КРАЛ EDWARD THE CONFESSOR

крал Едуард изповедник

Едуард Изповедникът (лат. Eduardus Confessor, 1003 г. – 1066 г.) е един от английските крале. Смятан за последния крал от рода Уесекс, той управлява от 1042 до 1066 г. Той е англосаксонски крал, който започнал и завършил строителството на Уестминстърския дворец (сега в него заседава Парламентът) и Уестминстърското абатство (в което продължават да короноват, женят и погребват английските крале и кралици).

Едуард е син на Етелред и Ема от Нормандия. Той наследява сина на Кнут Велики – и неговия собствен полубрат – Хартакнут. Той възстановява управлението на рода Уесекс след периода на датско управление, откакто Кнут завладява Англия през 1016 г. Когато Едуард умира през 1066 г. не оставил наследници, той като бил много религиозен човек бил дал клетва за сексуално въздържание (celibacy), което наложило да бъде избран негов наследник на престола. Той е наследен от брата на жена си Харолд Годуинсън, който е победен и убит през същата година от норманите на Уилям Завоевателя в битката при Хейстингс (Hastings).

Богатството на земите на Едуард надвишава това на другите великите графове, но те са разпръснати сред южните графства. Той няма лична властова база и изглежда не се е и опитвал да изгради такава. През 1050–1051 г. той дори изплатил четиринадесетте чуждестранни кораба, които съставлявали неговия постоянен флот, и премахнал данъка, събиран за поддържането им. Но в църковните и външните работи той можел да следва своя собствена политика. Норвежкият крал Магнус I се стремял към английския трон и през 1045 и 1046 г., страхувайки се от нашествие, Едуард поема командването на флотата в Сандвич. По-големият брат на Беорн, Суейн II от Дания, „се подчини на Едуард като син“, надявайки се на неговата помощ в битката му с Магнус за контрол над Дания, но през 1047 г. Едуард отхвърлил искането на Годуин да изпрати помощ на Суейн и само Смъртта на Магнус през октомври спасява Англия от атака и позволява на Суейн да заеме датския трон.

Поради религиозността си и фактът, че тялото му не се разложило след смъртта му, бил обявен за светец на Католическата църква само 100 години след смъртта му. По тази причина е наречен Едуард Изповедник. Канонизирането на Едуард е изключение от общото правило за светци да бъдат обявявани хора, които са загубили живота си за вярата. За разлика от другите светци, Едуард живеел добре, обичал лова и умрял като крал.

Историците не са единодушни относно доста дългото 24-годишно управление на Едуард. Прякорът му отразява традиционната представа за него като много набожен. Някои описват управлението му като водещо до разпадането на кралската власт в Англия и напредъка във властта на Дома на Годуин, поради вътрешните борби, които започват след смъртта му без наследници на трона. Биографите Франк Барлоу и Питър Рекс, от друга страна, описват Едуард като успешен крал, който е енергичен, находчив и понякога безмилостен. Съвременните историци отхвърлят и, че Едуард е използвал предимно фаворити на норманите, въпреки че той наистина е имал чужденци в двора си, включително няколко нормани, които са станали непопулярни. Главният сред тях е Робърт, абат на нормандското абатство Jumièges, който познава Едуард от 1030-те години и идва в Англия с него през 1041 г., ставайки епископ на Лондон през 1043 г. Той става „завинаги най-могъщият доверен съветник на краля“.

При църковните назначения Едуард и неговите съветници показват пристрастие към кандидати с местни връзки и когато духовенството и монасите от Кентърбъри избират роднина на Годуин за архиепископ на Кентърбъри през 1051 г., Едуард го отхвърля и назначава Робърт от Жюмиеж, който твърди, че Годуин е бил в незаконно притежание на някои архиепископски имоти. През септември 1051 г. Едуард е посетен от своя зет, вторият съпруг на Годифу, Юстас II от Булон. Неговите хора предизвикаха свада в Дувър и Едуард наредил на Годуин като граф на Кент да накаже гражданите на града, но той взема тяхната страна и отказва. Едуард се възползва от шанса да накара свръхмогъщия си граф да победи. Архиепископ Робърт обвинил Годуин в заговор да убие краля, точно както той убил брат си Алфред през 1036 г., докато Леофрик и Сивард подкрепят краля и призовават своите васали. Суейн и Харолд повикват собствените си васали, но нито една от страните не иска битка и изглежда, че Годуин и Суейн са дали по един син като заложник, който е изпратен в Нормандия. Позицията на Годуин се разпада, тъй като хората му не искали да се бият с краля.

И двете страни са загрижени, че гражданска война ще остави страната отворена за чужда инвазия. Кралят е ядосан, но е принуден да отстъпи и да върне Годуин и Харолд в техните графства, докато Робърт от Жюмиеж и други французи бягат, страхувайки се от отмъщението на Годуин. Едит е възстановена като кралица, а Стиганд, който е действал като посредник между двете страни в кризата, е назначен за архиепископ на Кентърбъри на мястото на Робърт.

През 1050-те години Едуард провежда агресивна и като цяло успешна политика в отношенията си с Шотландия и Уелс. Малкълм Канмор е изгнаник в двора на Едуард, след като баща му Дънкан I е убит в битка през 1040 г. срещу мъже, водени от Макбет, които завзели шотландския трон. През 1054 г. Едуард изпраща Сиуард да нахлуе в Шотландия. Той побеждава Макбет и Малкълм и поема контрол над Южна Шотландия. До 1058 г. Малкълм убива Макбет в битка и заема шотландския трон. През 1059 г. той посещава Едуард, но през 1061 г. започва набези в Нортумбрия с цел да я добави към своята територия.

През 1053 г. Едуард нарежда убийството на южния уелски принц Ридерх като отмъщение за нападение над Англия и главата му е доставена. През 1055 г. Грифид ап Лиуелин се утвърждава като владетел на Уелс и се съюзява с Елфгар от Мерсия, който е обявен извън закона за предателство. Те побеждават граф Ралф при Херефорд и Харолд трябвало да събира сили от почти цяла Англия, за да прогони нашествениците обратно в Уелс. Мирът е сключен с възстановяването на Елфгар, който успява да наследи като граф на Мерсия след смъртта на баща си през 1057 г. След това Едуард и Харолд успяват да наложат васалност на някои уелски принцове.

Около век по-късно, през 1161 г., папа Александър III канонизира краля за светец. Едуард е един от националните светци на Англия, докато крал Едуард III приема Свети Георги (Джордж от Лида) за национален покровител през около 1350 г. Празникът на Свети Едуард е 13 октомври, празнуван както от Църквата на Англия, така и от Католическата църква. Едуард обаче продължава да се счита за светец покровител на английските монарси.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК

Scroll to Top
Call Now Button