I. PREHISTORIC BRITAIN (ПРЕИСТОРИЧЕСКА БРИТАНИЯ)
Първите хора, живели във Великобритания, са били ловци-събирачи в това, което наричаме каменната ера (the Stone Age). През по-голямата част от каменната ера Великобритания е била свързана с континента чрез сухопътен мост. Хората идвали и си отивали, следвайки стадата елени и коне, които ловували. Великобритания е окончателно отделена от континента от Ламанша преди около 10 000 години.
Първите фермери пристигат във Великобритания преди около 6000 години. Предците на тези първи фермери вероятно са дошли от Югоизточна Европа. Тези хора са построили къщи, гробници и паметници. Един от тези паметници, Стоунхендж (Stonehenge), все още се издига в днешното английско графство Уилтшър. Стоунхендж вероятно е бил специално място на събиране за сезонни церемонии.
Други обекти от каменната ера също са оцелели. Скара Брей (Skara Brae) в Оркни, край северния бряг на Шотландия, е най-добре запазеното праисторическо селище в Северна Европа и е помогнало на археолозите да разберат повече за това как са живели хората в края на каменната ера.
Преди около 4000 години хората са се научили да правят бронз. Този период се нарича бронзова епоха (the Bronze Age). Хората живеели в кръгли къщи и погребвали мъртвите си в гробници, наречени кръгли могили. Хората от бронзовата епоха са били опитни майстори на метали, от които са правили много красиви предмети от бронз и злато, включително инструменти, украшения и оръжия.
Бронзовата епоха е последвана от желязната епоха (the Iron Age), когато хората се научават да правят оръжия и инструменти от желязо. Хората все още живеели в кръгли къщи, групирани заедно в по-големи селища и понякога защитени места, наречени хълмове. Много впечатляваща крепост на хълм все още може да се види днес в замъка Мейдън (Maiden Castle), в английското графство Дорсет (county of Dorset). Повечето хора са били фермери, занаятчии или воини. Езикът, който говорели, е част от келтското езиково семейство. Подобни езици са се говорили в Европа през желязната епоха, а сродни езици се говорят и днес в някои части на Уелс, Шотландия и Ирландия. Хората от желязната епоха са имали сложна култура и икономика. Те правят първите монети, изсечени във Великобритания, някои с изписани имена на крале от желязната епоха. Това бележи началото на британската история.
II. THE ROMANS (РИМЛЯНИТЕ)
Юлий Цезар ръководи римската инвазия в Британия (Roman invasion of Britain) през 55 г. пр.н.е. Тази кампания е неуспешна и в продължение на близо 100 години Великобритания остана отделена от Римската империя. През 43 г. сл. н. е. император Клавдий повежда римската армия в ново нашествие. Този път има съпротива от някои от британските племена, но римляните успяват да окупират почти цяла Британия. Един от племенните водачи, които се бият срещу римляните, е Будика (Boudicca), кралицата на Ицените в днешна източна Англия. Все още се почита и има нейна статуя на Уестминстърския мост (Westminster Bridge) в Лондон, близо до сградата на парламента.
Области на днешна Шотландия никога не са били завладявани от римляните и император Адриан построява стена в северната част на Англия, за да се предпази от пиктите (предците на шотландския народ). В стената са изградени редица крепостни гарнизони. Все още могат да се видят части от стената на Адриан, включително крепостите Housesteads и Vindolanda. Днес това е популярна зона за пешеходци и е обект на световното наследство на ЮНЕСКО (Организация на Обединените нации за образование, наука и култура).
Римляните остават в Британия 400 години. Те построяват пътища и обществени сгради, създават закони и въвеждат нови растения и животни. През 3-ти и 4-ти век след новата ера в Британия започват да се появяват първите християнски общности.
III. THE ANGLO-SAXONS (АНГЛОСАКСОНЦИТЕ)
Римската армия напуска Великобритания през 410 г. сл. н. е., за да защити други части на Римската империя и никога не се връща. Британия отново е нападната от племена от Северна Европа: ютите, англите и саксите. Езиците, които са говорили, са в основата на съвременния английски. Срещу тези нашественици се водят битки, но около 600 г. сл. Хр. англосаксонските кралства (Anglo-Saxon kingdoms) са създадени в Британия.
Тези кралства са били главно в днешна Англия. Мястото на погребението на един от кралете е било в Сътън Ху (Sutton Hoo) в съвременния Съфолк. Този крал е погребан със съкровище и броня, всички поставени в кораб, който след това е покрит с могила пръст. Части от западната част на Великобритания, включително голяма част от днешния Уелс и Шотландия, остават свободни от англосаксонско управление.
Англосаксонците не са били християни, когато за първи път са дошли в Британия, но през този период мисионери идват във Великобритания, за да проповядват за християнството. Мисионери от Ирландия разпространяват религията на север. Най-известните от тях са Свети Патрик (Saint Patrick), който ще стане покровител на Ирландия и Свети Колумба (Saint Columba), който основава манастир на остров Йона, край бреговете на днешна Шотландия. Свети Августин (Saint Augustine) води мисионери от Рим, които разпространяват християнството на юг. Свети Августин става първият архиепископ на Кентърбъри (Archbishop of Canterbury).
IV. THE VIKINGS (ВИКИНГИТЕ)
Викингите идват от Дания и Норвегия. Те за първи път посещават Великобритания през 789 г. сл. н. е., за да нападат крайбрежните градове и да отнемат стоки и роби. След това те започват да остават и да формират свои собствени общности в източна Англия и Шотландия. Англосаксонските кралства в Англия се обединяват под управлението на крал Алфред Велики (Alfred the Great), който побеждава викингите.
Много от викингските нашественици остават във Великобритания – особено в източната и северната част на Англия, в област, известна като Danelaw (много имена на места там, като Гримсби и Скънторп, идват от викингските езици). Викингските заселници се смесват с местните общности и някои се обръщат към християнството.
Англосаксонските крале продължават да управляват днешна Англия, с изключение на кратък период, когато има датски крале. Първият от тях беше Кнут, наричан още Кнуте (Canute). На север заплахата от нападение от страна на викингите насърчи хората да се обединят под един крал, Кенет МакАлпин (Kenneth MacAlpin). Терминът Шотландия започва да се използва за описание на тази страна.
V. THE NORMAN CONQUEST (НОРМАНСКОТО ЗАВОЮВАНЕ)
През 1066 г. нашествие, водено от Уилям, херцогът на Нормандия (в днешна Северна Франция), побеждава Харолд, саксонския крал на Англия, в битката при Хейстингс (the Battle of Hastings). Харолд е убит в битката. Уилям става крал на Англия и е известен като Уилям Завоевателя (William the Conqueror). Битката е отбелязана в голяма бродерия, известна като гоблена от Байо (the Bayeux Tapestry), която все още може да се види във Франция днес.
Норманското завоевание е последното успешно чуждестранно нахлуване в Англия и води до много промени в правителството и социалните структури в Англия. Нормандският френски, езикът на новата управляваща класа, повлиява на развитието на английския език, какъвто го познаваме днес. Първоначално норманите също завладяват Уелс, но уелсците постепенно си връщат територии. Шотландците и норманите се бият на границата между Англия и Шотландия; норманите превземат част от земя по границата, но не нахлуват в Шотландия.
Уилям изпратил хора из цяла Англия да съставят списъци на всички градове и села. Изброени са и хората, които са живели там, чии са собствениците на земята и какви животни притежават. Това се нарича Книгата на Страшния съд (the Domesday Book). Тя все още съществува днес и дава картина на обществото в Англия точно след Норманското завоевание.
ЧЕТИ СТАТИЯТА НА АНГЛИЙСКИ И РЕШАВАЙ ТЕСТОВЕТЕ ЗА ИЗПИТА LIFE IN THE UK TEST
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
