Парламентът на Обединеното кралство е върховният законодателен орган на Обединеното кралство, зависимите от короната и британските отвъдморски територии. Само той притежава законодателно върховенство и по този начин крайната власт над всички други политически органи в Обединеното кралство и отвъдморските територии. Парламентът е двукамарен, но има три части, състоящи се от суверена (Crown-in-Parliament), Камарата на лордовете и Камарата на общините (първичната камара). И двете камари на парламента заседават в отделни камари в Уестминстърския дворец в град Уестминстър, един от вътрешните квартали на столицата Лондон.
Парламентът на Великобритания е сформиран през 1707 г. след ратифицирането на Договора за съюз чрез актове на съюза, приети от парламента на Англия (създан през 1215 г.) и парламента на Шотландия (ок. 1235 г.), като и двата акта на съюза гласят: „Това Обединено кралство на Великобритания да бъде представено от един и същ парламент, който да се нарича Парламентът на Великобритания.” В началото на 19-ти век Парламентът е допълнително разширен чрез актове на съюза, ратифицирани от парламента на Великобритания и парламента на Ирландия (1927 г.), които премахват последния и добавиха 100 ирландски депутати и 32 лордове към първия, за да се създаде парламент на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия. Законът за кралските и парламентарните титли от 1927 г. официално промени името на „Парламент на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия“ пет години след отделянето на Ирландската свободна държава.
Камарата на лордовете включва два различни вида членове: Духовните лордове, състоящи се от най-старшите епископи на Църквата на Англия; и Lords Temporal, състоящ се главно от пожизнени перове, назначени от суверена и от 92 наследствени перове, заседаващи или по силата на заемането на кралска длъжност, или като са избрани от своите колеги наследствени перове. Преди откриването на Върховния съд през октомври 2009 г., Камарата на лордовете също изпълняваше съдебна роля чрез лордовете.
Камарата на общините е избрана камара с избори в 650 едномандатни избирателни района, които се провеждат най-малко на всеки пет години по системата за първи след изборите. По конституционна конвенция всички правителствени министри, включително министър-председателят, са членове на Камарата на общините или, по-рядко, Камарата на лордовете и по този начин са отговорни пред съответните клонове на законодателната власт. Повечето министри в кабинета са от Камарата на общините, докато младшите министри могат да бъдат от всяка камара.
С глобалното разрастване на Британската империя парламентът на Обединеното кралство оформи политическите системи на много страни като бивши колонии и затова е наречен „Майката на парламентите“.
На теория върховната законодателна власт на Обединеното кралство е официално предоставена на короната в парламента. Короната обаче обикновено действа по съвет на министър-председателя, а правомощията на Камарата на лордовете са ограничени само до забавяне на законодателството; по този начин властта де факто е предоставена на Камарата на общините.
В британския парламент – и в двете му камари – местата на депутатите изглеждат като секторите на противниковите отбори на футболен стадион. От едната страна са депутатите на управляващата партия, от другата – на опозицията. Те се гледат през цялото време като съперници. Състезанието, в което участват са дебатите помежду им. Председателят (Speaker) на парламента е седнал отстрани и играе роля на рефер.
Ако наблюдавате дебатите в британския парламент при изслушването на правителството ще ви направи впечатление как депутатите стават на крака и сядат по време на дебатите, сякаш са ужилени. Те правят това, когато искат да получат думата от Председателя.
Председателят решава кой ще получи думата, давайки я последователно на депутати от опозицията и управляващите като се стреми думата да получат не само министри от правителството и кабинета в сянка („правителство на опозицията“), но и депутати без роля в управлението (Backbenchers).
Докато в българския и други парламенти депутатите гласуват от местата си, чрез електронни устройства, в които поставят своите карти, в британския парламент гласуват извън пленарната зала. Гласуването става на две места – тези, които гласуват за отиват в един коридор, а гласуващите против завиват в противоположния коридор. Така лесно може да се проследи кой как гласува, но се избягват и злоупотреби – един член на парламента да гласува с няколко депутатски карти.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
