Големият пожар в Лондон е голям пожар, който обхваща централните части на Лондон от неделя, 2 септември до четвъртък, 6 септември 1666 г. Огънят унищожава средновековния Лондон в рамките на старата римска градска стена. Пожарът започва в пекарна малко след полунощ в неделя, 2 септември, и се разпространява бързо. Използването на основната противопожарна техника от онова време, създаването на противопожарни прегради чрез разрушаване, е критично забавено поради нерешителността на лорд кмета, сър Томас Блъдуърт (Sir Thomas Bloodworth). По времето, когато в неделя вечерта са разпоредени мащабни събаряния, вятърът вече е раздухал огъня в огнена буря.
Огънят се разпространява на север в понеделник към сърцето на града. Редът по улиците е нарушен, тъй като се появяват слухове за подпалване от подозрителни чужденци. Съмненията се фокусират върху французите и холандците, враговете на Англия в продължаващата Втора англо-холандска война; тези значителни имигрантски групи стават жертви на улично насилие. Във вторник огънят се разпростира над почти целия град, унищожавайки катедралата Свети Павел (St. Paul’s Cathedral) и застрашавайки двора на Charles II в двореца Уайтхол.
Едновременно с това започват координирани противопожарни действия. Счита се, че битката за гасене на пожара е спечелена от два ключови фактора: силният източен вятър спада и гарнизонът на Лондонската кула (The Tower of London) използва барут, за да създаде ефективни противопожарни пробиви, спирайки по-нататъшното разпространение на изток.
Огънят изпепелява 13 500 къщи. От съществувалите над 100 църкви 68 са погълнати от пожара. Пожарът се случва 6 години след възкачването на трона на крал Чарлз II, който възстановява монархията (The Stuart Restoration) след управлението на Оливър Кромуел (Oliver Cromwell), и една година след чумната епидемия в Лондон (The Great Plague), от която са починали 100 000 жители на града. До 1660-те години Лондон е най-големият град във Великобритания и третият по големина в западния свят с до 400 000 жители. Джон Евелин (John Evelyn), сравнявайки Лондон с бароковото великолепие на Париж през 1659 г., го нарича „дървена, северна непланирана претъпканост от къщи“. Лондон е бил римско селище в продължение на четири века и постепенно е ставал все по-претъпкан в отбранителната си градска стена. Той също така се е разширил навън отвъд стената в мизерни бедняшки квартали като Shoreditch, Holborn и Southwark и е достигнал достатъчно далеч, за да включва независимия град Уестминстър (The City of Westminster).
Причините за пожара и лошата организация за овладяването му се коренят в пренаселеността на ситито и липсата на адекватни действия от отговорните за това лица. До края на 17-ти век самото Сити — районът, ограничен от градската стена и река Темза — е само част от Лондон, обхващаща около 700 акра (2,8 km2; 1,1 кв. мили) и е дом на около 100 000 души, или на една четвърт от жителите на Лондон. Градът е заобиколен от кръг от вътрешни предградия, където живеят повечето лондончани. Лондонското сити тогава е както и сега, търговското сърце на столицата и е най-големият пазар и най-натовареното пристанище в Англия. Ситито (City of London) e задръстено, замърсено и нездравословно, особено след като е засегнато от опустошителното избухване на бубонна чума през предходната 1665 г.
Отношенията между Града и Короната често са напрегнати. Лондонското сити е крепост на републиканизма по време на Гражданската война в Англия (The English Civil War, 1642–1651) и богатата и икономически динамична столица все още има потенциала да бъде заплаха за Чарлз II, както се показва от няколко републикански въстания в Лондон в началото на 1660-те години. Градските магистрати са от поколението, което се е борило в Гражданската война, и можели да си спомнят как абсолютната власт на Charles I води до тази национална травма. Те са решени да осуетят всякакви подобни тенденции в сина му и когато Големият пожар застрашава града, те отказват предложенията, които Чарлз прави за войници и други ресурси. Дори в такава извънредна ситуация идеята да бъдат разположени непопулярните кралски войски в града е политически динамит. По времето, когато Чарлз поема командването от неефективния лорд кмет, огънят вече е извън контрол.
Социалните и икономически проблеми, създадени от бедствието са огромни. Бягството от Лондон и заселването на други места са силно насърчавани от Чарлз II, който се страхувал от лондонски бунт от лишените от собственост маси. Предложени са различни схеми за възстановяване на града, някои от които много радикални. След пожара Лондон е реконструиран по същество по същия уличен план, който съществува и днес.
В продължение на четири дни огънят поглъща голяма част от Лондон, включително 87 църкви, 13 200 къщи и множество обществени сгради като Кралската борса, Митницата и катедралата Св. Средновековното сърце на града е почти изцяло разрушено. По чудо регистрираният брой на смъртните случаи е сравнително нисък, като съвременни доклади твърдят, че само шест души са загинали в пламъците, въпреки че този брой се смята за подценен, тъй като много бедни и незаписани животи вероятно са останали непреброени.
Последствията от пожара довеждат до мащабни възстановителни дейности. Под ръководството на Кристофър Рен (Christopher Wren) катедралата Св. Павел е реконструирана, заедно с много други църкви и обществени сгради, като са използвани по-устойчиви на огън материали като тухли и камък. Пожарът също подтикна разработването на първите строителни разпоредби в Лондон, насочени към предотвратяване на повторна поява на подобно бедствие.
Крал Чарлс II наредил на Рен да издигне паметник до мястото, от което се твърди, че е започнал пожарът. Рен изпълнява задачата като създава The Monument, 62 метрова колона, завършена през 1677 г., с което се отбелязва символичното възстановяване на града. Любопитното е, че The Monument се намира на 62 метра от мястото, където е започнал пожара.
Големият пожар в Лондон не само трансформира физическия пейзаж на града, но също така има значително социално и икономическо въздействие. Той бележи края на една ера, принуждавайки Лондон да се модернизира и адаптира, полагайки основата за появата на града като световна столица през следващите векове.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
