Битката при Agincourt, водена на 25 октомври 1415 г., е един от най-прочутите военни ангажименти в английската история, често изтъкван заради невероятната победа на английските сили над числено превъзхождащата френска армия по време на Стогодишната война. Тази битка се провежда близо до село Agincourt (съвременен Azincourt) в Северна Франция и става легендарна поради драматичния характер на конфликта и неговите значителни последици.
Стогодишната война, продължителен конфликт между Кралство Англия и Кралство Франция, има своите корени в териториални спорове и претенции за френския трон. До 1415 г. войната вече бушува от десетилетия, с периоди на интензивни битки, осеяни с примирия и дипломатически маневри. През август същата година крал Хенри V от Англия започва амбициозна кампания, опитвайки се да отстоява претенциите си за френската корона и да си върне загубените територии.
Henry V дебаркира в Северна Франция със сила, оценена на около 12 000 души, включително значителен брой стрелци, оборудвани със страхотния английски дълъг лък (English longbow). След успешна обсада на Харфльор, армията на Хенри е отслабена от болести и жертви, намалявайки значително числеността си. Въпреки това, Хенри решава да насочи армията си към Кале, ключова английска крепост, надявайки се да провокира решителна битка.
Французите, под командването на конетабъл Чарлз д’Албре (Charles d’Albret) и няколко видни благородници, събира голяма сила, може би около 25 000 мъже, с намерение да пресрещнат армията на Хенри. Бойното поле близо до Agincourt е тясна, кална ивица земя, оградена от гъсти гори, което ще се окаже решаващо в последвалата битка.
Сутринта на 25 октомври, деня на Свети Криспин, двете армии се изправят. Английската армия, значително превъзхождана по численост, използва отбранителна формация със стрелци, разположени по фланговете зад линия от заострени колове, за да възпира кавалерийските нападения. Французите, тежко бронирани и уверени в числеността си, се подготвят за фронтална атака.
Първоначалната френска атака е възпрепятствана от калната земя, която забавя тяхното напредване и причинява безпорядък. Английски стрелци с дълъг лък отприщват залпове от стрели, причинявайки значителни жертви и хаос сред настъпващите французи. Докато френските рицари и въоръжени мъже се борят през калта, те стават лесни мишени за английските стрелци и слезлите от конете въоръжени мъже.
Многократните френски атаки са отблъснати с тежки загуби. Теснотата на бойното поле пречи на французите да използват ефективно своите превъзходни числености, което довежда до задръствания и допълнително възпрепятства усилията им. Английските стрелци, много от които изоставят лъковете си и се присъединяват към мелето с мечове и кинжали, изиграват решаваща роля в близкия бой.
Битката при Agincourt довежда до опустошително поражение за французите. Оценките за френските загуби варират, но те са значително по-високи от тези на англичаните. Хиляди френски рицари и войници са убити или пленени, включително много високопоставени благородници. Английските загуби са сравнително леки.
Победата на Хенри V при Agincourt затвърждава репутацията му на брилянтен военачалник и повишава духа на англичаните. Тя също така проправи пътя за последващи кампании, които насърчават английските интереси във Франция. Победата обаче не слага край на Стогодишната война, която продължава още няколко десетилетия.
Битката при Agincourt е увековечена в литературата и популярната култура, най-известната в пиесата на Уилям Шекспир „Хенри V“, която драматизира конфликта и лидерството на Хенри. Битката често се цитира като пример за ефективността на английския дълъг лък и значението на тактическата изобретателност и лидерство при преодоляване на численото превъзходство.
Като цяло Agincourt остава символ на английската издръжливост и военна мощ, нейното наследство остава в колективната памет както на Англия, така и на Франция.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
