I. THE FIRST WORLD WAR (ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА)
Началото на 20-ти век е време на оптимизъм във Великобритания. Нацията, със своята експанзивна империя, силен флот, процъфтяваща индустрия и силни политически институции, представлява това, което сега е известно като глобална „суперсила“. Това е и време на социален прогрес. Финансова помощ за безработни, пенсии за старост и безплатна храна в училище са само част от въведените важни мерки. Приети са различни закони за подобряване на безопасността на работното място; правилата за градоустройство са затегнати, за да се предотврати по-нататъшното развитие на бедните квартали; и е предоставена по-добра подкрепа на майките и техните деца след развод или раздяла. Местното управление става по-демократично и за първи път е въведена заплата за членовете на парламента (депутатите), което улеснява участието на повече хора в обществения живот. Тази ера на оптимизъм и напредък е прекъсната, когато избухва война между няколко европейски нации. На 28 юни 1914 г. ерцхерцогът на Австрия Франц Фердинанд е убит. Това поставя началото на верига от събития, водещи до Първата световна война (the First World War, 1914-18).
Но докато убийството дава повод за война, други фактори – като нарастващото чувство за национализъм в много европейски държави; нарастващ милитаризъм; империализъм; и разделянето на големите европейски сили на два лагера – всичко това създава условията за войната. Конфликтът е съсредоточен в Европа, но това е глобална война, включваща нации от цял свят. Великобритания е част от Съюзническите сили, които включват (наред с други) Франция, Русия, Япония, Белгия, Сърбия – и по-късно Гърция, Италия, Румъния и Съединените щати. Цялата Британска империя е въвлечена в конфликта – например повече от милион индийци се бият от името на Великобритания в много различни страни и около 40 000 са убити. Мъже от Западна Индия, Африка, Австралия, Нова Зеландия и Канада също се бият с британците. Съюзниците се бият срещу Централните сили – главно Германия, Австро-Унгарската империя, Османската империя и по-късно България. Милиони хора са убити или ранени, с повече от 2 милиона британски жертви. Една битка, британското нападение при Сома (the battle of the Somme) през юли 1916 г., води до около 60 000 британски жертви само през първия ден. Първата световна война завършва в 11.00 часа сутринта на 11 ноември 1918 г. с победа за Великобритания и нейните съюзници.
II. THE PARTITION OF IRELAND (РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ИРЛАНДИЯ)
През 1913 г. британското правителство обещава „самоуправление“ за Ирландия. Предложението е да има самоуправляваща се Ирландия със собствен парламент, но все още част от Обединеното кралство. В парламента е внесен законопроект за самоуправление. Срещу него се противопоставят протестантите в северната част на Ирландия, които заплашват да се съпротивляват на местното управление със сила. Избухването на Първата световна война кара британското правителство да отложи всички промени в Ирландия. Ирландските националисти не желаеха да чакат и през 1916 г. има въстание, наречено Великденското въстание (the Easter Rising) срещу британците в Дъблин. Ръководителите на въстанието са екзекутирани по военните закони. Последва партизанска война срещу британската армия и полицията в Ирландия.
През 1921 г. е подписан мирен договор и през 1922 г. Ирландия се разделя на две държави. Шестте окръга на север, които са предимно протестантски, остават част от Обединеното кралство под името Северна Ирландия. Останалата част от Ирландия става Ирландска свободна държава. Тя има собствено правителство и става република през 1949 г. Има хора и в двете части на Ирландия, които не са съгласни с разделението между Севера и Юга. Те все още искат Ирландия да бъде една независима държава. Години на разногласия довеждат до терористична кампания в Северна Ирландия и на други места. Конфликтът между онези, които желаят пълна независимост на Ирландия, и онези, които желаят да останат лоялни към британското правителство, често се нарича „Проблемите“ (the Troubles).
III. THE INTER-WAR PERIOD (МЕЖДУВОЕННИЯТ ПЕРИОД)
През 20-те години на миналия век условията на живот на много хора се подобряват. Има подобрения в обществените жилища и са построени нови домове в много градове. През 1929 г. обаче светът навлиза в „Голямата депресия“ и някои части на Обединеното кралство страдат от масова безработица.
Ефектите от депресията от 30-те години на миналия век се усещат по различен начин в различните части на Обединеното кралство. Традиционните тежки индустрии като корабостроенето са силно засегнати, но се развиват нови индустрии – включително автомобилната и авиационната.
Тъй като цените като цяло падат, работещите имат повече пари за харчене. Собствеността на автомобили се е удвоява от 1 милион на 2 милиона между 1930 и 1939 г. Освен това са построени много нови къщи. Това е и време на културен разцвет, с известни писатели като Греъм Грийн (Graham Greene) и Евелин Уо (Evelyn Waugh). Икономистът Джон Мейнард Кейнс (John Maynard Keynes) публикува влиятелни нови теории за икономиката. BBC започва радиопредаване през 1922 г. и започва първата редовна телевизионна услуга в света през 1936 г.
IV. THE SECOND WORLD WAR (ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА)
Адолф Хитлер идва на власт в Германия през 1933 г. Той вярва, че условията, наложени на Германия от съюзниците след Първата световна война, са несправедливи; той също искаш да завладее повече земя за германския народ. Той се заема с предоговаряне на договори, изграждане на армията и изпробване на военната сила на Германия в близките страни. Британското правителство се опитва да избегне нова война. Въпреки това, когато Хитлер нахлува в Полша през 1939 г., Великобритания и Франция обявяват война, за да спрат неговата агресия. Първоначално войната се води между силите на Оста (фашистка Германия и Италия и Японската империя) и съюзниците. Основните страни от страната на съюзниците са Обединеното кралство, Франция, Полша, Австралия, Нова Зеландия, Канада и Южноафриканският съюз. След като окупира Австрия и нахлува в Чехословакия, Хитлер последва инвазията си в Полша, като поема контрола над Белгия и Холандия.
След това, през 1940 г., германските сили побеждават съюзническите войски и напредват през Франция. По това време на национална криза Уинстън Чърчил (Winston Churchill) става министър-председател и военен лидер на Великобритания. Докато Франция пада, британците решават да евакуират британски и френски войници от Франция в огромна военноморска операция. Много цивилни доброволци в малки развлекателни и рибарски лодки от Великобритания помагат на флота да спаси повече от 300 000 мъже от плажовете около Дюнкерк. Въпреки че са загубени много животи и много оборудване, евакуацията е успешна и означава, че Великобритания е по-способна да продължи битката срещу германците. Евакуацията поражда израза „духът на Дюнкерк“ (the Dunkirk spirit). От края на юни 1940 г. до германското нахлуване в Съветския съюз през юни 1941 г. Великобритания и Империята стоят почти сами срещу нацистка Германия.
Хитлер иска да нахлуе във Великобритания, но преди да изпрати войски, Германия трябва да контролира въздуха. Германците провеждат въздушна кампания срещу Великобритания, но британците устояват със своите изтребители и в крайна сметка спечелват решаващата въздушна битка срещу германците, наречена „Битката за Британия“ (the Battle of Britain), през лятото на 1940 г. Най-важните самолети, използвани от Кралския Въздушните сили (the Royal Air Force) в битката за Великобритания бяха Spitfire и Hurricane – които са проектирани и построени във Великобритания. Въпреки тази решаваща победа, германските военновъздушни сили успяват да продължат да бомбардират Лондон и други британски градове през нощта. Това е наречено Блиц (Blitz). Ковънтри (Coventry) е почти напълно разрушен и са нанесени големи щети в други градове, особено в Ийст Енд на Лондон (the East End of London). Въпреки разрушенията в Обединеното кралство има силен национален дух на съпротива. Фразата „духът на Блиц“ (the Blitz spirit) все още се използва днес, за да опише британците, които се обединяват в лицето на трудностите.
Уинстън Чърчил (Winston Churchill, 1874–1965) – Чърчил е син на политик и преди да стане консервативен депутат през 1900 г., е войник и журналист. През май 1940 г. става министър-председател. Той отказа да се предаде на нацистите и е вдъхновяващ лидер за британския народ във време на големи трудности. Той губи общите избори през 1945 г., но се връща като министър-председател през 1951 г. Той е депутат, докато не се оттегля на общите избори през 1964 г.
След смъртта му през 1965 г. получава държавно погребение. Той остава много уважавана фигура и до днес, а през 2002 г. е избран от обществеността за най-великия британец на всички времена. По време на войната той прави много известни речи, включително реплики, които все още може да чуете:
„Нямам какво да предложа освен кръв, труд, сълзи и пот“ (‘I have nothing to offer but blood, toil, tears and sweat’)
Първата реч на Чърчил пред Камарата на общините, след като става министър-председател, 1940 г.:
„Ще се бием по плажовете,
ще се бием на площадките за кацане,
ще се бием по полетата и по улиците,
ще се бием на хълмовете;
ние никога няма да се предадем’
(Реч пред Камарата на общините след Дюнкерк, 1940 г.)
„Никога в областта на човешките конфликти толкова много не е било дължимо на толкова малко“ (Never in the field of human conflict was so much owed by so many to so few)
(Реч пред Камарата на общините по време на битката за Великобритания, 1940 г.)
В същото време, докато защитават Великобритания, британските военни се бият с Оста и на много други фронтове. В Сингапур японците побеждават британците и след това окупират Бирма, заплашвайки Индия. Съединените щати влизат във войната, когато японците бомбардират военноморската им база в Пърл Харбър през декември 1941 г.
През същата година Хитлер се опита да извърши най-голямата инвазия в историята, като атакува Съветския съюз. Това е ожесточен конфликт с огромни загуби и от двете страни. Германските сили в крайна сметка са отблъснати от Съветите и понесените от тях щети се оказват ключова точка във войната.
Съюзническите сили постепенно вземат надмощие, печелейки значителни победи в Северна Африка и Италия. Германските загуби в Съветския съюз, съчетани с подкрепата на американците, означават, че съюзниците в крайна сметка са достатъчно силни, за да атакуват силите на Хитлер в Западна Европа. На 6 юни 1944 г. съюзническите сили кацат в Нормандия (това събитие често се нарича „D-day“). След победата на бреговете на Нормандия, съюзническите сили настъпват през Франция и накрая в Германия. Съюзниците побеждават Германия през май 1945 г.
Войната срещу Япония приключва през август 1945 г., когато Съединените щати хвърлят своите новоразработени атомни бомби върху японските градове Хирошима и Нагасаки. Учените, ръководени от Ърнест Ръдърфорд (Ernest Rutherford), работещи в Манчестърския и след това Кеймбриджкия университет, са първите, които „разделят атома“ и вземат участие в проекта Манхатън в Съединените щати, който разработва атомната бомба. Войната най-накрая свършва.
Александър Флеминг (Alexander Fleming, 1881–1955) – Alexander Fleming е роден в Шотландия, Флеминг се премества в Лондон като тийнейджър и по-късно се квалифицира като лекар. Той изследва грипа („грипа“) през 1928 г., когато открива пеницилина. След това е доразработен до използваемо лекарство от учените Хауърд Флори и Ърнст Чейн.
До 1940 г. е в масово производство. Флеминг печели Нобелова награда за медицина през 1945 г. Пеницилинът все още се използва за лечение на бактериални инфекции днес
ЧЕТИ СТАТИЯТА НА АНГЛИЙСКИ И РЕШАВАЙ ТЕСТОВЕТЕ ЗА ИЗПИТА LIFE IN THE UK TEST
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
