В сърцето на оживените насипи и космополитната суматоха на Лондон се крие толкова смразяваща, толкова плащ и кама, че се чете като трилър от Студената война. Но тази приказка не е измислица. Това е истинският разказ за Георги Марков, брилянтен български писател, дисидент и водещ на BBC, чиито остри думи пронизаха сърцето на един тоталитарен режим – и който плати крайната цена по най-зловещ начин.
I. От София до BBC: Пътешествието на един дисидент
Роден в София, България през 1929 г., Георги Марков първоначално се прославя като писател и драматург. Известно време се радваше на благоволението на българския комунистически истаблишмънт, като пише произведения, които отговарят на идеологията. Но интелектът, критичното мислене и нарастващото разочарование на Марков от потисническата природа на режима скоро го довеждат до конфликт с властите.
Към средата на 60-те години творбите на Марков започват да оспорват идеологическата твърдост на комунистическата държава и цензурата последва бързо. Усещайки опасност и артистично задушаване, Марков бяга на Запад през 1969 г., по време на посещение в Италия. По-късно се установява в Лондон, където става мощен глас на опозицията срещу комунистическия режим, от който е избягал.
II. Животът в Лондон: Гласът на истината
В Лондон Марков процъфтява интелектуално и творчески. Работи за BBC World Service, Radio Free Europe и Deutsche Welle, превръщайки се в един от най-влиятелните гласове за източноевропейците, живеещи под съветско господство.
Най-въздействащата му работа е поредица от радио есета за Би Би Си, наречени “Задочни репортажи”, в които той предлага остри, сатирични критики на живота в комунистическа България – особено насочени към корупцията и култа към личността около българския диктатор Тодор Живков.
Предаванията на Марков се радват на изключителна популярност сред българите, които тайно се настройват по нелегални късовълнови радиостанции. Но думите му не просто отекват през Желязната завеса – те вбесяват режима. В очите на София и нейните сътрудници от КГБ той се е превърнал в опасен враг.
III. Зловещ ден на Waterloo Bridge
На 7 септември 1978 г. Марков е на път за Би Би Си, минавайки по моста Ватерло, когато се случва нещо крайно странно. Докато чака на автобусна спирка близо до южния край на моста, той почувства внезапна остра болка в задната част на дясното си бедро — като ужилване от насекомо или леко убождане.
Обръщайки се, той забеляза зад себе си добре облечен мъж, който веднага пуска чадър, измърморва извинение с чужд акцент и изчезва в тълпата. Същата вечер Марков вдигна висока температура. В рамките на три дни, на 11 септември 1978, той е мъртъв.
IV. Убийството с чадър посред бял ден
Това, което в началото изглежда мистериозно, скоро се разплита в едно от най-скандалните убийства на Студената война.
Лекарите откриват малка метална топчица в крака на Марков. Едва 1,7 милиметра в диаметър, направена от платинено-иридиева сплав и имаща две малки дупки, пробити в нея, съдържащи рицин – смъртоносен токсин без известен антидот.
Британските следователи стигат до извода, че отровата е била инжектирана чрез модифициран чадър – вече прословутия „български чадър“ – вероятно управляван от професионален убиец, за който се подозира, че действа от името на българските тайни служби (Държавна сигурност), с логистична и техническа помощ от КГБ.
V. Въпроси, прикриване и сенки от Студената война
Убийството шокира Обединеното кралство и света. Това е ярко напомняне, че дори в относителната безопасност на демократичен Лондон дългата ръка на комунистическата репресия можеше да нанесе удар със смразяваща прецизност.
Въпреки подозренията и трупащите се доказателства, никой така и не е обвинен за убийството на Марков. През 90-те години, след падането на комунизма в България, разследванията се подновяват. Българският дезертьор и бивш министър Огнян Дойнов и по-късни показания на бивши разузнавачи потвърждават, че Марков е бил набелязан от държавни агенти с ясното одобрение от висшите ешелони на властта.
Главният заподозрян в операцията, човек, известен като Франческо Гулино – с кодово име “Пикадили” от българските тайни служби – е идентифициран, но никога не е екстрадиран или официално обвинен. Той изчезва в анонимност и почива през 2021 г., като никога не е говорил публично за убийството.
VI. Наследство, което продължава да живее
Животът на Георги Марков угасва в миг на ужас, но думите и смелостта му остават. В България той е почитан като мъченик за свободата на словото. Неговите есета и романи се изучават в университетите. В Лондон плоча близо до мястото на убийството му напомня на минувачите за човек, дръзнал да каже истината.
Убийството му също оставя трайна следа върху британското разузнаване и общественото съзнание, като смразяващ пример за чуждестранен шпионаж на територията на Обединеното кралство – много преди отравянията на Литвиненко или Скрипал.
Животът и смъртта на Георги Марков ни напомнят, че истината е мощна – всъщност толкова силна, че потисническите режими ще положат невъобразими усилия, за да я заглушат. В епоха, в която дезинформацията се разпространява с лекота, историята на Георги Марков е по-актуална от всякога. Творец подкрепящ интелектуалната честност, смелостта в изгнание и простата вяра, че думите имат значение.
И в крайна сметка думите, а не куршумът, острието или чадърът са тези, които помни историята.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
