Чарлз I (1600 – 1649) е крал на Англия, Шотландия и Ирландия от 1625 г. до екзекуцията му през 1649 г. Крал Чарлз I e последният абсолютен монарх. Той е син на Джеймс I, основателят на династията на Стюардите, който сменя на трона кралица Елизабет I. Той е роден в рода на Стюарт като втори син на крал Джеймс VI от Шотландия, но след като баща му наследява английския трон през 1603 г. (като Джеймс I), той се премества в Англия, където прекарва голяма част от остатъка от живота си. Той става очевиден наследник на кралствата Англия, Шотландия и Ирландия през 1612 г. след смъртта на по-големия си брат, Хенри Фредерик, принц на Уелс. Неуспешен и непопулярен опит да го оженят за испанската хабсбургска инфанта Мария Анна завършва с осеммесечно посещение в Испания през 1623 г., което демонстрира безполезността на брачните преговори. Две години по-късно той се жени за френската принцеса на Бурбоните Хенриета Мария.
Младият Чарлз заеквал и често боледувал. Обаче му се отдавали чуждите езици и бил много културен. Чарлз събира голяма колекция от картини на Тициан, Холбайн и Дюрер, и други европейски художници и прави поръчки за картини на Ван Дайк и Рубенс, които по негова покана се преместват да работят в Англия.
Съдбата определила Чарлз да не се занимава с култура, а да управлява. След като по-големият брат на Чарлз умира, той става престолонаследник и след смъртта на баща си крал Джеймс I трябвало да поеме държавните дела. След наследяването му през 1625 г. Чарлз се кара с парламента на Англия, който се опитва да ограничи неговия кралски прерогатив. Той вярва в божественото право на кралете и е решен да управлява според собствената си съвест.
Като крал Чарлз очаква Парламента да му се подчинява, но членовете на последния отказвали да им се месят в работата и не отпускали необходимите на Чарлз пари от бюджета. Затова Чарлз разпуснал Парламента и в продължение на 11 години управлявал без Парламент.
Тъй като през тези години кралят, а не Парламентът, определял данъците, той станал много непопулярен сред народа. Възстановяването на Парламента било средство за решаване на кризата в управлението.
Много от поданиците му се противопоставят на политиката му, по-специално на налагането на данъци без парламентарното съгласие, и възприемат действията му като действия на тираничен абсолютен монарх. Неговата религиозна политика, съчетана с брака му с римокатоличка, поражда антипатия и недоверие от страна на реформаторските религиозни групи като английските пуритани и шотландските ковенанти, които смятат възгледите му за твърде католически. Той подкрепя висши църковни англикански духовници като Ричард Монтагю и Уилям Лауд и не успява да помогне успешно на континенталните протестантски сили по време на Тридесетгодишната война. Опитите му да принуди Шотландската църква да възприеме високи англикански практики довеждат до Войните на епископите, укрепват позицията на английския и шотландския парламент и помагат за ускоряването на собственото му падение.
Въпреки че отново разделил властта с Парламента, кралят не променил отношението си към депутатите и се конфронтирал с тях. Това довело до гражданската война в Англия. От 1642 г. Чарлз се бие с армиите на английския и шотландския парламент. След поражението си през 1645 г. той се предава на шотландски сили, които в крайна сметка го предават на английския парламент („Дългият парламент“). Чарлз отказва да приеме исканията на своите похитители за конституционна монархия и временно избягва от плен през ноември 1647 г. Затворен отново на остров Уайт, той сключва съюз с Шотландия, но до края на 1648 г. Чарлз I е предаден от своите войници, много от които били шотландци. Специален съд в Лондон осъдил краля на смърт. Кралят можел да се спаси от смърт, ако приемел да управлява с Парламента, но той отказал да изостави желанието си за абсолютна власт. Затова на 20 януари 1649 г. кралят e обезглавен. Денят бил много студен и кралят поискал топли дрехи, за да не си помислят хората, че трепери от страх на път към мястото на екзекуцията. Умрял горд и непреклонен.
Парламентарната армия от нов модел е консолидирала контрола си над Англия. Крал Чарлз I е единственият английски крал, който е екзекутиран. След обезглавяването на краля през 1649 г. в продължение на 11 години Англия се управлява от Парламента като република. Монархията е възстановена на сина на Чарлз Чарлз II през 1660 г. От Гражданската война до днес Парламентът управлява страната, макар тя да продължава да е монархия.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
