Основната съставка на Джина, хвойната, е била комбинирана с алкохол още през… 70 г. сл. Хр. По това време един лекар на име Педаний Диоскорид публикува петтомна енциклопедия за билковата медицина. В нея има подробно описание на употребата на плодове от хвойна, напоени с вино, за борба с гръдни заболявания. През 1055 г. бенедиктинските монаси от Салерно, Италия, включват рецепта за тонизиращо вино, напоено с плодове от хвойна, в своя „Compendium Solernita. Бързо напред към 16-ти век, когато холандците започват да произвеждат спиртна напитка, наречена “genever”. По същество се състои от основа от малцово вино и здравословно количество плодове от хвойна, за да прикрият суровия му вкус. Това, разбира се е „лечебна“ течност като на своите предшественици. До 1700 г. напитката е приела нова форма: джин. Първата известна писмена употреба на думата „джин“ се появява в книга от 1714 г., наречена „Баснята за пчелите, или личните пороци, обществени ползи“ от Бърнард Мандевил. В нея той пише: „Прословутият алкохол, чието име произлиза от хвойнови плодове на холандски – genever, сега, поради честа употреба… се свива в едносричен, опияняващ gin.“
Джинът е едно от най-английските питиета, но неговият произход е холандски. В края на 16 век англичаните воюват в Холандия. От войната се прибират с местно питие, което наричат Dutch courage (“холандска смелост”), тъй като холандските войници го пиели преди битките. Първоначално питието се предлагало в аптеките в Англия.
Късните 1600 г. са ключови за възхода на джина в Англия, и то не по добър начин. Уилям III от Англия, холандец, първоначално известен като Уилям Орански (William Of Orange) става крал на Англия, Ирландия и Шотландия през 1689 г. Той започва управлението си с прилагане на търговска война и икономически тактики в протекционистки стил срещу Франция. Той налага блокади и въвежда тежки данъци върху френското вино и коняк в опит да отслаби икономиката им. Уилям III въвежда Законите за царевицата в Англия. Те предоставят данъчни облекчения за производството на спиртни напитки, което довежда до практически „безплатна дестилация за всички“ и съответно до период който е наричан „лудостта по джина“, в който халба джин става по-евтина от халба бира.
Най-бедните хора в Англия започват да пият повече джин все по-малко отговорно. Междувременно кралските особи и висшето общество отпиват спокойно като по-скоро модно изявление, отколкото емоционално или психологическо освобождаване.
Феноменът „джин и джинджифилов хляб“ започва през 1731 г. Тълпите се събират, за да разгледат сергиите и шатрите, продаващи горещ джин и джинджифилов хляб, които се предлагат покрай замръзналата река Темза. Предприемчивите лондончани се стремят да спечелят от това, което става известно като London Frost Fairs.
Пет години по-късно правителството започна да осъзнава, че евтиния джин е обществен проблем. Хората в Англия започват или да полудяват напълно, или просто да умират и отново е въведен лиценз за правото за дестилация. Цената е £50, прекомерна цена по онова време, и индустрията се срива. До 1830 г. бирата става по-евтина от джина за първи път от повече от век и Англия отново се превръща в нация на бираджии.
През 1830 г. родения във Франция ирландец на име Енеас Кофи (Aeneas Coffey) представи нов дестилатор, който модифицира съществуващия дестилатор и революционизира производството на алкохол по света. Производителите на джин бързо го въвеждат заради способността му да произвежда много по-чиста спиртна напитка от всякога.
Тласък за популяризирането на джина са Английските моряци. Те често пътуват до дестинации, където маларията е широко разпространена и пият хинин, за да се предпазят от болестта. Хининът обаче има ужасен вкус, така че Schweppes излиза с т.нар. „индианска тонизираща вода“, за да го направи вкусен. Същевременно Лондонският сух джин придружава моряците при тези пътувания вместо бирата, която се разваля бързо на корабите. И така в крайна сметка двете течности по необходимост са комбинирани, за да образуват това, което сега е класическият джин коктейл. Лаймът е добавен поради свойствата си против скорбут.
РЕЦЕПТА:
Лаймът (1/2 бр) се изстисква и сокът му заедно с джина (50 мл.) се сипват във висока чаша с лед. Чашата се допълва догоре с газирана вода (150 мл.) и се украсява с резен лайм.
Ето и билките, които се използват при направата на джина:
В средата на 1880 г. се появява сухият джин. Той става популярен сред висшите класи като London dry, макар че съвсем малка част от този вид джин се прави в Лондон. Най-популярното място за производство на джин е Плимут, където го произвеждат от 1793 г.
По време на Втората световна война, докато германците бомбардират Лондон в Блиц, те също бомбардират Плимут заради голямата база на британския кралски флот там. Плимутският джин е толкова обичан от флота, че когато флотата е уведомена, че Плимут е бил бомбардиран, един моряк казал: „Е, Хитлер току-що загуби войната!
Нещата с джина се успокояват през втората половина на 20 век. Консумацията на джин днес не е смъртоносна или предизвикваща мания. Вместо това се утвърждава като култова и занаятчийска съставка за коктейли. Джинът се пие винаги разреден, тъй като растителните съставки в него (билки, подправки и т.н.) “оживяват” в коктейлите. Затова джинът е съставка в много от класическите коктейли. Дори мартини-то е коктейл от сух джин и сух вермут.
През 2008 г., след няколко години лобиране, Sipsmith получава първия официален лиценз за дестилация на джин в Англия от 1820 г. насам. Раят за любителите на джин, The Distillery на Portobello Road е популярна дестинация за джин. The Distillery разполага с работеща дестилерия, три стаи за гости, два ресторанта и интерактивен музей, в който се провеждат уроци по история на джинa.
След векове на лоша слава английският джин се завръща в цялата си слава.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
