Ричард III, последният крал от Дома на Йорк (the House of York) и последният от династията на Плантагенетите (the Plantagenet dynasty), кралства над Англия от 1483 г. до смъртта си през 1485 г. Роден на 2 октомври 1452 г. в замъка Фотерингхай (Fotheringhay Castle), Ричард е единадесетото от дванадесетте деца, родени на Ричард Плантагенет, 3-ти херцог на Йорк, и Сесили Невил.
Възходът на Ричард на власт е белязан от бурните Войни на розите (Wars of the Roses), поредица от династични конфликти между съперничещите си къщи на Ланкастър и Йорк. Неговият брат, Едвард IV, осигурява трона на йоркистите през 1461 г. Ричард се доказва като лоялен поддръжник и умел военен командир при Едуард IV, особено в битките при Барнет (the battles of Barnet) и Тюксбъри (the battles of Tewkesbury).
През 1483 г., след внезапната смърт на Едуард IV, Ричард е обявен за лорд протектор на своя 12-годишен племенник, Едуард V. На фона на политически машинации и обвинения в нелегитимност срещу Едуард V и неговите братя и сестри, Ричард завзема трона, обявявайки се за крал Ричард III. Краткото му управление е засенчено от противоречия, включително мистериозното изчезване на Едуард V и брат му Ричард, така наречените „Принцове на Тауър“ (Princes in the Tower), чиято съдба остава една от най-големите исторически мистерии на Англия.
Управлението на Ричард III също е забележително с усилията му за административни и правни реформи. Той защитава каузите на обикновените хора, опитвайки се да ограничи корупцията и да осигури по-справедливо правосъдие. Неговите правни реформи включват създаването на Съда за исковете (the Court of Requests), който позволява на по-бедните поданици да търсят справедливост.
Въпреки тези усилия управлението на Ричард се сблъсква със значителна опозиция. Хенри Тюдор (Henry Tudor), ланкастърски претендент за трона, оспорва управлението на Ричард. Техните сили се срещат в битката при Босуърт Фийлд (the Battle of Bosworth Field) на 22 август 1485 г. Смъртта на Ричард в тази битка бележи края на Войните на розите и началото на династията Тюдор (the Tudor dynasty) при Хенри VII (Henry Tudor).
Наследството на Ричард III е сложно и често поляризиращо. В исторически план той е бил охулен, до голяма степен поради влиянието на пропагандата на Тюдорите и представянето му от Уилям Шекспир (William Shakespeare) като злонамерен, деформиран тиранин в пиесата “Richard III”. Съвременните историци обаче преоценяват характера и царуването му, като признават административните му реформи и поставят под съмнение степента на предполагаемите му престъпления.
През 2012 г. останките на Ричард III са открити под паркинг в Лестър, разпалвайки подновен интерес и дебат за неговия живот и наследство. Неговото повторно погребване в катедралата на Лестър през 2015 г. бе посетено от хиляди, което отразява трайното очарование от този енигматичен монарх.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
