Уинстън Чърчил веднъж вдигнал чашата си и произнесъл тост:
„Предпочитам да не пожелавам на никого здраве или богатство, а само късмет. Защото повечето хора на Титаник… бяха едновременно здрави и богати. Но много малко от тях имаха късмет.“
Това е поразително напомняне, че в живота късметът може да бъде най-неуловимият и ценен актив от всички.
Помислете за атаките от 11 септември. Сред тревожните истории за загуба са забележителни истории за оцеляване, които се свеждат до чиста случайност:
- Висш ръководител изпуска обичайния си влак до Световния търговски център, защото води сина си на първия му ден в детската градина.
- Друг мъж оцелява, защото е негов ред да вземе понички за офиса.
- Жена оцелява, защото будилникът ѝ не звъннва.
- Някой засяда в задръстване в Ню Джърси.
- Един изпуска автобуса. Друг разлива кафе и трябва да се преоблече.
- Кола не иска да запали.
- Родител се забавя, защото детето му е необичайно бавно онази сутрин.
- Един мъж не успява да хване такси.
Ето и една история, която е наистина запомняща се: Един мъж отива на работа с нови обувки онзи ден. Прищипали му краката, принуждавайки го да спре в аптека, за да си купи лепенки. Това малко забавяне го предпазва да е в една от кулите, когато самолетите се удрят в тях.
След като човек разбере за тези истории започва да мисли по различен начин за житейските неудобства.
Сега, когато сте заседнали в трафик, изпусналите сте асансьора или сте забравилио нещо и трябва да се върнете, се опитайте да се замислите: Може би това забавяне не е пречка. Може би е божествено време. Може би съм точно там, където трябва да бъда.
И така, следващия път, когато сутринта ви се разпадне – децата са бавни, ключовете изчезват, вие преминавате на всеки червен светофар – не се стресирайте. Не се ядосвайте… Може би е просто късмет под прикритие.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
