Мерсия Макдермот – англичанката, която обикна България и стана част от нейната история
Мерсия Макдермот (Mercia MacDermott; 7 април 1927 – 28 март 2023) е английска писателка, историчка и преподавателка, която посвещава живота, сърцето и творчеството си на България. Нейният принос за популяризирането на българската история, култура и национални герои в англоезичния свят я прави една от най-обичаните чужденки в историята на страната ни.
I. Ранни години и образование
Мерсия е родена на 7 април 1927 г. в Плимут (Plymouth), графство Девън (Devon), Обединено кралство. Баща ѝ, Джефри Палмър Адсхед, е капитан и хирург в Кралския военноморски флот (The Royal Navy), а майка ѝ Олив Мей Орме – учителка. Като дете живее известно време в Уейхай, Китай, където научава мандарин, докато баща ѝ служи там.
Израства в Дичлинг, Южна Англия, учи в елитното девическо училище Уестънбърт в Глостършър, след което постъпва в колежа „Сейнт Ан“ към Оксфордския университет, специалност руска филология. През 1948 г. завършва с магистърска степен.
II. Срещата с България – началото на съдбовна връзка
През лятото на 1947 г., докато е студентка, Мерсия участва в международна младежка бригада в Югославия, където за първи път се среща с българи – сред тях поета Павел Матев. Впечатлена и заинтригувана, на следващата година тя се включва в изграждането на язовир „Копринка“ край Казанлък като част от международна младежка бригада. Там среща бъдещия си съпруг Джеймс Макдермот. Заедно с други чуждестранни ударници е поканена на среща с Георги Димитров в Евксиноград.
След завръщането си в Лондон Мерсия започва да учи български език в Лондонския университет. Така започва една любов, която ще продължи цял живот.
III. Кариера и преподавателска дейност в България
Между 1957 и 1989 г. Макдермот живее или редовно посещава България. Преподава в Английската езикова гимназия в София (1963–1964, 1973–1979) и води лекции по българското националноосвободително движение в Македония в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
През 1987 г. е избрана за чуждестранен член на Българската академия на науките, а през 2007 г. става доктор хонорис кауза на Софийския университет.
От 1958 до 1973 г. оглавява Англо-българското дружество в Лондон, допринасяйки за укрепване на приятелските връзки между двете държави.
IV. Подробен поглед върху творчеството ѝ
A History of Bulgaria, 1393–1885 (1962)
Първата обобщена история на България на английски език, покриваща периода от падането на Търново до Съединението. Макдермот представя не само политическите събития, но и културния и социален контекст, с дълбок респект към българския народ.
The Apostle of Freedom (Апостолът на свободата) (1967)
Най-известният ѝ труд, посветен на Васил Левски. Книгата е преведена на български през 1970 г. и многократно преиздавана. В посвещението пише:
„На българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря.“
Freedom or Death (Свобода или смърт) (1978)
Изследване за живота на Гоце Делчев. Този труд утвърждава Макдермот като доктор на историческите науки. Книгата анализира както революционните успехи, така и вътрешните предизвикателства пред освободителното движение.
For Freedom and Perfection (За свобода и съвършенство) (1988)
Труд, посветен на Яне Сандански, представен с обективност и внимание към идеализма на героя. Преведен е на български през 1987 г.
Bulgarian Folk Customs (Български народни обичаи) (1998)
Книга, която въвежда англоезичния читател в магията на българските празници, ритуали, вярвания и народна култура.
Once Upon a Time in Bulgaria (Имало едно време в България) (2016)
Мемоарна книга, в която Макдермот описва преживяванията си в България – от бригадирското движение и преподаването до честванията в Карлово. Тя пише:
„Имах сериозна цел – да покажа положителната картина на изчезналата социалистическа България, въпреки известните ѝ недостатъци.“
V. Лични спомени и мистичната връзка с Левски
Приятелката ѝ Ана Папукчиева, журналистка с дългогодишен стаж, разказва, че Макдермот имала мистично усещане за присъствието на Левски. Всяка година на 19 февруари Ана получавала писмо от Мерсия, без пропуск.
През 1973 г., когато се навършват 100 години от смъртта на Апостола, Макдермот е в Карлово, носейки карамфили, които оставя в дома на Левски. Там прошепва:
„Ана, тази софра е хранила най-великия българин… Сега той е тук. При нас е. Усещам го.“
Сред личните ѝ талисмани са:
- Медальон със снимки на Левски и дъщеря ѝ Александра.
- Лозова пръчка от ритуал край Войнягово.
- Една ябълка, подарена от вдовица, която тя носи винаги със себе си.
VI. Признания и отличия
За изключителните си заслуги Макдермот получава:
- Почетно гражданство на Карлово и Благоевград.
- Орден „Кирил и Методий“.
- Орден „Мадарски конник“.
- Орден „Розата“.
- Почетно членство в Съюза на българските писатели.
VII. Последни години и духовно завещание
През 1989 г. Макдермот напуска България завинаги, но в последните години от живота си остава дълбоко свързана със спомените за страната. В своето прощално писание тя казва:
„България не е нито богата, нито могъща държава, но тя е дала на света дарове, които са безценни: азбука, която е превърнала мрака в светлина за безброй милиони, както и съзвездие от герои и героини, които въплъщават най-доброто от човешката мисъл и човешките стремежи.“
На 28 март 2023 г., на 95-годишна възраст, Макдермот напуска този свят, оставяйки след себе си неизмеримо духовно и културно наследство.
Мерсия Макдермот не беше просто изследовател, писател или историк. Тя беше истинска приятелка на България – англичанка, която обикна страната ни така, както само голямо сърце може.
Благодарим ти, Мерсия, че направи България част от сърцето си и че ни показа колко важна и светла може да бъде една малка страна на картата.
Поколон!
ТВОРЧЕСТВО:
- A History of Bulgaria 1393 – 1885, Allen and Unwin, 1962
През 1962 г. Марсия Макдермот пише първата книга на английски по обща история на България, която обхваща събитията в периода 1392 – 1885 година. - The Apostle of Freedom (A portrait of Vasil Levsky against a background of nineteenth-century Bulgaria), Allen and Unwin, 1967
Втората ѝ и най-известна книга, свързана с България, е за Левски, „Апостолът на свободата“, посветена „на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря“, преведена на български от Иван Градинаров през 1970 г. и преиздавана неколкократно. - Freedom or Death (the life of Gotsé Delchev), Journeyman Press, 1978
През 1978 г. излиза изследването ѝ за Гоце Делчев, „Свобода или смърт“, с което тя става доктор на историческите науки. - For Freedom and Perfection (the life of Yané Sandansky), Journeyman Press, 1988
Следва трудът ѝ за Яне Сандански, „За свобода и съвършенство“, Наука и изкуство, 1987 – преведен от Веселин Измирлиев. - Bulgarian Folk Customs, Jessica Kingsley Publishers, 1998
В края на XX век Мерсия Макдермот издава „Български народни обичаи“, в която обяснява популярно религиозни, семейно-битови, трудови и други празници и ритуали, включително народни музикални инструменти, вярвания, суеверия и прочее. - Explore Green Men, Heart of Albion Press, 2006, ISBN 978-1-872883-94-6
- Lone red poppy, Manifesto Press, 2014, ISBN 978-1-907464-10-2
- Once upon a time in Bulgaria, Manifesto Press, 2016, ISBN 978-1-907464-16-4
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
