Животът в Обединеното кралство променя човек. Дава му структура, предвидимост, сигурност. Но с времето се появява нещо друго – усещане, което не е свързано с логика, а с вътрешно равновесие. Не липсва нещо конкретно… липсва усещане.
И точно тогава започваш да гледаш към България по различен начин. Не като място, от което си тръгнал, а като място, което започва отново да има значение.
Ето пет причини, поради които идеята за връщане вече не изглежда толкова далечна:
Първото е усещането за принадлежност.
Тук можеш да живееш години и пак да останеш „чужденец“ – приет, уважаван, но външен. В България няма нужда да обясняваш кой си. Няма нужда да превеждаш себе си. Всичко е ясно от самото начало – езикът, хуморът, реакциите. Това създава едно тихо спокойствие, което не се забелязва веднага, но липсата му се усеща.
Второто е социалната близост.
В Обединеното кралство отношенията често са подредени, учтиви, но дистанцирани. В България връзките са по-интензивни – семейството, приятелите, дори ежедневните контакти. Понякога това е хаотично, понякога натоварващо, но е живо. И идва момент, в който започваш да предпочиташ тази „неподреденост“, защото тя носи усещане за истинска връзка.
Третото е чувството за свобода в дребните неща.
В България много неща се случват по-неформално. Понякога това е проблем, но понякога е и свобода. Не всичко е строго регламентирано. Има пространство за импровизация, за гъвкавост, за бързи решения. След години в система, където всичко има правила и процеси, това започва да изглежда като предимство, а не като недостатък.
Четвъртото е възможността да бъдеш по-близо до собствените си корени.
Не става дума само за география. Става дума за контекст – история, култура, език, памет. В България всичко това е естествено присъстващо. Не трябва да го търсиш, не трябва да го обясняваш. Просто го има. И с времето започваш да усещаш, че тази връзка не е нещо, което можеш да замениш, а нещо, което можеш само временно да отложиш.
Петото е усещането, че можеш да имаш по-голямо влияние върху собствения си живот.
В Обединеното кралство системата е стабилна, но и силно структурирана. В България средата е по-непредсказуема, но дава повече пространство за инициатива. Можеш да създадеш нещо свое, да рискуваш, да промениш посоката по-рязко. За някои това е несигурност. За други – възможност.
И в един момент започваш да мислиш не в категории „по-добро“ и „по-лошо“.
А в категории „по-близко“ и „по-далечно“.
И тогава въпросът вече не е защо си тръгнал.
А дали е дошъл моментът да се върнеш – не към мястото, а към част от себе си, която си оставил там.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
