I. WAR AT HOME AND ABROAD (ВОЙНА ВЪТРЕ И В ЧУЖБИНА)
Най-общо казано, Средновековието (или средновековният период) обхваща хиляда години, от края на Римската империя през 476 г. сл. Хр. до 1485 г. Фокусът тук обаче е върху периода след Норманското завоевание (the Norman Conquest).
Периодът след норманското завоевание до около 1485 г. се нарича Средновековие (или средновековен период). Това е време на почти постоянна война. Английските крале се бият с уелските, шотландските и ирландските благородници за контрол над техните земи. В Уелс англичаните успяха да установят своето управление. През 1284 г. крал Едуард I (King Edward I) от Англия въвежда Статута на Рудлан (the Statute of Rhuddlan), който анексира Уелс към короната на Англия. Огромни замъци, включително Conwy и Caernarvon, са построени, за да поддържат тази сила. До средата на 15 век последните уелски въстания са победени. Въведени са английските закони и английският език. Първоначално армиите на Едуард са победени, когато за първи път преминават дигата на Офас в Уелс. Решимостта на английския крал да смаже опозицията си, огромните му разходи за войски и доставки и съпротивата срещу Лиуелин от страна на второстепенни уелски принцове, които се съпротивляват на управлението му, скоро означава, че уелски сили са принудени да влязат в планинските си крепости. При Договора от Абърконуи от 1287 г. Лиуелин е принуден да отстъпи голяма част от териториите си на изток от река Конуи. След това Едуард започва кампанията си за изграждане на замъци, започвайки с Флинт точно на английската граница и разширявайки се до Билт в средата на Уелс.
В статута на Рудлан от 1284 г. Уелс е разделен на английски графства; моделът на английския съд се установява здраво и за всички намерения и цели Уелс престава да съществува като политическа единица. Ситуацията изглежда установена, но Едуард продължава програмата си за изграждане на замъци чрез завършването на Caernarfon, Conwy и Harlech. През 1300 г. Едуард прави сина си (роден в замъка Карнарфон, в тази могъща крепост с изглед към пролива Менай в Гуинед) „принц на Уелс“. Сега могъщият крал можел да насочи вниманието си към другите размирници, шотландците.
В Шотландия английските крале са по-малко успешни. През 1314 г. шотландците, водени от Робърт Брус (Robert the Bruce), побеждават англичаните в битката при Банокбърн (the Battle of Bannockburn) и Шотландия остава незавладяна от англичаните.
В началото на Средновековието Ирландия е независима държава. Англичаните първо отиват в Ирландия като войски, за да помогнат на ирландския крал и остават да изградят свои собствени селища. До 1200 г. англичаните управляват област от Ирландия, известна като Бледото (the Pale), около Дъблин. Някои от важните лордове в други части на Ирландия приемат властта на английския крал. През Средновековието английските крале също водят редица войни в чужбина. Много рицари участват в кръстоносните походи, в които европейските християни се борят за контрол над Светите земи. Английските крале също водят дълга война с Франция, наречена Стогодишна война (the Hundred Years War), въпреки че всъщност е продължила 116 години. Една от най-известните битки на Стогодишната война е битката при Agincourt (the Battle of Agincourt) през 1415 г., където значително превъзхожданата по численост английска армия на крал Henry V побеждава французите. Независимо от това англичаните напускат Франция през 1450-те г.
Норманите са използвали система на собственост върху земята, известна като феодализъм (feudalism). Кралят дава земя на господарите си в замяна на помощ във война. Земевладелците трябваше да изпратят определен брой мъже да служат в армията. Някои селяни имаха собствена земя и повечето са крепостни. Те имат малка площ от земята на своя господар, където могат да отглеждат храна. В замяна трябва да работят за своя господар и не могат да я напускат свободно. Същата система се развива в южна Шотландия. В северната част на Шотландия и Ирландия земята е собственост на членове на „клановете“ (видни семейства). През 1348 г. болест, вероятно форма на чума, достига в Британия. Тя остава печално известна като Черната смърт (the Black Death). Една трета от населението на Англия загива и подобна част в Шотландия и Уелс. Това беше едно от най-лошите бедствия, сполетявали някога Великобритания.
След Черната смърт по-малкото население означава, че има по-малко нужда от отглеждане на зърнени култури. Има недостиг на работна ръка и селяните започват да искат по-високи заплати. Появяват се нови социални класи, включително собственици на големи площи земя (по-късно наречени джентри) и хората напускат провинцията, за да живеят в градовете. В градовете растящото богатство довежда постепенно до развитието на силна средна класа. В Ирландия Черната смърт убива мнозина в Пейл и за известно време територията, контролирана от англичаните, става по-малка.
II. LEGAL AND POLITICAL CHANGES (ПРАВНИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ)
През Средновековието парламентът започва да се развива в институцията, която е днес. Произходът му може да бъде проследен до съвета на краля от съветници, който включва важни благородници и лидери на Църквата. Има няколко официални ограничения на властта на краля до 1215 г. През тази година крал Джон (King John) е принуден от своите благородници да се съгласи с редица изисквания. Резултатът е харта на правата, наречена Magna Carta (което означава Великата харта). Magna Carta установява идеята, че дори кралят е подчинен на закона. Тя защитава правата на благородниците и ограничава властта на краля да събира данъци или да създава или променя закони. В бъдеще кралят ще трябва да включва своите благородници в решенията.
В Англия са свикани парламенти, за да може кралят да се консултира със своите благородници, особено когато трябва да събира пари за да финансира своите военни разходи. Броят на присъстващите в парламента се увеличава и са създадени две отделни части, известни като камари. Благородството, големите земевладелци и епископите заседават в Камарата на лордовете (the House of Lords). Рицари, които обикновено са били по-малки земевладелци, и богати хора от малки и големи градове са били избирани да заседават в Камарата на общините (the House of Commons). Само малка част от населението успява да се присъедини към избирането на членовете на общините.
Подобен парламент се създава в Шотландия. Той има три камари, наречени имоти: лордовете, общините и духовенството.
Това беше и време на развитие на правната система. Започва да се налага принципът, че съдиите са независими от правителството. В Англия съдиите разработват „общото право“ (common law) чрез процес на прецедент (т.е. следвайки предишни решения) и традиция. В Шотландия правната система се развива малко по-различно и законите са „кодифицирани“ (т.е. записани).
III. A DISTINCT IDENTITY (ОТЛИЧИТЕЛНА ИДЕНТИЧНОСТ)
През Средновековието се развива националната английска култура и идентичност. След нормандското завоевание кралят и неговите благородници са говорили нормански френски, а селяните са продължили да говорят англосаксонски. Постепенно тези два езика се комбинират, за да станат един английски език. Някои думи в съвременния английски – например „парк“ (park) и „красота“ (beauty) – се основават на нормански френски думи. Други – например „ябълка“ (apple), „крава“ (cow) и „лято“ (summer) – се основават на англосаксонски думи. В съвременния английски често има думи с много сходни значения, една от френски и една от англосаксонски. „Demand“ (френски) и „ask“ (англосаксонски) са примери. До 1400 г. в Англия официалните документи се пишат на английски и английският се превръща в предпочитан език на кралския двор и парламента.
В годините преди 1400 г. Джефри Чосър (Geoffrey Chaucer) написва поредица от стихове на английски за група хора, които отиват на поклонение в Кентърбъри. Хората решили да си разказват истории по време на пътуването, а стихотворенията описват пътниците и някои от историите, които са разказали. Тази стихосбирка се нарича Кентърбърийски разкази (The Canterbury Tales).
Това е една от първите книги, отпечатани от Уилям Какстън (William Caxton), първият човек в Англия, който печата книги с помощта на печатарска преса. Много от историите все още са популярни. Някои са превърнати в пиеси и телевизионни програми. В Шотландия много хора продължават да говорят галски и шотландският език също се развива. Редица поети започват да пишат на шотландски език. Един пример е Джон Барбър (John Barbour), който написва The Bruce за битката при Bannockburn.
През Средновековието също се наблюдава промяна в типа сгради във Великобритания. Замъци са построени на много места във Великобритания и Ирландия, отчасти за отбрана. Днес много от тях са в руини, въпреки че някои, като Уиндзор и Единбург, все още се използват. Построени са и големи катедрали – например катедралата на Линкълн (Lincoln Cathedral) – и много от тях все още се използват за богослужение. Няколко от катедралите имат прозорци от витражи, разказващи истории от Библията и за християнски светци. Стъклото в Йоркската катедрала (York Minster) е известен пример.
През този период Англия е важна търговска нация. Английската вълна става много важен износ. Хората идваха в Англия от чужбина, за да търгуват, а също и да работят. Много от идващите имат специални умения, като тъкачи от Франция, инженери от Германия, производители на стъкло от Италия и строители на канали от Холандия.
IV. THE WAR OF THE ROSES (ВОЙНАТА НА РОЗИТЕ)
През 1455 г. започва гражданска война, за да се реши кой да бъде крал на Англия. Води се битка между привържениците на две семейства: Домът на Ланкастър (the House of Lancaster) и Домът на Йорк (the House of York). Тази война е наречена Войната на розите (the Wars of the Roses), защото символът на Ланкастър е червена роза, а символът на Йорк е бяла роза.
Войната завършва с битката при Босуърт Фийлд (the Battle of Bosworth Field) през 1485 г. Крал Ричард III от Дома на Йорк е убит в битката и Хенри Тюдор, лидерът на Дома на Ланкастър, който става крал Henry VII. След това Хенри се жени за племенницата на крал Ричард, Елизабет Йоркска (Elizabeth of York), и обединява двете семейства. Хенри е първият крал от рода на Тюдорите (the House of Tudor). Символът на Дома на Тюдорите е червена роза с бяла роза в нея като знак, че Домовете на Йорк и Ланкастър вече са съюзници.
ЧЕТИ СТАТИЯТА НА АНГЛИЙСКИ И РЕШАВАЙ ТЕСТОВЕТЕ ЗА ИЗПИТА LIFE IN THE UK TEST
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
