crack’d)
- 1963 „Часовниците“ – The Clocks
- 1964 „Карибска мистерия“ – A Caribbean Mystery
- 1965 „В хотел Бъртрам“ – At Bertram’s Hotel
- 1966 „Третото момиче“ – Third Girl
- 1967 „Безкрайна нощ“ – Endless Night
- 1968 „Злото е на път“ – By the Pricking of My Thumbs
- 1969 „Празникът на Вси Светии“ – Hallowe’en Party
- 1970 „Пътник за Франкфурт“ – Passenger to Frankfurt
- 1971 „Възмездието“ – Nemesis
- 1972 „Слоновете помнят“ – Elephants Can Remember (последна поява на Ариадни Оливър)
- 1973 „Задната врата на съдбата“ – Postern of Fate (последният роман, написан от Агата Кристи; последна поява на Томи и Тапънс)
- 1975 „Завесата: Последният случай на Поаро“ – Curtain: Poirot’s Last Case (написан около 30 години по-рано)
- 1976 „Стаена смърт“ – Sleeping Murder (последният случай с г-ца Марпъл, написан около 30 години по-рано)
Сборници с разкази
- 1924 „Поаро разследва“ – Poirot Investigates (11 разказа с Еркюл Поаро; 14 в американското издание)
- 1929 „Съдружници срещу престъплението“ – Partners in Crime
- 1930 „Загадъчният господин Куин“ – The Mysterious Mr. Quin (12 разказа с Харли Куин)
- 1932 „Клуб вторник вечер“ – The Thirteen Problems (известен и под заглавието The Tuesday Club Murders) (13 разказа с г-ца Марпъл)
- 1933 „Чудовището на смъртта“/“Кучето на ада“ – The Hound of Death (12 разказа; публикуван само във Великобритания)
- 1934 „Загадката на Листърдейл“ – The Listerdale Mystery (12 разказа; публикуван само във Великобритания)
- 1934 „Случаите на Паркър Пайн“ – Parker Pyne Investigates (известен и под заглавието Mr. Parker Pyne, Detective) (12 разказа с Паркър Пайн)
- 1937 „Невероятната кражба и други истории“ – Murder in the Mews (известен и под заглавието Dead Man’s Mirror) (4 повести с Еркюл Поаро)
- 1939 „Мистерия с диамант и други разкази“ – The Regatta Mystery and Other Stories (9 разказа; публикуван само в САЩ)
- 1947 „Подвизите на Еркюл“ – The Labours of Hercules (12 разказа с Еркюл Поаро)
- 1948 „Свидетел на обвинението и други разкази“ – The Witness for the Prosecution and Other Stories (11 разказа; публикуван само в САЩ)
- 1950 „Три слепи мишлета и други разкази“ – Three Blind Mice and Other Stories (9 разказа; публикуван само в САЩ)
- 1951 The Under Dog and Other Stories (9 разказа с Еркюл Поаро; публикуван само в САЩ)
- 1960 „Приключението на коледния пудинг“ – The Adventure of the Christmas Pudding (6 разказа; публикуван само във Великобритания)
- 1961 Double Sin and Other Stories (8 разказа; публикуван само в САЩ)
- 1971 The Golden Ball and Other Stories (15 разказа; публикуван само в САЩ)
- 1974 „Ранните случаи на Поаро“ – Poirot’s Early Cases (18 разказа с Еркюл Поаро)
- 1979 „Куклата на шивачката“ – Miss Marple’s Final Cases and Two Other Stories (8 разказа; публикуван само във Великобритания)
- 1991 Problem at Pollensa Bay and Other Stories (8 разказа; публикуван само във Великобритания)
- 1997 The Harlequin Tea Set (9 разказа; публикуван само в САЩ)
- 1997 „Докато светлините греят“ – While the Light Lasts and Other Stories (9 разказа; публикуван само във Великобритания)
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
