„The Pickwick Papers“, първоначално озаглавен The Posthumous Papers of the Pickwick Club, е първият роман на Чарлз Дикенс (Charles Dickens), публикуван в сериализирана форма между 1836 и 1837 г. Той е класика на английската литература и утвърждава Дикенс като голяма литературна фигура. Романът е комично приключение, което проследява членовете на Пикуикския клуб, като се фокусира върху доброжелателния и донякъде наивен водач Самуел Пикуик (Samuel Pickwick) и неговите спътници, докато пътуват из Англия.
Историята започва със Самуел Пикуик, богат пенсиониран бизнесмен, основаващ Pickwick Club. Неговата цел е да изследва живота в провинцията, придружен от трима членове на клуба: Трейси Тъпман (Tracy Tupman), мъж, който лесно се увлича по жените; Август Снодграс (Augustus Snodgrass), поет; и Натаниел Уинкъл (Nathaniel Winkle), аматьорски спортист. Групата тръгва на поредица от екскурзии из цяла Англия, където се сблъсква с различни хора и ситуации, които водят до комични недоразумения, злополуки и правни проблеми.
Един от централните епизоди на романа е злополучната връзка на Пикуик с г-н Алфред Джингъл (Mr. Alfred Jingle), очарователен, но безскрупулен измамник. Джингъл манипулира и мами Пикуик и приятелите му, което води до множество неудобни ситуации. Друго важно събитие е неправомерното лишаване от свобода на Пикуик в затвора на длъжника на Флота, след като губи съдебно дело за нарушение на обещание от хазяйката му, г-жа Бардел, която тълкува погрешно разговор с Пикуик като предложение за брак.
Основни герои:
- Samuel Pickwick: Добрият и донякъде наивен герой на романа. Като основател на Pickwick Club, той е добронамерен и любопитен към живота, но често попада в абсурдни ситуации поради своята невинност.
- Sam Weller: лоялният и остроумен слуга на Пикуик, който се превръща в един от най-обичаните герои в канона на Дикенс. Уелър, с уличния си ум и хумор, често спасява Пикуик от неприятности и предлага остри коментари за събитията от романа.
- Alfred Jingle: Очарователен, но двуличен герой, който мами Пикуик и приятелите му на няколко пъти. Джингъл е ключова фигура в някои от най-запомнящите се комични епизоди на романа.
- Mrs. Bardell: Хазяйката на Пикуик, която го съди за нарушаване на обещанието, след като недоразумение я кара да вярва, че Пикуик й е предложил брак.
- Mr. Winkle, Mr. Snodgrass, and Mr. Tupman: спътниците на Пикуик, всеки със своите странности. Уинкъл е некадърен спортист, Снодграс се смята за поет, а Тъпман е романтик на средна възраст.
Основни теми:
- Comedy and Satire (Комедия и сатира): В основата си The Pickwick Papers е комикс. Дикенс използва фарс, шамар и социална сатира, за да изобличи различни аспекти на английското общество, особено правната система, социалната класа и ексцентричността на отделните хора.
- Social Critique (Социална критика): Въпреки че голяма част от романа е безгрижен, Дикенс също го използва, за да критикува правната система на времето, особено по отношение на затворите на длъжниците и експлоатацията на уязвими лица. По-специално, епизодът със затвора на Флийт е мощен коментар за несправедливостта на системата.
- Friendship and Loyalty (Приятелство и лоялност): Романът изследва темите за приятелството и лоялността, особено чрез връзката между Пикуик и неговите спътници, както и връзката между Пикуик и неговия слуга Сам Уелър.
- Innocence and Experience (Невинност и опит): Пътуването на Пикуик може да се разглежда като преход от невинност към опит. Първоначално той е невинна фигура, лесно се подвежда и подвежда. Въпреки това, до края на романа, той е придобил мъдрост и прозрение, особено по отношение на сложността на човешката природа.
„Документите от Пикуик“ пожънаха незабавен успех след издаването си, затвърждавайки репутацията на Дикенс като писател. Неговото сериализиране спомага за създаването на нов вид литературно ползване, при която читателите с нетърпение очакваха следващата част. Персонажът на Сам Уелър става особено популярен, а “уелъризмите” (хумористични поговорки, приписвани на него) се превръщат в културен феномен.
Романът също така задава тона за бъдещите творби на Дикенс в комбинацията си от хумор и социални коментари. Въпреки че по-късните романи ще станат по-сложни и в по-мрачен тон, The Pickwick Papers остава обичана творба заради своето изобилие и комедиен дух.
Досиетата от Пикуик често се разглеждат като един от първите романи, които описват широко разрез на английския живот. Неговата пикарескова структура, с хлабаво свързани епизоди, отразява разказите за пътуване от по-ранна литература, но Дикенс я използва, за да се впусне в героите и обстановката по начин, който е свеж и иновативен за времето си.
Романът бележи и преход в популярната литература на деня. Преди Дикенс сериализираната художествена литература често беше по-малко уважавана, но успехът му помогна за издигането на формата. Нещо повече, способността на Дикенс да съчетава комедията със сериозна социална критика предвещава смесицата от жанрове, която ще характеризира викторианския роман.
Документите от Пикуик остават важна работа в канона на английската литература, не само заради неговия хумор и запомнящи се герои, но и заради описанието на английското общество от 19-ти век. Книгата въвежда читателите в света на Дикенс и поставя началото на неговите по-късни, по-сложни романи. Неговата жизнена енергия, топлина и комичен дух продължават да се харесват на читателите почти 200 години след първоначалното му публикуване.
