Статутът на Рудлан, приет през 1284 г., е основен правен документ, издаден от крал Edward I на Англия. Той установява английско управление над Уелс след завладяването на последния уелски независим владетел, Llywelyn ap Gruffudd. Статутът е от името на град Рудлан в Северен Уелс, където е провъзгласен, и служи като рамка за управление на Уелс до законите в Уелс от 1535 и 1542 г.
Статутът на Рудлан идва след кампаниите на Едуард I срещу Лиуелин ап Груфуд, принца на Уелс. Кулминацията на конфликта е смъртта на Лиуелин през 1282 г. и последвалото подчиняване на Уелс. За да консолидира победата си и да интегрира Уелс по-пълно в английското кралство, Едуард I се нуждаеше от система, която да стабилизира региона и да утвърди английската власт.
Ключови разпоредби:
- Административна реорганизация: Статутът разделя завладените територии на нови административни графства — Англиси, Кернарфон и Мерионет — всеки управляван от английски шериф. Тези графства се основават на английския модел на местно управление.
- Правна система: Въвежда английското общо право в Уелс, заменяйки местните уелски правни традиции, кодифицирани от Hywel Dda през 10 век. Докато някои аспекти на уелското право са запазени, особено по въпросите на владението на земята и наследството, английското право става преобладаващо.
- Съдебни промени: Уставът установява система от съдилища, моделирани по тези в Англия, включително съдилищата на големите сесии, които се занимават със сериозни наказателни и граждански дела, и местни съдилища за по-маловажни дела. Тази съдебна система е проектирана да бъде както справедлива, така и всеобхватна, осигурявайки английски контрол върху съдебните производства.
- Военна сигурност: Едуард I построява серия от замъци на стратегически места в Северен Уелс, за да засили английския контрол и да възпре бунта. Те включват емблематичните замъци Карнарфон (Caernarfon), Конуи (Conwy) и Харлех (Harlech), които се превръщат в символи на английското господство.
- Икономически разпоредби: Статутът също така разглежда икономическите аспекти, целящи да интегрират икономиката на Уелс с тази на Англия. Той включва мерки за стандартизиране на мерките и теглилките и регулиране на пазарите и търговските практики.
Статутът на Рудлан има дълбоко и трайно въздействие върху Уелс. Чрез въвеждането на нова административна и правна структура, той бележи края на уелската независимост и началото на английското управление. Статутът е решаваща стъпка в процеса на присъединяване на Уелс към английското кралство, проправяйки пътя за бъдеща правна и политическа интеграция.
Въпреки че ефективно покорява уелската съпротива и централизирания контрол, налагането на английския закон и администрация също генерира недоволство и случайни въстания сред уелското население. Най-забележителният от тях е бунтът, воден от Оуайн Глиндор (Owain Glyndŵr) в началото на 15 век, който се стреми да възстанови независимостта на Уелс.
В по-широк исторически контекст Статутът на Рудлан може да се разглежда като част от по-широката стратегия на Едуард I за консолидиране и разширяване на неговото кралство. Той отразява стремежа на средновековния монарх да наложи ред, еднообразие и власт в различните му подвластни територии.
В крайна сметка разпоредбите на статута остават влиятелни до Законите в Уелс по време на управлението на Хенри VIII, които напълно интегрират Уелс в правната и административна рамка на Кралство Англия. Тази интеграция е пряко продължение на процесите, започнати от Статута на Рудлан, подчертавайки трайното му значение в историята на Уелс и Англия.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
