Маргарет Хилда Тачър, баронеса Тачър, (родена Робъртс; 13 октомври 1925 г. – 8 април 2013 г.), е министър-председател на Обединеното кралство от 1979 до 1990 г. и лидер на Консервативната партия от 1975 г. до 1990 г. Тя е първата жена британски министър-председател и най-дълго управлявалият британски министър-председател през 20 век. Като министър-председател тя прилага политика, която става известна като тачъризъм. Съветски журналист я нарича „Желязната лейди“ (Iron Lady), прякор, който се свързва с нейната безкомпромисна политика и стил на лидерство.
Тачър учи химия в Somerville College, Оксфорд, и работи за кратко като химик изследовател, преди да стане адвокат. Тя е избрана за член на парламента от Финчли през 1959 г. Едуард Хийт я назначава за държавен секретар по образованието и науката в своето правителство от 1970–1974 г. През 1975 г. тя побеждава Хийт на изборите за ръководство на Консервативната партия, за да стане лидер на опозицията, първата жена, която ръководи голяма политическа партия в Обединеното кралство.
След като става министър-председател след спечелването на общите избори през 1979 г., Тачър въвежда серия от икономически политики, предназначени да обърнат високата инфлация и борбите на Великобритания след зимата на недоволството и настъпващата рецесия следващи тежката обща социално-икономическа криза от 1970-те. Нейната политическа философия и икономическа политика подчертават дерегулация (особено на финансовия сектор), приватизация на държавни компании и намаляване на силата и влиянието на синдикатите. Популярността й през първите й години на поста намалява на фона на рецесията и растящата безработица.
Победата във войната за Фолклендските острови с Аржентина през 1982 г. и възстановяващата се икономика довеждат до съживяване на подкрепата, което резултира в нейното съкрушително преизбиране през 1983 г. Тя оцелява след опит за убийство от ИРА при атентата в хотел в Брайтън през 1984 г. и постига политическа победа срещу Националния съюз на миньорите в миньорската стачка през 1984–85 г.
Тачър е преизбрана за трети мандат убедително през 1987 г., но последвалата й подкрепа за данъка на общността („поголовен данък“) е широко непопулярна и нейните все по-евроскептични възгледи за Европейската общност не са споделяни от другите членове в нейния кабинет. Тя подава оставка като министър-председател и партиен лидер през 1990 г., след като е отправено предизвикателство към нейното лидерство. След като се оттегля от Камарата на общините през 1992 г., тя получава доживотна титла на баронеса Тачър (от Кестевен в графство Линкълншър), което й дава право да седи в Камарата на лордовете. През 2013 г. тя почива от инсулт в хотел Ritz, Лондон, на 87-годишна възраст. Изпратена е с церемониално погребение с пълни военни почести и църковна служба в катедралата “Saint Paul” в Лондон. Съгласно волята ѝ тялото ѝ не е изложено за поклонение. Тя оставя в завещанието си изрични инструкции някои официалностти да се пропуснат като така спестява на държавата 800 000 паунда.
Като министър на образованието (1970-74) Тачър “често” идвала на приемите в българското посолство. По инициатива на тогавашния посланик Янков било организирано нейно посещение в България. То се осъществява през 1971 г. След като се върнала от България, където посещава английските гимназии в София и Варна, и професионалното училище по химия в Стара Загора, Маргарет Тачър споделя, че: “Българите имат една религия – учението, и една църква – училището.”
През 1990 г. Желю Желев, тогава начело на българската опозиция, взима участие в конференция на шотландската консервативна партия в Абърдийн. По време на заключителната реч Маргарет Тачър, по това време министър-председател на Великобритания и шеф на Консервативната партия, казва: „Тук сред нас има борци за свобода от България. Искам всички да аплодирате Свободна България.” Участниците в конференцията стават на крака и скандират „Free Bulgaria!”
Едно от най-разпознаваемите и непороменени неща във визията на Желязната лейди остава нейната емблематична прическа. Късата ѝ прическа с леки къдрци, създаващи обем е включена в петте най-знакови фризури от последните петдесет години. Тачър винаги е била загрижена за две неща, независимо къде се намира по света – едното било костюмът ѝ винаги да е идеално изгладен, а второто – косата ѝ да изглежда безупречно. В Лондон и за двете неща се грижат специално назначени хора. Преди пътуванията си винаги се свързвала предварително със служители на британските посолства в съответната държава, с молба да открият най-добрия местен фризьор. Неговата задача била с термо ролките, които Тачър носела със себе си, да постигне необходимия обем в прическата ѝ.
Въпреки, че е поляризираща фигура в британската политика, Тачър се гледа благоприятно в историческите класации и общественото мнение на британските министър-председатели. Нейният мандат представлява пренасочване към неолибералните политики във Великобритания, като сложното наследство, приписвано на тачъризма, се обсъжда и през 21 век.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
