Националната здравна служба (NHS) е общият термин за публично финансираните здравни системи на Обединеното кралство (UK). От 1948 г. те се финансират от общото данъчно облагане. Има три системи, които се наричат с името “NHS” (NHS Англия, NHS Шотландия и NHS Уелс). Здравеопазването и социалните грижи в Северна Ирландия са създадени отделно и често се наричат на местно ниво „NHS“. Четирите системи са създадени през 1948 г. като част от големи социални реформи след Втората световна война. Основополагащите принципи са, че услугите трябва да бъдат всеобхватни, универсални и безплатни на мястото на предоставяне – здравна услуга, основана на клинични нужди, а не на възможност за плащане. Всяка услуга предоставя широк набор от здравни услуги, безплатни на мястото на използване за хора, които обичайно пребивават в Обединеното кралство, с изключение на стоматологично лечение и оптични грижи. В Англия пациентите на NHS трябва да плащат такси за рецепта; някои, като тези на възраст над 60 години и някои получатели на държавни помощи са освободени.
Взети заедно, в четирите национални здравни служби през 2023 г. работят около 1,7 милиона души с общ бюджет от £176,7 милиарда. През 2023 г. общата работна сила в здравния сектор в Обединеното кралство беше 2 465 043 души. Това се разделя на 1 999 586 в Англия, 208 368 в Шотландия, 150 292 в Уелс и 96 797 в Северна Ирландия. През 2023 г. е имало 720 000 медицински сестри, регистрирани в Обединеното кралство. На всеки 24 часа NHS приема един милион пациенти и с 2,4 милиона персонал е петият най-голям работодател в света (след американското Министерство на отбраната, армията на Китай, американската верига магазини Wal-Mart и Макдоналдс.), както и най-голямата невоенна общественост организация в света.
Всеки, който живее в Обединеното кралство, може да използва NHS, без да бъде помолен да плати пълната цена на услугата, въпреки че стоматологията и оптометрията на NHS имат стандартни такси във всяка от четирите национални здравни служби в Обединеното кралство. В допълнение, повечето пациенти в Англия трябва да плащат такси за рецепти, въпреки че някои пациенти са освободени.
Aneurin Bevan, обмисляйки предоставянето на услуги на NHS на чуждестранни посетители, пише през 1952 г., че би било „неразумно, но и подло да се лиши от безплатна услуга посетителя във Великобритания. Как да разграничим посетителя от всеки друг? Британските граждани да носят средства за идентификация навсякъде, за да докажат, че не са посетители? Това, което започна като опит да запазим здравната служба за себе си, ще завърши с това, че ще бъде неудобство на всички.”
Предоставянето на безплатно лечение на лица, които не са жители на Обединеното кралство, което преди се тълкуваше либерално, беше все по-ограничено с новите правила за таксуване на болници за чуждестранни посетители, въведени през 2020 г.
Граждани на ЕС, които притежават валидна европейска здравноосигурителна карта, и лица от някои други държави, с които Обединеното кралство има реципрочни договорености по отношение на здравеопазването, могат да получат спешно лечение без заплащане.
NHS е безплатна на мястото на използване, за общопрактикуващи лекари (GP) и спешно лечение, с изключение на приема в болница, за нерезиденти. Хората с право на медицински грижи в страните от Европейското икономическо пространство (ЕИП) също имат право на безплатно лечение ако не са резиденти, но имат Европейската здравноосигурителна карта. Тези от други държави, с които Обединеното кралство има реципрочни споразумения, също отговарят на условията за безплатно лечение. От 6 април 2015 г. гражданите на държави извън ЕИП, които подлежат на имиграционен контрол, трябва да имат имиграционен статут на неограничено разрешение за пребиваване по време на лечението, за да се считат за обичайно пребиваващи (резиденти). Хората, които обикновено не пребивават в Обединеното кралство, по принцип нямат право на безплатно болнично лечение, с някои изключения, като например бежанци.
Хора, които не са обичайно пребиваващи, може да бъдат подложени на интервю, за да се установи дали отговарят на изискванията, което трябва да бъде разрешено, преди да може да започне неспешно лечение. Пациентите, които не отговарят на условията за безплатно лечение, трябва да платят предварително или да подпишат писмен ангажимент за плащане, с изключение на спешното лечение.
Хората извън ЕИП, идващи в Обединеното кралство за временен престой за повече от шест месеца, трябва да заплатят допълнителна здравна такса за имиграция в момента на кандидатстване за виза, за да имат право на лечение от NHS на същата основа като местните жители. Това включва чуждестранни студенти с виза за обучение в призната институция за 6 месеца или повече, но не и посетители с туристическа виза. През 2022 г. допълнителната такса беше £750 на година, с изключения и намаления в някои случаи.
Тези, които не са обичайно пребиваващи, тоест не са резиденти (включително британски граждани, които може да са плащали национални осигурителни вноски в миналото), са задължени да плащат такси за услуги. Има някои други категории хора, които са освободени от изискванията за пребиваване, като например определени държавни служители и тези във въоръжените сили, разположени в чужбина.
Има само два начина за достъп до обществените здравни услуги във Великобритания. Първият начин е чрез вашия местен лекар (GP) или зъболекар. Другият начин е чрез службата за бърза и неотложна помощ (Accident and Emergency Unit (A&E)) в местната ви болница. Най-добрият начин за намиране на добър лекар и добър зъболекар е да се доверите на техните пациенти.
За да се регистрирате при GP ще ви е необходим документ за самоличност, както и удостоверение за адрес (например сметка за ток с вашето име). За леки заболявания може да се обърнете към фармацевт. Кварталните фармацевти във Великобритания дават полезна информация за лечение на леки заболявания (настинка). Затова е добре да знаете коя аптека в квартала ви кога работи извън обичайното работно време.
Общопрактикуващ лекар (GP) ще ви прегледа след уговорена среща. Обикновено срещата е същия ден, ако се обадите на GP-то си към 8 часа сутринта. GP-тата решават дали да получите други услуги от NHS, както и колко бързо да ги получите. Може да чакате месеци за среща със специалист, ако не е спешен случаят! (ако не искате да чакате, може да си платите за частен преглед!).
За рецепти се плаща около 8 паунда, но за лица под 16 години и над 60 г. издаването на рецептите е безплатно. За случаи, които не са спешни, в извънработно време или когато не можете да посетите вашия GP по някаква причина, се свържете с NHS чрез телефон 111. По телефона ще ви дадат съвет дали сами да се лекувате и как да посетите GP, клиника без записване или спешно отделение. Съществуват клиники без записване (Walk in Centre). Те работят денонощно през цялата седмица за незабавно лечение на малки наранявания или ако внезапно се почувствате зле. В тях ще получите грижи на място и/или ще ви посъветват да отидете в спешно отделение (A&E) или при GP. В Спешните отделения (Accident and Emergency – A&E) в болниците грижи се получават веднага.
При спешност в спешните отделения могат да получат безплатно грижи и българи, които са временно във Великобритания (туристи, по работа или на гости). Ако не можете да шофирате до Спешното отделение на най-близката ви болници и се нуждаете от линейка, трябва да се обадите на телефон 999. Това е номерът за спешна помощ.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
