Британският национален химн в сегашния му вид датира от осемнадесети век. Думите и мелодията са анонимни и може да датират от седемнадесети век.
„God Save The King“ е патриотична песен, изпълнена за първи път публично в Лондон през 1745 г., като става известна като национален химн в началото на деветнадесети век.
През септември 1745 г. „Младият претендент“ за британския трон, принц Чарлз Едуард Стюарт, побеждава армията на крал Джордж II при Престънпанс, близо до Единбург.
В пристъп на патриотичен плам, след като новините за Prestonpans стигат до Лондон, лидерът на групата в Theatre Royal, Drury Lane, аранжира „God Save The King“ за изпълнение след пиеса. Пиесата има огромен успех и се повтаря всяка вечер.
Тази практика скоро се разпространява и в други театри и така се установява обичаят да се поздравяват британските монарси с песента, когато те влизат в място за обществено забавление.
Думите, използвани днес, са тези, изпяти през 1745 г. При официални поводи обикновено се пее само първия куплет. Думите на националния химн са както следва:
Общо около 140 композитори, включително Бетовен, Хайдн и Брамс, са използвали мелодията в своите композиции.
На спортни състезания между отделните части на Обединеното кралство шотландците предпочитат песента Flower of Scotland за свой химн, а уелсците – Hen Wlad Fy Nhadau (“Land of My Fathers”). Английският отбор се представя с една от четирите песни “God Save the Queen”, “Jerusalem”, “Rule Britannia”, или “Land of Hope and Glory”.
Харесайте Facebook стреаницата ни ТУК
