ДОБРОВОЛЕН ФАЛИТ НА ФИРМИ В ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

I. Въведение

Доброволният фалит на фирми в Обединеното кралство е регулиран от закона за несъстоятелността (Insolvency Act 1986, с последващи изменения). Той представлява организиран процес, при който дадена фирма, която не може да изпълнява своите задължения, доброволно решава да прекрати дейността си и да ликвидира активите си, за да удовлетвори кредиторите по най-справедлив начин.

В UK има два основни вида доброволен фалит:

• CVL (Creditors’ Voluntary Liquidation) — Доброволна ликвидация по инициатива на кредиторите.
• MVL (Members’ Voluntary Liquidation) — Доброволна ликвидация по инициатива на собствениците (ако фирмата е платежоспособна).

II. Правна рамка

Основните нормативни актове, които уреждат доброволната ликвидация, са:

• Insolvency Act 1986
• Companies Act 2006 (отнася се до управлението и решенията на директорите и акционерите)
• Insolvency Rules 2016 — детайлни процедури
• Свързани директиви и вторично законодателство за правата на служителите

Всяка фирма в UK трябва да спазва ясна процедура за да избегне обвинения в неправомерно управление или злоупотреба с активи.

III. Основни видове доброволна ликвидация

Creditors’ Voluntary Liquidation (CVL)

Кога се използва? Когато директорите установят, че фирмата е insolvent — т.е. не може да плаща дълговете си, когато им настъпят падежите.

Ключови характеристики:

• Инициатор: директорите предлагат ликвидация.
• Решение: акционерите одобряват предложението.
• Кредиторите имат ключова роля — те назначават ликвидатора и гласуват по въпросите на ликвидацията.
• Цел: максимално удовлетворяване на кредиторите според реда на приоритет.

Members’ Voluntary Liquidation (MVL)

Кога се използва? Когато фирмата е платежоспособна, но собствениците искат да я закрият (например при прекратяване на дейност, реорганизация на група или пенсиониране).

Ключови характеристики:

• Директорите трябва да подпишат декларация за платежоспособност (Declaration of Solvency).
• Цел: разпределяне на активите между членовете (акционерите), след пълно погасяване на задълженията.

IV. Процедура стъпка по стъпка

Стъпка 1: Оценка на финансовото състояние

Директорите трябва да направят обективна оценка на баланса и паричните потоци. При съмнение за несъстоятелност са длъжни да действат в интерес на кредиторите.

Стъпка 2: Бордово решение

Директорите свикват заседание и вземат формално решение за свикване на Общо събрание (General Meeting) на акционерите.

Стъпка 3: Общо събрание на акционерите

За CVL се изисква special resolution — обикновено мнозинство от 75% или повече от правата на глас. За MVL трябва и декларация за платежоспособност.

Стъпка 4: Назначаване на лицензиран ликвидатор

Обикновено се наема Insolvency Practitioner (IP). В CVL кредиторите имат думата кой да бъде ликвидатор.

Стъпка 5: Известяване на кредитори и Companies House

Ликвидаторът публикува уведомление в The Gazette и подава съответните формуляри в Companies House.

Стъпка 6: Реализиране на активите

Ликвидаторът продава активите — имоти, машини, запаси. Сумите отиват за изплащане на задължения в строго определен ред:

1. Обезпечени кредитори (secured creditors)
2. Преференциални кредитори (например дължими заплати)
3. Неконсолидирани кредитори (unsecured creditors)
4. Акционери (ако останат средства).

Стъпка 7: Окончателен доклад и заличаване

След приключване ликвидаторът подготвя окончателен отчет. Компанията се заличава от регистъра (struck off the register).

V. Какво се случва с дълговете?

В CVL, ако средствата не стигат, необезпечените дългове обикновено не се изплащат напълно и разликата се отписва — кредиторите губят тази част. Директорите не носят лична отговорност, освен ако не са доказани измама, неправомерни сделки или неплатежоспособно кредитиране.

Какво се случва със служителите?

• При фалит служителите са редовно уволнени (redundancy).
• Могат да подадат искане до National Insurance Fund за изплащане на неизплатени заплати, отпуск и обезщетения.
• Имат преференциален ред при плащане на част от дължимото.

Отговорност на директорите

Директорите имат законово задължение да не задлъжняват фирмата, ако тя вече е неплатежоспособна (wrongful trading). Ако бъде доказано, че са продължили дейност при явно фалитно състояние, съдът може да ги задължи лично да възстановят щетите на кредиторите.

VI. Предимства на доброволната ликвидация

• Контролиран процес — избягват се съдебни дела за принудителен фалит.
• По-голяма гъвкавост и възможност да се договори с кредиторите.
• Потенциално по-малко вреди за репутацията.
• Директорите могат по-бързо да се освободят от стреса и отговорността.

VII. Рискове и последици

• Лош кредитен рейтинг и ограничен достъп до финансиране за свързани лица в бъдеще.
• Възможност за разследване на директорите.
• Частични плащания на необезпечени кредитори.
• Загуба на работни места.

Полезни практически съвети:

• Винаги се консултирайте с лицензиран Insolvency Practitioner.
• Водете прозрачна и пълна документация за управлението на фирмата.
• Информирайте служителите и кредиторите своевременно.
• Обмислете алтернативи — Company Voluntary Arrangement (CVA) или администрация, ако е възможно преструктуриране.

Полезни ресурси

• The Insolvency Service
• Companies House
• Професионални организации като ICAEW, R3 или IPA за контакт с лицензирани практикуващи.

Доброволният фалит в UK е прагматичен начин фирма, изпаднала в затруднение, да бъде закрита по законосъобразен и подреден начин. Макар че е свързан с репутационни и финансови последици, той често е най-добрата алтернатива за защита на интересите на кредиторите и свеждане до минимум на загубите.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК