Крал Харолд Харефут, известен още като Харолд I, управлява като крал на Англия от 1035 до 1040 г. Той е син на крал Кнут Велики (Cnut the Great), който управлява империя в Северно море, включваща Англия, Дания и Норвегия, и майка му е Ælfgifu от Нортхемптън, английската наложница на Кнут. Харолд си печели прозвището “Заешкия крак” поради своята бързина и ловкост, които са високо ценени черти във войнската култура. Въпреки че царуването му е кратко и изпълнено с вътрешни конфликти, Харолд Харефут остава интригуваща фигура в историята на ранната средновековна Англия.
Харолд Харефут е роден някъде около 1015 г., въпреки че точните записи са оскъдни. Баща му, крал Кнут, обединява Англия, Дания и Норвегия под свое управление, създавайки мощна и обширна империя. Смъртта на Кнут през 1035 г. обаче оставя вакуум във властта, тъй като полубратът на Харолд, Хартакнут (Harthacnut), технически е законният наследник като син на Кнут и съпругата му Ема от Нормандия (Emma of Normandy). По време на смъртта на Кнут обаче Хартакнут е в Дания, осигурявайки собственото си кралство и неспособен веднага да претендира за английския трон. Това отсъствие предоставя възможност на Харолд Харефут да предяви претенциите си към трона.
След смъртта на Кнут Англия е разделена между тези, които подкрепят Харолд, и тези, които подкрепят Хартакнут, особено на юг, където Ема и нейните поддръжници имат значително влияние. Харолд първоначално е назначен за регент на Англия на север, където подкрепата му е най-силна. Политическият пейзаж е сложен, тъй като някои благородници и духовници, включително Годуин, граф на Уесекс и архиепископът на Кентърбъри, първоначално остават неутрални или оказват условна подкрепа на Харолд.
В отсъствието на Хартакнут, Харолд успява да укрепи позицията си с подкрепата на много английски благородници, като в крайна сметка се обявява за крал през 1037 г. Той има силна подкрепа от благородниците на Мерсия и Нортумбрия, което му позволява да упражнява значителен контрол над английския трон, въпреки усилията на Ема да популяризира претенциите на сина си.
Веднъж установен като крал, управлението на Харолд Харефут е белязано от вътрешни борби. Отношенията му с Ема от Нормандия и нейните поддръжници остават обтегнати, тъй като Ема продължава да отстоява правото на сина си да управлява. Харолд в крайна сметка изгонва Ема от Англия и заграбва нейните земи и съкровища, консолидирайки властта си. Той е известен с безмилостния си подход и според сведенията неговите поддръжници убиват Алфред Етелинг, син на Ема от предишния й брак с крал Етелред Неготовия, който се върнал в Англия, за да подкрепи каузата на майка си. Това действие опетнява репутацията на Харолд, тъй като според съобщенията Алфред е бил жестоко осакатен преди смъртта си, шокиращ акт дори за стандартите на времето.
Въпреки тези напрежения, управлението на Харолд е относително стабилно, макар и кратко. Неговият основен фокус е върху запазването на контрола над Англия и задържането на привържениците на Harthacnut на разстояние. Въпреки това, има малко доказателства, че той е направил някакви съществени административни или законодателни реформи, може би поради краткостта на неговото управление.
Харолд Харефут умира неочаквано през 1040 г., след като е царувал само около пет години. Точната причина за смъртта му не е ясна, въпреки че някои източници предполагат заболяване. Със смъртта на Харолд пътят е разчистен за Harthacnut да се върне от Дания и да претендира за трона на Англия. Harthacnut наистина се връща по-късно същата година, носейки със себе си чувство на възмездие за узурпацията на Харолд. Той заповядва тялото на Харолд да бъде ексхумирано и осквернено, хвърляйки го в тресавище близо до Темза. В крайна сметка останките на Харолд са извлечени и дадени на християнско погребение в Уестминстър.
Въпреки че управлението на Харолд Харефут е краткотрайно и често засенчено от царуването на баща му, Кнут, и полубрат му, Хартакнут, той изиграва централна роля по време на бурен период в английската история. Способността му да завземе властта, макар и с противоречиви методи, демонстрира сложната динамика на приемствеността и лоялността в повлияния от англосаксонците и норвежците английски двор. Псевдонимът му „Заешкия крак“ продължава да напомня за крал, който е бил бърз в действие, но чието наследство остава замъглено от бруталните средства, които е използвал, за да осигури краткото си управление.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
