THE BRITISH RAILWAYS

British Railway

I. Произход: Раждането на железопътната ера

Обединеното кралство е люлката на съвременната железница. Първият в света работещ парен локомотив е построен от Джордж Стивънсън (George Stephenson) през 1814 г., но откриването на железопътната линия Стоктън и Дарлингтън (the Stockton and Darlington Railway) през 1825 г. наистина бележи началото на железопътната ера. Тази линия е първата, която превозва както пътници, така и товари с парни локомотиви по обществена железопътна линия.

Малко след това, през 1830 г., железопътната линия Ливърпул и Манчестър (the Liverpool and Manchester Railway) е открита като първата изцяло междуградска железопътна линия, проектирана специално за пътнически трафик. Успехът му предизвиква това, което става известно като „Железопътна мания“ (Railway Mania) през 1840-те години – период, в който огромни суми са инвестирани в железопътно строителство, което води до бързото разширяване на мрежата.

II. 19-ти век: Разширяване и иновации

До средата на 19-ти век Обединеното кралство е покрито със сложна мрежа от железопътни линии, построени от частни компании. Основни играчи включват:

Пионерите в железопътния транспорт на Обединеното кралство разработват много иновации:

  • Сигнални системи – семафори, блокови системи.
  • Стандартизирано време – разписанията на железопътните линии довели до приемането на „железопътно време“, стандартизиращо часовниците в цялата страна.
  • Чудеса на гражданското строителство като тунела Бокс (the Box Tunnel), моста Форт (Forth Bridge) и виадукта Рибълхед (Ribblehead Viaduct).

Железопътните линии променят британския живот:

  • Урбанизация: Градовете се разрастват около железопътни възли.
  • Индустрия: Въглищата, желязото, текстилът и промишлените стоки се придвижват бързо до пристанища и градове.
  • Социална мобилност: За първи път обикновените хора могат да пътуват бързо и сравнително достъпно.

III. 20-ти век: Национализация и упадък

Началото на 1900 г.: Връх и предизвикателства

До 1914 г. британските железници са в своя зенит, с над 23 000 мили релси. Но Първата световна война изчерпва ресурсите и правителството поема контрола над железопътните линии за нуждите на военното време.

1923: Групирането

За да се подобри ефективността, Законът за железниците от 1921 г. обединява стотиците частни компании в “Голямата четворка” (Big Four):

  • GWR (Great Western Railway).
  • LMS (London, Midland and Scottish Railway).
  • LNER (London and North Eastern Railway).
  • SR (Southern Railway).

Въпреки модернизацията, конкуренцията от автомобили, автобуси и камиони нараства.

1948: Национализация

След Втората световна война правителството национализира железниците, сформирайки British Railways (по-късно British Rail). Тази епоха е белязана от:

  • Въвеждане на дизелови и електрически влакове.
  • Упадък на парните влакове (поетапно премахнати от употреба до 1968 г.).
  • Постепенно затваряне на нерентабилни селски линии.
1960-те: Съкращенията на Бийчинг

Докладът на Бийчинг (The Beeching Report) от 1963 г. препоръчва драстични съкращения, за да се спрат финансовите загуби:

  • 5000 мили релсови линии са затворени.
  • 2300 гари са затворени.
  • Хиляди работни места са загубени.

Макар и противоречиви, тези затваряния преобразяват мрежата в по-фокусирана междуградска и крайградска услуга.

IV. Краят на 20-ти век: Приватизация и модернизация

1980-те – 1990-те: Модерни реформи

British Rail въвежда известните марки:

  • InterCity за услуги на дълги разстояния.
  • Network Southeast за крайградски маршрути.
  • Regional Railways за местни услуги.

В средата на 90-те години на миналия век консервативното правителство приватизира British Rail:

  • Подвижния състав и инфраструктурата са предадени на Railtrack (по-късно заменени от Network Rail след финансов колапс през 2002 г.).
  • Пътническите услуги са разделени на франчайзи, управлявани от частни оператори (напр. Virgin Trains, GNER).
  • Подвижен състав (влакове), нает от частни компании за подвижен състав (ROSCO).

V. Съвременната железопътна мрежа

Днес британските железници са сложно партньорство между публичния и частния сектор.

  • Network Rail: Притежава и управлява коловозите, гарите, сигнализацията и ключовата инфраструктура.
  • Компании за експлоатация на влакове (TOCs – Train Operating Companies): Частни компании извършват услуги по държавни договори или споразумения за отворен достъп.
  • Високоскоростна железница (HS – High-Speed Rail): HS1 свързва Лондон с тунела под Ламанша; HS2 е в процес на изграждане, за да свърже Лондон с Мидландс и Севера.

Основни услуги:

  • Commuter routes (Пътни маршрути) – особено до Лондон.
  • InterCity services (Междуградски услуги) – напр. Лондон до Единбург, Бирмингам, Манчестър.
  • Freight (Товарен превоз) – превоз на стоки като инертни материали, контейнери, поща.
  • Heritage railways (Железопътни линии с историческо значение) – запазени парни и дизелови линии, популярни сред туристите.

Големи гари като Лондон Кингс Крос (London King’s Cross), Падингтън (Paddington) и Юстън (Euston) са претърпели мащабни реконструкции, съчетаващи историческа архитектура с модерни елементи.

VI. Технологични иновации

Британските железници продължават да се развиват с:

  • Проекти за електрификация (макар и незавършени).
  • Цифрови системи за сигнализация и управление.
  • Нов подвижен състав (клас 800 Azuma, влакове, построени от Hitachi).
  • Безконтактно и мобилно издаване на билети.

Проекти като Линия Елизабет (Crossrail) трансформираха пътуванията в Лондон, осигурявайки по-бързи и по-интегрирани връзки изток-запад.

VII. Предизвикателства и критики

Британската железопътна система е изправена пред много предизвикателства:

  • Високи цени на билетите — сред най-скъпите в Европа.
  • Разпокъсана собственост и отчетност.
  • Ограничения на капацитета по ключови маршрути.
  • Закъснения и отмяна на влакове (често поради остаряла инфраструктура или стачки).
  • Екологичен натиск за декарбонизиране на операциите.

Пандемията от COVID-19 сериозно засегна броя на пътниците, принуждавайки правителството да поеме извънреден контрол върху много франчайзи.

VIII. Бъдещето на Британските железници

Няколко амбициозни проекта целят да променят железопътния транспорт:

  • HS2 (Високоскоростна линия 2): Свързване на Лондон с Бирмингам, Манчестър и Лийдс.
  • Northern Powerhouse Rail: Подобряване на връзките изток-запад в Северна Англия.
  • Great British Railways (GBR): Предложен e нов публичен орган за интегриране на железопътните и влаковите операции, заместващ настоящата фрагментирана система.

IX. Културно въздействие

Железниците са дълбоко вкоренени в британската култура:

Железопътните линии са част от националната идентичност – символи на индустриалната мощ, инженерния гений и понякога на общественото разочарование.

Британските железници са извървели дълъг и сложен път: от пионерските дни на Стивънсън и Брунел, през войни, национализация, приватизация и до високотехнологично, климатично съобразено бъдеще. Те остават жизненоважни за икономиката, обществото и ландшафта на Великобритания – свързвайки градовете, оформяйки регионите и свързвайки хората.

Въпреки че системата е изправена пред реални предизвикателства, няма съмнение, че железопътните линии ще продължат да играят централна роля в историята на Обединеното кралство за поколения напред.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК

error:
Call Now Button