Обединеното кралство се намира в момент, в който вече не може да отлага основния въпрос на своята имиграционна политика: служи ли системата на дългосрочните интереси на страната, или поддържа икономически модел, основан върху непрекъснато увеличаване на населението, евтин труд и отлагане на необходимите инвестиции? В продължение на години политическият елит представя високата имиграция като почти автоматичен източник на растеж. Повече хора означават повече работници, потребители и данъкоплатци, но това не означава непременно по-висока производителност, по-добри заплати и по-висок жизнен стандарт.
Именно върху това противоречие Найджъл Фараж и Reform UK изграждат една от централните си политически тези. Тяхната позиция е, че страната не може безкрайно да внася работна сила, за да прикрива слабостите на собствената си икономика, образователна система и пазар на труда. Риториката на партията често е остра и част от конкретните ѝ предложения подлежат на правен и икономически дебат. Основният въпрос, който тя поставя, обаче е напълно основателен: защо британската икономика остава нископроизводителна, след като населението, работната сила и общият размер на икономиката постоянно се увеличават?
I. Фараж отново поставя основния въпрос
Найджъл Фараж се превръща в една от най-разпознаваемите фигури в британската политика, защото последователно поставя теми, които утвърдените партии предпочитат да избягват. Преди референдума от 2016 г. това е въпросът за членството в Европейския съюз. Днес това е въпросът за последиците от имиграционната система, създадена след Brexit.
Парадоксът е очевиден. Brexit трябва да върне на Обединеното кралство контрола върху границите и възможността самостоятелно да определя кой влиза в страната. След прекратяването на свободното движение с ЕС обаче последователните правителства разширяват имиграционните маршрути за граждани извън Европа. Така европейската миграция намалява, но общите входящи потоци достигат изключително високи равнища.
През годината до декември 2025 г. в Обединеното кралство пристигат приблизително 813 000 дългосрочни имигранти. От тях около 627 000 са граждани на държави извън ЕС, а само 76 000 са граждани на ЕС. Нетната миграция спада до 171 000, но това до голяма степен се дължи на увеличената емиграция и на изтичането на временни визи, а не на превръщането на системата в последователен и селективен модел. Данните показват и отрицателна нетна миграция както при гражданите на ЕС, така и при британските граждани.
Това е новата реалност, върху която Фараж изгражда политическата си критика. Въпросът вече не е дали страната може юридически да контролира имиграцията. След Brexit тя има това право. Въпросът е защо британските правителства не го използват, за да изградят система, подчинена на производителността, необходимите умения, жилищния капацитет и възможностите на публичните услуги.
II. По-голямата икономика не е по-богата държава
Най-силният аргумент срещу сегашния модел се съдържа в разграничението между общия БВП и БВП на човек. Масовата имиграция почти механично увеличава общия размер на икономиката, защото в страната живеят и работят повече хора. Този показател обаче не разкрива дали средният човек става по-богат.
Office for Budget Responsibility посочва, че реалният БВП на човек остава приблизително на равнището от 2019 г. Институцията прогнозира среден годишен растеж от едва 1,1% между 2026 и 2030 г., докато преди световната финансова криза нормалният темп е около 2%. Ако предишната тенденция беше продължила, реалният БВП на човек днес би бил приблизително с 30% по-висок. Това е точната мярка за относителното обедняване на Обединеното кралство.
Особено показателно е заключението на OBR, че промяната в прогнозираното равнище на нетната миграция не оказва влияние върху БВП на човек, докато по-високите инвестиции имат положителен ефект. Това не означава, че имиграцията никога не носи икономическа полза. Висококвалифицирани специалисти, инженери, лекари, учени и предприемачи могат да създават значителна стойност. То означава, че увеличаването на броя на хората само по себе си не решава проблема с жизнения стандарт.
Държавата може да отчита формален растеж, докато гражданите и законно установените жители усещат застой. Заплатите растат слабо, жилищата стават все по-недостъпни, данъчното бреме се увеличава, а инфраструктурата и публичните услуги изостават от населението. Така икономиката става по-голяма, но не по-ефективна. Това е растеж чрез количество, а не чрез качество.
III. Евтиният труд отслабва стимула за развитие
Основният икономически проблем не е националността на работника. Проблемът е моделът, при който работодателите получават постоянен достъп до голям международен резерв от по-евтин труд и по този начин намаляват необходимостта да инвестират в технологии, автоматизация, обучение и по-добро управление.
Всяко предприятие сравнява разхода за труд с разхода за капитал. Когато работната сила е евтина и леснодостъпна, инвестицията в нова машина, софтуерна система, роботизирана линия или обучение на служителите изглежда по-малко необходима. Печалбата може временно да се поддържа чрез наемането на повече нископлатени хора, вместо чрез увеличаване на произведената стойност от един работник.
Това създава порочен кръг. Ниската производителност задържа заплатите. Ниските заплати принуждават отраслите да разчитат на работници, готови да приемат тези условия. Постоянният приток на подобна работна сила допълнително намалява натиска за технологична модернизация. В крайна сметка икономиката остава зависима от трудоемки и нископроизводителни дейности.
Този модел не защитава работниците, независимо дали са родени в страната или са имигранти. Той е изгоден предимно за работодатели, които прехвърлят част от реалните си разходи върху обществото. Бизнесът получава труда, а държавата и местните общности трябва да осигурят жилища, транспорт, училища, здравеопазване и инфраструктура.
Reform UK формулира този проблем директно. В официалната си политика партията заявява, че ерата на евтиния нискоквалифициран чуждестранен труд трябва да приключи, и свързва ограничаването му с обучение, професионална подготовка, по-високи заплати и технологично развитие. Партията предлага също работодателска такса върху наемането на чуждестранна работна сила, чрез която използването на мигрантски труд трябва да стане по-скъпо, особено в нископлатените сектори.
IV. Reform UK предлага смяна на икономическия модел
Имиграционната политика на Reform UK не трябва да се разглежда изолирано от икономическата ѝ програма. Партията свързва ограничаването на евтиния труд с възстановяване на промишлеността, по-евтина енергия, професионално обучение, данъчни стимули за труда и инвестиции в нови технологии.
Тази връзка е съществена. Намаляването на имиграцията без промени в икономиката може просто да създаде недостиг на работници и временно да увеличи разходите. Но ограничаването на нископлатената миграция, съчетано с автоматизация, професионално образование и по-високи капиталови инвестиции, може да принуди предприятията да преминат към по-производителен модел.
Reform UK заявява, че ще постави британските работници на първо място, ще ограничи вноса на евтин труд и ще използва обученията и стажантските програми за създаване на възможности за младите хора. Партията обвързва това и с амбиция Обединеното кралство да стане водещо в областта на изкуствения интелект, модерното производство, биотехнологиите и цифровите активи.
Това не означава, че всеки детайл от програмата е автоматично правилен. Размерът на работодателските такси, секторните изключения, правилата за здравеопазването и защитата на вече придобитите права трябва да бъдат внимателно разработени. Но посоката е рационална: икономическата политика трябва да стимулира производителността, а не да субсидира зависимостта от непрекъснато внасяне на работници.
V. Имиграцията не може да замества държавната политика
Високата имиграция позволява на правителствата да прикриват структурни провали. Вместо да реформират професионалното образование, те внасят готови кадри. Вместо да увеличат възнагражденията и ефективността в социалните грижи, те разчитат на международен подбор. Вместо да модернизират земеделието, строителството и логистиката, те поддържат трудоемки модели чрез временни работници.
Migration Advisory Committee отбелязва, че рекордните равнища на нетна миграция от последните години поставят основателен въпрос за желаното ѝ равнище и за инструментите, чрез които държавата може да го контролира. Комитетът подчертава и че нетната миграция сама по себе си не показва икономическия принос на различните групи. Това е важно, защото разумната система не трябва просто да брои хората, а да оценява квалификацията, доходите, продължителността на престоя и реалния фискален ефект.
Няма икономическа логика лекар, инженер или предприемач да бъде поставян в една и съща категория с маршрут, създаден главно за снабдяване на нископлатен сектор с работна сила. Необходима е селекция, която признава различния принос на различните видове миграция.
Именно тук политиката на Фараж има разумно основание. Тя отхвърля идеята, че всички ограничения са морално подозрителни и че количеството на имиграцията няма значение. Всяка държава има физически, институционални и икономически граници. Ако населението расте по-бързо от жилищния фонд, транспортната система, здравеопазването и водоснабдяването, резултатът неизбежно е влошаване на условията.
VI. Левият морализъм обслужва неолибералния интерес
Един от големите парадокси на съвременната имиграционна политика е съюзът между крайнолявата културна реторика и неолибералния икономически интерес. На пръв поглед тези позиции изглеждат противоположни. Крайната левица говори за отвореност, многообразие и премахване на границите. Корпоративният неолиберализъм говори за мобилност на труда, гъвкавост и глобални пазари.
На практика двете позиции взаимно се подкрепят. Големият бизнес получава достъп до по-широк и по-евтин резерв от работна сила. Идеологическите активисти осигуряват моралната реторика, чрез която всяка критика към този модел се представя като омраза, ксенофобия или изолационизъм. Така икономическият въпрос се превръща в морална присъда срещу критиците.
Това отклонява вниманието от съществените теми. Кой печели от ниските заплати? Защо работодателите не обучават хората, които вече живеят в страната? Защо производителността остава слаба? Защо строителството на жилища и инфраструктурата не следват увеличаването на населението? Защо общият БВП расте, а БВП на човек остава в застой?
Да се задават тези въпроси не е враждебност към имигрантите. Това е критика към политическата и икономическата система, която използва имиграцията като заместител на реформи, капиталови инвестиции и държавно управление.
VII. Строгият ред защитава и законните имигранти
Законно установените българи имат същия интерес от ред, икономическо развитие и функциониращи институции като всички останали жители на страната. Те работят на същия трудов пазар, наемат или купуват жилища на същия пазар, използват същите болници, училища, пътища и обществени услуги.
Когато предлагането на нископлатен труд непрекъснато се увеличава, натискът върху възнагражденията засяга и по-рано пристигналите имигранти. Когато населението расте по-бързо от жилищното строителство, наемите се увеличават и за тях. Когато публичните услуги са претоварени, те чакат в същите опашки и срещат същите затруднения.
Следователно няма противоречие в това един законно установен имигрант да подкрепя ясна и строга имиграционна система. Придобитото право на пребиваване е различен въпрос от условията, при които страната ще допуска бъдещи миграционни потоци. Settled Status трябва да бъде защитен в съответствие със закона и международните ангажименти, но това не означава, че Обединеното кралство е длъжно да поддържа постоянна масова имиграция.
За българската общност е важно дебатът да се разглежда според реалните икономически механизми, а не чрез опростеното внушение, че всяко ограничение е насочено срещу чужденците. Строгите правила могат да увеличат стойността на законния статут, да намалят трудовата експлоатация и да създадат натиск за по-високи заплати, обучение и инвестиции.
Това не налага безусловна подкрепа за всяко предложение на Reform UK. Означава, че разумните основания на политиката на Фараж не трябва да бъдат отхвърляни само защото противоречат на установената неолиберална догма. Политиките трябва да се оценяват според резултатите им за производителността, доходите, инфраструктурата и социалната устойчивост.
VIII. Редът изисква разграничение, а не колективна враждебност
Сериозната имиграционна политика трябва ясно да разграничава незаконното влизане, временната нискоквалифицирана заетост, висококвалифицираната трудова миграция, студентските маршрути и придобитите права на вече установени граждани. Смесването на тези категории създава както несправедливост, така и неефективност.
Reform UK има основание да настоява за прекратяване на модела на евтин труд. Партията обаче трябва да покаже, че може да превърне тази теза в работеща административна система. Необходими са точни критерии за уменията, минимални доходи, реална оценка на секторните нужди и защита срещу злоупотреби. Ограниченията трябва да бъдат предвидими, приложими и съвместими с правата на хората, които вече са изпълнили законовите условия за постоянно пребиваване.
Целта не трябва да бъде наказване на чужденците, а възстановяване на държавния капацитет. Имиграцията трябва да бъде инструмент на националната икономическа стратегия, а не заместител на такава стратегия. Тя трябва да допълва инвестициите, а не да ги обезсмисля; да запълва действителен недостиг на редки умения, а не да поддържа ниски заплати; да укрепва публичните финанси, а не да увеличава скритите обществени разходи.
IX. Българската общност трябва да вижда реалността
За българите в Обединеното кралство е важно да разграничават собствените си законно придобити права от общия дебат за бъдещата имиграционна политика. Settled Status, придобитите права и законното пребиваване са един въпрос. Решението колко нови хора да допуска страната, с какви квалификации и при какви условия е друг.
Българската общност не трябва да приема пропагандното внушение, че всяка по-строга политика е насочена срещу нея. Строгите правила могат да повишат стойността на законния статут, да ограничат експлоатацията, да увеличат натиска за по-високи заплати и да стимулират инвестициите в технологии и обучение и в крайна сметка са полезни за българите в UK.
Българите, които искат да живеят в Обединеното кралство, имат интерес това да бъде богата, подредена и развиваща се държава. Те нямат полза от страна, която увеличава населението си по-бързо от жилищния фонд, инфраструктурата и производителността. Нямат полза и от икономика, в която работодателите разчитат на постоянен приток на евтин труд, вместо да инвестират в хората, които вече живеят там. Нямат полза от подмяната на населението извършвана от неолибералните дегенерати в лицето на лейбъристите, консерваторите и целия неолиберален елит. Българите имат нужда от реформа, от радикална промяна в UK… В противен случай ще трябва да си търсят сами без някой да ги кара нова имиограционна дестинация просто защото UK като такава е станала непривлекателна като стандарт на живот и престъпност…
Ориентирането в новите реалности означава да се изоставят старите идеологически клишета. Контролът не е омраза. Селекцията не е дискриминация, когато се основава на умения, икономическа необходимост и способност за интеграция. Националната граница не е морален провал, а инструмент, чрез който демократичното общество определя мащаба и условията на членството в него.
Найджъл Фараж и Reform UK правилно поставят имиграцията в центъра на въпроса за икономическото бъдеще на Обединеното кралство. Страната не може да възстанови жизнения си стандарт чрез непрекъснато увеличаване на броя на работниците и потребителите. Тя се нуждае от по-висока производителност, автоматизация, професионално обучение, индустриални инвестиции и инфраструктура. Имиграционна система, която позволява на държавата и бизнеса да избягват тези задачи, не създава устойчив растеж, а задълбочава относителното обедняване.
За законно установените българи подредената, селективна и строго прилагана система е по-добра от модел, който разширява населението, но отслабва икономиката и публичните услуги. Те имат интерес да живеят в държава с ясни правила, растяща производителност и икономика, която възнаграждава труда и инициативата. Да се признаят разумните основания на политиката на Фараж не означава да се приема безкритично всяко предложение на Reform UK. Означава да се излезе извън идеологическата пропаганда и да се оцени дали сегашната система действително служи на хората, които вече са избрали Обединеното кралство за свой дом.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
