Черната сряда, настъпва на 16 септември 1992 г., и е едно от най-драматичните финансови събития в новата британска история. То отбеляза деня, в който британското правителство е принудено да изтегли лирата стерлинга от Европейския механизъм за обменни курсове (ERM), което довежда до срив в стойността на паунда и значителни загуби за Министерството на финансите на Обединеното кралство.
Контекст: Европейският механизъм за обменни курсове (ERM)
ERM е създаден през 1979 г. като част от Европейската парична система (EMS) с цел намаляване на променливостта на обменния курс и постигане на парична стабилност в Европа. Идеята е да се стабилизират валутите в подготовка за евентуалното приемане на единна европейска валута, която по-късно ще стане евро.
Великобритания се присъединява към ERM през октомври 1990 с цел намаляване на инфлацията и осигуряване на стабилност чрез поддържане на стойността на лирата в рамките на фиксиран диапазон (±6%) спрямо германската марка, която се смята за най-силната европейска валута. Паундът е фиксиран при обменен курс от 2,95 Deutsche Marks (DM) за паунд. Това решение обаче ще се окаже проблематично.
Икономически натиск
- Висока инфлация и лихвени проценти: В началото на 90-те години икономиката на Обединеното кралство е изправена пред висока инфлация, която правителството се опитва да контролира, като поддържа високи лихвени проценти. Тези високи лихвени проценти имаха за цел да поддържат силата на паунда в рамките на ERM, но имат неблагоприятно въздействие върху вътрешния икономически растеж. Предприятията страдат от високите разходи за заеми, а безработицата нараства.
- Рецесия: Великобритания също преживява тежка рецесия през този период. Високите лихвени проценти изострят икономическия спад, тъй като обслужването на задълженията на компаниите и домакинствата е по-скъпо. Това довежда до падане на доверието в икономиката на Обединеното кралство.
- Спекулативен натиск: Международните валутни спекуланти, водени от личности като Джордж Сорос, започват да вярват, че паундът е надценен и че британското правителство в крайна сметка ще бъде принудено да девалвира валутата или да се оттегли от ERM. Те започват да залагат срещу паунда, като го продаваха в големи количества, очаквайки стойността му да падне.
Събитията от Черната сряда
В дните преди 16 септември 1992 г. спекулативният натиск върху паунда се засилва. Инвеститорите продължават да разпродават лири, вярвайки, че британското правителство няма да може да задържи валутата в рамките на определения диапазон спрямо германската марка.
- Интервенции от страна на Bank of England: За да защити паунда, Bank of England започва да купува милиарди лири на валутните пазари, опитвайки се да повиши стойността му. Правителството също вдига драстично лихвените проценти от 10% на 12% и дори обявява, че ще ги увеличи до 15%. Въпреки тези усилия, натискът за продажба е твърде голям.
- Ролята на Сорос: Най-забележителният спекулант, замесен в това събитие, е Джордж Сорос. Неговият фонд прави огромни залози срещу паунда и след колапса е съобщено, че той е реализирал приблизително $1 милиард печалби. Смелият ход на Сорос довежда до това, че той е наречен „човекът, който разби Bank of England“ (man who broke the Bank of England.).
До вечерта на 16 септември британското правителство разбра, че вече не може да защитава паунда и обявява, че Обединеното кралство се оттегля от ERM. Стойността на лирата незабавно се срива, падайки с около 15% спрямо германската марка и 25% спрямо щатския долар.
Последствия
- Икономическо въздействие: Докато самият ден беше катастрофален за британското правителство, Черната сряда в крайна сметка довежда до някои неочаквани положителни резултати. Девалвацията на паунда прави британския износ по-конкурентоспособен, което спомага за стимулиране на икономическото възстановяване. Инфлацията остава под контрол и лихвените проценти в крайна сметка са намалени, което стимулира икономиката.
- Политически крах: За Консервативната партия, която беше на власт по това време, Черната сряда е политическа катастрофа. Това сериозно наврежда на репутацията на партията за икономическа компетентност и преследва правителството на консерваторите под ръководството на Джон Мейджър през останалата част от десетилетието. Лейбъристката партия се възползва от това и го използва като основна тема на кампанията, което довежда до убедителната им победа на общите избори през 1997 г. под ръководството на Тони Блеър.
- Разходи за хазната: Изчислено е, че защитата на паунда в навечерието на Черната сряда е струвала на хазната на Обединеното кралство между £3,3 милиарда и £3,4 милиарда загуби. Това е сериозен удар за публичните финанси.
- Краят на британските амбиции в ERM: Черната сряда отбеляза края на участието на Обединеното кралство в ERM и също сложи край на вероятността Обединеното кралство да приеме еврото в бъдеще. Оттогава британският паунд остава независима валута.
- Наследството на Джордж Сорос: Успехът на Джордж Сорос отново в залаганията след това паундът затвърди репутацията му на един от най-успешните валутни спекуланти на всички времена. Действията му по време на Черната сряда остават казус за силата на глобалните финансови пазари и ограниченията на правителствената намеса.
- Въпреки непосредствените сътресения на Черната сряда, събитието често се разглежда като повратната точка, която позволи на британската икономика да се възстанови от рецесията в началото на 90-те години. Девалвацията на паунда в крайна сметка направи британските стоки по-конкурентоспособни на световния пазар, а гъвкавостта, придобита от напускането на ERM, позволи на Обединеното кралство да следва по-независима парична политика.
- В политически план обаче Черната сряда остави траен белег. Това подкопа общественото доверие в Консервативната партия, която се рекламираше като партия с икономическа компетентност. Ще отнеме повече от десетилетие на консерваторите, за да се възстановят от политическите последици от онзи ден.
Черната сряда е значимо финансово и политическо събитие, което промени британската икономическа политика и има трайни последици за политиката, икономиката и отношенията на страната с Европа.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
