Данте Габриел Росети (1828–1882) е английски поет, художник и преводач и централна фигура в Братството на прерафаелитите (the Pre-Raphaelite Brotherhood), група художници и писатели, които се стремят да реформират изкуството, като отхвърлят възприетия механистичен подход от последователите на Рафаело и други ренесансови художници. Работата на Росети е белязана от смесване на художествени медии – неговата поезия често придобива живописни качества, а картините му са пропити със символично и поетично значение.
Росети е роден като Габриел Чарлз Данте Росети (Gabriel Charles Dante Rossetti) в Лондон на 12 май 1828 г. Той е син на Габриеле Росети (Gabriele Rossetti), италиански учен и поет в изгнание, и Франсис Полидори (Frances Polidori), английско-италианска жена с литературни наклонности. Той израства в интелектуално стимулираща среда, повлиян от интересите на баща си в политическите и литературни среди. Неговите братя и сестри, включително поетесата Кристина Росети (Christina Rossetti), също стават значими фигури във викторианската литература и изкуство.
Росети учи в King’s College School и по-късно се записва в Кралската академия по изкуства (the Royal Academy of Arts) през 1845 г., но скоро напуска, за да учи при художника Форд Мадокс Браун (Ford Madox Brown). Той е недоволен от академичния и формулиран подход на Кралската академия и гравитира към по-експериментални подходи към изкуството.
През 1848 г. Росети е съосновател на Братството на прерафаелитите заедно с Уилям Холман Хънт (William Holman Hunt) и Джон Еверет Миле (John Everett Millais). Групата е критична към академичната традиция на изкуството, която според тях е в застой след Високия Ренесанс (the High Renaissance). Те се стремят да се върнат към това, което вярват, че са по-чистите, по-живи изрази на природата и емоциите, открити в средновековното и ранното ренесансово изкуство, преди влиянието на Рафаело (Raphael).
Братството има за цел да съживи детайлите, цвета и сложността, които свързват с предренесансовата живопис. Те също прегръщат литературата, поезията и средновековието, интегрирайки тези елементи в своята визуална работа. Росети, по-специално, има силен афинитет към средновековните теми, легендите за Артур (Arthurian legends) и произведенията на Данте Алигиери (Dante Alighieri), от когото взема част от името си.
Стилът на рисуване на Росети се характеризира с богати цветови палитри, символични изображения и фокус върху идеализираната красота, често включваща енигматични женски фигури. Неговите творби, като Благовещението (The Annunciation, 1850), Беата Беатрикс (Beata Beatrix, 1864–1870) и Блаженната Дамозел (The Blessed Damozel, 1871–1879), са известни със своята чувственост и мистицизъм.
Моделът и по-късно съпругата на Росети, Елизабет Сидал (Elizabeth Siddal), се превръща в централна муза за работата му през 1850-те години. Сидал въплъщава прерафаелитския идеал за ефирна красота, а Росети я рисува много, като често я изобразява в символични роли като Беатриче на Данте или Дева Мария. Беата Беатрикс е може би най-известната от тях, изобразяваща Сидал като Беатрис в състояние на духовна трансцендентност.
По-късните му творби стават визуално по-пищни и чувствени, а изобразяването му на жени става още по-стилизирано, с удължени вратове, обемна коса и прочувствени изражения. Тези жени, често описвани като “зашеметяващи” (stunners), се превръщат в архетипни изображения на неговия идеал за женска красота.
Личният живот на Росети е толкова сложен, колкото и изкуството му. Той се жени за Елизабет Сидал през 1860 г., но връзката им е белязана от трагедия. Сидал страда от лошо здраве, вероятно влошено от депресия, и тя умира през 1862 г. от свръхдоза лауданум, което вероятно е самоубийство. Нейната смърт дълбоко засяга Росети и в драматичен жест на скръб той погребва ръкописа на своите непубликувани стихотворения в нейния гроб.
По-късно Росети има връзки с други жени, негови модели, включително Фани Корнфорт (Fanny Cornforth) и Джейн Морис (Jane Morris), съпругата на неговия близък приятел Уилям Морис (William Morris). Връзката му с Джейн, по-специално, се превръща в източник на вдъхновение за много от по-късните му творби. Поразителните черти на Джейн Морис – тъмна коса, дълбоко хлътнали очи и меланхолично изражение – се превръщат в шаблон за идеализираната женска фигура на Росети в картини като Proserpine (1874) и La Pia de’ Tolomei (1868–1880).
Въпреки че Росети е завършен художник, той е също толкова важен като поет. Неговата поезия често споделя теми с неговото визуално изкуство, като красота, любов и духовна трансцендентност, смесвайки средновековието с чувственост. Неговият поетичен стил е богат на образи и емоционален интензитет, характеризиращ се с продължително чувство на меланхолия и страст.
Ранните му стихотворения, като The Blessed Damozel (които той също рисува), изобразяват идеализиран свят на любов и смърт, докато сонетната му поредица Домът на живота (The House of Life) изследва сложността на любовта, желанието и загубата. Цикълът от сонети става една от най-известните му творби, задълбочавайки се в темите за плътта и духа, смъртната любов и търсенето на вечна красота.
През 1869 г., седем години след смъртта на Сидал, Росети взема изумителното решение да ексхумира тялото й, за да извлече ръкописа на стихове, които е погребал с нея. Този акт става печално известен и става източник на значителен скандал. Стиховете са публикувани по-късно същата година, разкривайки богатия, чувствен и емоционално интензивен глас на Росети.
В по-късните му години психичното здраве на Росети се влошава от употребата му на хлоралхидрат и алкохол. Той става все по-затворен и параноичен, страда от пристъпи на депресия. Въпреки влошаващото се здраве, той продължава да създава както поезия, така и живопис, въпреки че по-късните му творби понякога се възприемат като по-декадентски и по-малко оригинални от по-ранните му шедьоври.
Росети умира на 9 април 1882 г. на 53-годишна възраст. Въпреки че по-късните му години са белязани от известна степен на изолация и отчаяние, неговото художествено и литературно наследство остава. Той оставя дълбока следа както във викторианското изкуство, така и в литературата, повлиявайки на по-късни движения като естетизма и символизма.
Влиянието на Росети върху британското изкуство и поезия е дълбоко. Като художник спомага за революция във визуалните изкуства, като насърчава връщането към живи цветове, сложни детайли и емоционална дълбочина. Неговото изобразяване на жени, с тяхната мечтана красота и интензивност, става емблематично. Неговото смесване на средновековни теми с модерни емоции вдъхновява по-късните художници, включително символистите.
Като поет, неговият богато текстуриран език и изследване на дълбоки емоционални състояния поставят началото на по-късните викториански поети, включително сестра му Кристина Росети. Творбите му често се изучават заради смесицата от романтичен идеализъм и по-тъмни, по-интроспективни теми за загуба и желание.
Изкуството и поезията на Росети продължават да пленяват публиката със своята емоционална интензивност, красотата си и пресъздаване на свят, в който границата между материалното и духовното е крехка, а красотата е едновременно празнувана и оплаквана.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
