Джордж IV, който управлява като крал на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия от 1820 до 1830 г., е завладяваща и сложна историческа фигура. Роден на 12 август 1762 г. в двореца Сейнт Джеймс (St James’s Palace), Лондон, той е най-големият син на крал George III и кралица Шарлот (Queen Charlotte). Животът, управлението и репутацията на Джордж са определени както от екстравагантния му начин на живот, така и от влиянието му върху британското изкуство, култура и политика. Неговото управление бележи епоха на културен разцвет, но също така е помрачено от скандали и противоречия.
Джордж IV, кръстен Джордж Август Фредерик, е първото от 15-те деца на крал Джордж III. Баща му е известен със своята набожност и пестеливост, а непокорният характер на Джордж често се сблъсква с ценностите на родителите му. От ранна възраст той е потопен в елитно образование, обучаван е по класическа литература, история, право и езици, и се доказва като ярък, но и непокорен.
Като млад мъж си изгражда репутация на харизматична, красива и стилна фигура, но също така е известен със своя снизходителен начин на живот. Неговото тежко пиене, хазарт и многобройни любовни афери бързо се превръщат в храна за клюките на времето. Един от най-скандалните му романи е с Мария Фицхърбърт (Maria Fitzherbert), два пъти овдовяла католичка, за която той се жени тайно през 1785 г., въпреки че бракът е незаконен според Закона за кралските бракове (the Royal Marriages Act), който изисква съгласието на краля за такива съюзи. Въпреки че този брак няма юридическа сила, той имаше трайно лично значение за Джордж.
Времето на Джордж IV като принц регент започва през 1811 г., когато баща му, Джордж III, е обявен за негоден да управлява поради психично заболяване, вероятно влошено от състояние, идентифицирано по-късно като порфирия (porphyria). Този период, известен като ерата на Регентството (the Regency era), ще остане известен със своите отличителни културни и артистични движения.
По време на Регентството Джордж IV активно насърчава изкуствата и става важен покровител на архитектурата, живописта и модата. Той работи с архитекти като Джон Неш (John Nash), за да преобрази Лондон, поръчвайки забележителни проекти като Regent Street и грандиозното преустройство на Кралския павилион в Брайтън (the Royal Pavilion in Brighton). Павилионът, със своите вдъхновени от Индия куполи и ориенталски интериор, е може би най-доброто представяне на любовта му към лукса и екзотиката.
На Джордж IV се приписва насърчаването на процъфтяването на това, което днес се смята за стил на Регентството, което се вижда във всичко – от дрехи до мебели. Подкрепата му за художници като сър Томас Лорънс (Sir Thomas Lawrence) и Джон Констабъл (John Constable) спомага за превръщането на Регентството в един от най-богатите артистични периоди в британската история. Той също така допринася за създаването на Националната галерия (the National Gallery) в Лондон и за разширяването на Кралската колекция (the Royal Collection), допринасяйки значително за колекцията от произведения на изкуството, мебели и декоративни предмети.
Въпреки това, любовта на Джордж към лукса и непрекъснатото му преразходване създават сериозни проблеми. Той натрупа огромни дългове, които парламентът неохотно изплаща няколко пъти. Неговият вкус към разкошен живот, екстравагантни резиденции и грандиозни партита рязко контрастира с живота на обикновените хора, които се борят с икономически затруднения поради Наполеоновите войни и продължаващата индустриална революция.
Бракът на Джордж IV с Каролайн от Брунсуик (Caroline of Brunswick) през 1795 г. е уреден, за да помогне за уреждането на дълговете му. Съюзът обаче е катастрофален от самото начало. Съобщава се, че Джордж намира Каролайн за непривлекателна и двамата бързо се разделят след раждането на единственото им дете, принцеса Шарлот. Връзката им става много спорна и скандална, като Джордж се опитва да попречи на нейната корона на кралица. Обществото до голяма степен симпатизира на Каролайн и отношението на Джордж към нея наврежда на популярността му.
Когато Джордж става крал през 1820 г., той се стреми към публичен развод, надявайки се да попречи на Каролайн да присъства на коронацията му. Въпреки усилията му, тя се появява в Уестминстърското абатство (Westminster Abbey) в деня на коронацията, само за да бъде отхвърлена. Каролайн почива малко след това и мнозина виждат смъртта й като символ на жестокостта и егоцентризма на Джордж.
След смъртта на Джордж III през 1820 г., Джордж IV най-накрая става крал. Неговото кралстване става свидетел на значителни промени и предизвикателства, въпреки че личното му участие в политиката е ограничено. Последната част от живота му е белязана от влошено здраве и тежко пиене. Той остави голяма част от управлението на своите министри, особено на министър-председателя Робърт Дженкинсън, 2-ри граф на Ливърпул (Robert Jenkinson, 2nd Earl of Liverpool), а по-късно на Джордж Канинг и херцога на Уелингтън (George Canning and the Duke of Wellington).
Управлението на Джордж IV е свидетел на приемането на Закона за еманципация на католиците (the Catholic Emancipation Act) от 1829 г., който позволява на католиците да седят в парламента. Джордж IV лично се противопоставя на тази мярка, но тя е прокарана от правителството на Уелингтън, отбелязвайки значителна стъпка към религиозно равенство във Великобритания.
Наследството на Джордж IV е смесено. От една страна, той е запомнен с лошата си връзка с британската общественост и неговата безотговорност. Неговите екстравагантни разходи и незачитане на фискалната отговорност натоварват финансово монархията и създават трайно недоверие сред населението. Въпреки това, той също се празнува като покровител на изкуствата, който помага за оформянето на културния пейзаж на Обединеното кралство. Влиянието му върху британския стил, особено чрез неговите архитектурни проекти и покровителство на изкуството, оставя трайно въздействие, което продължава да определя естетиката на Регентството до днес.
До края на живота си Джордж IV страда от различни здравословни проблеми, включително затлъстяване, подагра и вероятно сърдечно заболяване. Умира на 26 юни 1830 г. в замъка Уиндзор (Windsor Castle), оставяйки трона на брат си, който става William IV.
В аналите на историята Джордж IV често се разглежда като монарх, чиито лични недостатъци засенчват приноса му към културата. Неговото царуване, белязано от скандали и артистични постижения, капсулира както върховете на британската културна изисканост, така и клопките на излишъка.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
