Крал Уилям II, известен като Уилям Руфъс (William Rufus) или Уилям II от Англия, управлява от 1087 г. до смъртта си през 1100 г. Роден около 1056 г., той е третият син на Уилям Завоевателя (William the Conqueror) и кралица Матилда Фландърска (Matilda of Flanders). Прякорът му „Руфъс“ или „Червеният“ вероятно произтича от червеникавия му тен или вероятно червеникава коса. Въпреки че управлението му е сравнително кратко, то е белязано както от политически турбуленции, така и от репутация на конфликт, особено с Църквата и бароните.
Първоначално Уилям Руфъс не е очевидния наследник. По-големият му брат, Робърт Къртоз (Robert Curthose), получава Нормандия, докато най-малкият, Хенри, получава парична сума. След смъртта му обаче Уилям Завоевателя, вероятно предпазлив от способностите на Робърт, завещава английския трон на Уилям Руфъс. Когато Руфъс поема трона през 1087 г., това доведе до напрежение с Робърт, който се чувства законен наследник както на Нормандия, така и на Англия.
Управлението на Уилям II е помрачено от конфликти с могъщите нормански барони, които се чувстват отчуждени от управлението му и не са доволни от честите му искания за финансова и военна подкрепа. Неговото напористо, често жестоко управление довежда до няколко баронски бунта. За да запази контрола, той често трябваше да участва в интензивни преговори, да налага строги наказания и да въвежда военни мерки. За отбелязване е, че той възприема политика на назначаване на лоялисти и насърчаване на рицари от по-скромни среди, за да противодейства на силата на аристокрацията, консолидиране на властта му, като същевременно създава по-малко стабилни отношения с благородството.
Отношенията на Уилям II с Църквата са спорни. Той се сблъсква с видни църковни лидери относно църковни назначения и данъци. Възниква забележителен спор с архиепископ Анселм (Archbishop Anselm) от Кентърбъри, който оспорва намесата на Уилям в църковните въпроси и съмнителния морал на краля. За разлика от благочестивия си баща, Уилям проявява малък интерес към Църквата, като често използва нейното богатство, за да финансира военните си амбиции. Уилям дори конфискува приходите на Църквата по време на свободни длъжности във високи служби, като си навлича критики за очевидното си незачитане на религиозната святост.
През 1095 г. Уилям II се изправя срещу Църквата в спора за назначенията. Той настоява за правото си да назначава епископи и абати, противопоставяйки се на папската власт. Тази позиция довежда до дълбок разрив с папството и допълнително уврежда отношенията му с архиепископ Анселм, който в крайна сметка се оттегля в самоналожено изгнание.
Уилям II се стреми да разшири влиянието си над Британските острови и Нормандия. През 1091 г. той започва кампания за възстановяване на части от Нормандия, държани от брат му Робърт, което води до Договора от Руан (the Treaty of Rouen), който му предоставя значителен контрол в замяна на подкрепата на Робърт в Англия. Уилям също се стреми да наложи господство над Шотландия и Уелс. Той принуждава шотландския крал Малкълм III да отдаде почит и предприема военна експедиция в Уелс през 1095 г., въпреки че успехите му там са ограничени и среща постоянна съпротива от уелските принцове.
Уилям Руфъс често се помни като дързък, смел и безмилостен монарх с тенденция към автократично управление. Хроники от неговото време, като тези на Ордерик Виталис (Orderic Vitalis) и Уилям от Малмсбъри (William of Malmesbury), го рисуват като морално разпуснат и често тираничен владетел, въпреки че тези разкази вероятно са пристрастни. Той е известен със силната си личност, от време на време пренебрегваща традициите и строгия си контрол над двора и териториите си. Начинът му на живот, особено разпуснатостта и екстравагантността, за които се говори, си навличат гнева както на религиозни водачи, така и на хроникьори.
Животът на Уилям завършва внезапно в Ню Форест на 2 август 1100 г. по време на ловна експедиция. Съобщава се, че е бил ударен от стрела, вероятно случайно простреляна от Валтер Тирел (Walter Tirel), един от неговите придворни. Обстоятелствата на смъртта му остават мистериозни, което води до спекулации, че това е умишлено убийство, вероятно организирано от брат му Хенри, който присъства в гората и бързо претендира за трона като Henry I.
Уилям II е погребан в катедралата Уинчестър (Winchester Cathedral), но смъртта му бележи значителна повратна точка. Брат му Хенри завзема властта, обещавайки да коригира злоупотребите по време на управлението на Руфъс. Руфъс не оставя наследници и смъртта му дава възможност за помирение между монархията и църквата при Хенри, променяйки управлението и религиозните политики, които са спорни при Уилям Руфус. Въпреки че често е засенчван от баща си и брат си, Уилям II остава интригуваща фигура, чието противоречиво кралстване илюстрира сложната динамика на ранна нормандска Англия.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
