Следобедният чай, този най-типичен английски обичай, е, може би изненадващо, сравнително нова традиция. Въпреки че обичаят за пиене на чай датира от третото хилядолетие пр. н. е. в Китай и е популяризиран в Англия през 1660-те години от крал Чарлз II и съпругата му португалската инфанта Катрин де Браганса (Catherine de Braganza) като едва в средата на 19 век концепцията за “следобеден чай“ се появява за първи път.
Следобедният чай като масово социално явление е въведен в Англия от Анна, седмата херцогиня на Бедфорд, през 1840 г. Херцогинята огладнявала около четири часа следобед. Вечерята в нейното домакинство се сервирала по модата късно в осем часа, което оставяло дълъг период от време между обяда и вечерята. Веднъж херцогинята поискала поднос с чай, хляб и масло (граф Сандвич вече е реализирал идеята да постави пълнеж между две филийки хляб) и торта да бъдат донесени в стаята й в късния следобед. Това й става навик и тя започва да кани приятели да се присъединят към нея.
Тази пауза за чай се превръща в модно светско събитие. През 1870-те жените от висшата класа вече се преобличат в дълги рокли, ръкавици и шапки за следобедния си чай, който обикновено се сервира в гостната между четири и пет часа.
Традиционният следобеден чай се състои от селекция от изискани сандвичи (включително, разбира се, сандвичи с тънко нарязани краставици) и кифли, сервирани със сметана. Сервират се също торти и сладкиши. Afternoon Tea се превръща в ритуал със свои строги правила – сандвичите са 5 вида: с краставица, с яйце и майонеза, с пушена сьомга с крема сирене, с шунка и горчица и с пиле (Coronation chicken). От началото на 20 век към блюдата, подредени върху подноси на три нива, се добавят и scones – вид ирландски хлебчета, които могат да бъдат сладки или солени и се консумират с бита сметана и сладко от ягоди.
Чаят, отгледан в Индия или Цейлон, се налива от сребърни чайници в деликатни чаши от костен порцелан. Той е черен, силен, като се добавя мляко. Може би Дарджилинг – черният чая с най-високо качество.
Ритуалът станал кралски, когато кралица Виктория започнала да дава приеми, обявявани като High Tea, на които сервирали шампанско, шери, дивечови меса и по-тежки храни. Приемите продължавали толкова дълго, че поканените можели да идват и да си отиват по всяко време.
В днешно време обаче в средностатистическия крайградски дом следобедният чай вероятно ще бъде просто бисквита или малка торта и чаша чай, обикновено приготвени с помощта на пакетче чай.
За да изпитате най-доброто от традицията на следобедния чай, поглезете се с едно пътуване до един от най-добрите хотели в Лондон или посетете чайна по западното крайбрежие на Англия. Чаят Devonshire Cream Tea е известен в целия свят и се състои от кифлички, сладко от ягоди и жизненоважната съставка, сметана Devon, както и горещ чай, сервиран в порцеланови чаши за чай. Много от другите окръзи в западната страна на Англия също претендират за най-добрите крем с чай: Дорсет, Корнуол и Съмърсет.
Разбира се, от всички регионални вариации за това как трябва да се сервира чай със сметана, титаните в тази битка винаги се свеждат само до две: Чаят Devonshire Cream Tea срещу Cornish Cream Tea. От гледна точка на това, след като топлата кифличка е разделена на две, най-важният въпрос е в какъв ред трябва да се добавят сметаната и сладкото от ягоди?
В Лондон има богат избор от хотели, предлагащи типичното изживяване на следобедния чай. Хотелите, предлагащи традиционен следобеден чай, включват Claridges, Dorchester, Ritz и Savoy, както и магазините Harrods и Fortnum and Mason.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
