Хенри II от Англия, известен още като Хенри Къртмантъл (Henry Curtmantle), царува от 1154 до 1189 г., създавайки Анжуйската империя (the Angevin Empire), една от най-големите европейски империи на времето. Роден на 5 март 1133 г. в семейството на Джефри Плантагенет (Geoffrey Plantagenet), граф на Анжу (Count of Anjou), и императрица Матилда (Empress Matilda), дъщеря на английския крал Хенри I, Хенри е важен владетел, който полага основите на правните и административни реформи в Англия, променяйки отношенията на монархията с нейната поданици.
Годините на формиране на Хенри са оформени от бурна династична борба, известна като „Анархията“ (The Anarchy), между майка му Матилда и Стефан от Блоа (Stephen of Blois), който завзема трона след смъртта на Henry I. Като тийнейджър Хенри отстоява претенциите си за английския трон, демонстрирайки своята политическа амбиция и находчивост. През 1153 г. неговите сили принуждават Стивън да посочи Хенри за свой наследник, което води до мирно споразумение. Когато Стивън умира през 1154 г., Хенри се възкачва на трона като Хенри II, започвайки управление, което ще продължи 35 години.
Хенри се жени за Елинор от Аквитания (Eleanor of Aquitaine) през 1152 г., само два месеца след развода й с френския крал Луи VII. Елинор, една от най-влиятелните жени на епохата, донася в брака огромна територия в югозападна Франция, включително Аквитания, Поату и Гаскония. Този съюз значително разширява влиянието на Хенри, създавайки Анжуйската империя, която се простира от Шотландия до Пиренеите. Хенри държи земи в Англия, Уелс, Нормандия, Бретан, Анжу и Аквитания, управлявайки повече територия във Франция от самия френски крал.
Хенри II е умел администратор и въвежда серия от правни и административни реформи, които оставят трайно наследство върху английското управление. Той често е смятан за “бащата на английското общо право” (father of English common law) със своите нововъведения в правната система:
- Assize of Clarendon (1166): Хенри инициира тази забележителна правна реформа за укрепване на кралската власт над местните съдилища. Assize установява рамката за съдебните заседатели, като заменя процеса чрез разпити с процедури за събиране на доказателства и свидетелски показания от местната общност, полагайки основата на модерната система на съдебните заседатели.
- Circuit Courts: Хенри разделя Англия на съдебни кръгове, където пътуващи съдии председателстват делата. Тези съдии са натоварени със задачата да осигурят еднаквост в правните решения и да наложат кралския закон в цялото царство.
- Exchequer Reforms: Хенри подобрява събирането на данъци и администрацията чрез укрепване на английската хазна, създавайки по-ефективно и централизирано правителство.
Един от най-определящите и противоречиви епизоди от управлението на Хенри е неговият конфликт с Томас Бекет (Thomas Becket), архиепископ на Кентърбъри (Archbishop of Canterbury). Първоначално близки приятели, назначаването на Бекет за архиепископ през 1162 г. го поставя в сблъсък с Хенри. Бекет започва да се противопоставя на опитите на краля да намали властта на Църквата и да увеличи кралската власт над духовниците. Това напрежение достига кулминацията си в Конституциите на Кларендън (the Constitutions of Clarendon, 1164 г.), набор от закони, предназначени да ограничат духовническите привилегии и да разширят кралската юрисдикция над духовенството.
Спорът отвежда Бекет в изгнание, но след завръщането си през 1170 г. той продължава да оспорва политиката на Хенри. Съобщава се, че в пристъп на разочарование Хенри възкликнал: „Някой няма ли да ме отърве от този бурен свещеник?“ (Will no one rid me of this turbulent priest?). Приемайки това като заповед, четирима от неговите рицари убиват Бекет в катедралата в Кентърбъри (Canterbury Cathedral). Скандалът шокира кралството и Хенри, изправен пред широко разпространено възмущение, е принуден да извърши публично покаяние през 1174 г. Бекет е канонизиран през 1173 г. и неговият храм в Кентърбъри се превръща в основно място за поклонение.
Империята на Хенри е огромна и се нуждае от постоянен надзор, което го кара да прекара по-голямата част от царуването си в пътуване между Англия, Нормандия и неговите френски територии. Семейният му живот обаче е изпълнен с конфликти. Синовете му, често по настояване на Елинор, се разбунтуват срещу него, недоволни от наследствата си и властта, която Хенри запазва. Известно като „Въстанието от 1173–1174 г. (Revolt of 1173–1174), това въстание включва трима от неговите синове – Хенри Младия крал, Ричард (по-късно Ричард Лъвското сърце) и Джефри от Бретан – заедно с Елинор. Въпреки че Хенри в крайна сметка потушава бунта, напрежението в семейството продължава, което води до допълнителни бунтове от страна на синовете му в следващите години.
Последните години на Хенри са белязани от поредица от неуспехи и предателства. Към 1189 г. здравето му се влошава и той отново е принуден да влезе в конфликт със синовете си. Победен и разбит от Ричард и неговия съюзник, френския крал Филип II, Хенри умира на 6 юли 1189 г. в замъка Шинон във Франция, оплаквайки предателствата на семейството си. Погребан е в абатството Фонтевро, където Елинор по-късно ще се присъедини към него.
Управлението на Хенри II полага основите за бъдещи монарси, оформяйки дълбоко английския закон и управление. Административните реформи, които той започва, допринасят за ефективност на монархията и за еволюцията на правна система, която все още влияе на англоезичните страни до днес. Въпреки бурните си връзки и борбите за поддържане на огромната Анжуйска империя, Хенри II остава ключова фигура в английската история, олицетворяваща сложността на средновековната кралска власт.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
