Британските ценности са традиционно формирани и дори бяха въведени за изучаване за първи път в училищата и ранните учебни заведения през 2014 г., когато Министерството на образованието публикува насоки за британските ценности, посочвайки целта: „да се създадат и наложат ясни и строги очаквания за всички училища за насърчаване на фундаменталните британски ценности като демокрация, върховенство на закона, лична свобода, взаимно уважение и толерантност към хората с различна религия и убеждения“.
1. Демокрация: Принципът на демокрацията се затвърждава последователно, като демократичните процедури се използват за важни решения в рамките на училищната общност, например провеждането на избори за длъжности в училищните съвети. Принципът на демокрацията също е важна част в учебната програма по история.
2. Върховенството на закона: Значението на законите, независимо дали са тези, които управляват класа, училището или страната. Учениците се обучават на правилата и очакванията на училището. Учениците се учат на стойността и основанията на законите, които ни управляват и защитават, отговорностите, които това включва и последствията, когато законите се нарушават. Посещенията на органи като полицията засилват това послание.
3. Индивидуална свобода: Учениците са активно насърчавани да правят независими избори със знанието, че се намират в безопасна, сигурна и подкрепяща среда. В индивидуалистичните общества, като британското, децата се учат от ранна възраст да мислят самостоятелно и да носят отговорност за себе си. Да си зависим от другите – например, да останеш да живееш при родителите си след завършване на училище, или те да те издържат – е смущаващо и дори се счита за срамно. Независимостта е на пиедестал. Англия е първата модерна нация, която гарантира индивидуалните свободи и този процес започва с подписването на Magna Carta от крал Джон (king John) през 1215 г.
В индивидуалистичното общество са от голямо значение индивидуалните права. Британците имат традиции в борбата за различни права. Например, суфражетките успяват да осигурят жените да участват в изборите, британските профсъюзи, договори за работниците в различни индустрии. Най-големите международни правозащитни организации са във Великобритания.
В индивидуалистичните общества, като британското, фокусът е върху автономията и личността; ценят се различията между хората и се очаква да се проявява толерантност към всеки. Помислете за разнообразието в облеклото на хората в лондонското метро, за “ексцентричните” британски герои от музикалната и модна сцена в последните 150 години.
В колективистичното общество саможертвата е на пиедестал. От родителите се очаква да дават всичко за децата си и тяхното образование, включително да жертват бизнеса и щастието си. Във Великобритания саможертвата не е ценена. Нормално е родители да отседнат на хотел, когато посещават децата си.
4. Личностно развитие: Личното развитие е да гледаш навътре и да се фокусираш върху начините да подобриш себе си. Личното развитие повишава вашето самосъзнание, вашето самочувствие, повишава вашите умения и изпълнява вашите стремежи. Тази ценност е следствие от индивидуализма на британците. Това е готовността да можеш разчиташ на себе си. Подобно на йерархията на нуждите на Маслоу, има три основни области на личностно развитие:
- Ментално – психичното развитие може да бъде всичко – от семинари, тренировки или дори просто почивка. Почивката е също толкова (ако не и по-важна) от умствените упражнения. И с подобряването на умствената ви годност се подобрява и вашата устойчивост, иновативност и самосъзнание. Това е от голяма важност за успешното функциониране на индивида като личност.
- Емоционално – емоционалната интелигентност е способността да разбираме чувствата. Отвъд чувствата, това е разбирането как тези чувства оформят нашите мисли и действия.
- Физическо – здравото тяло храни здрав дух. Има присъща връзка между вашето физическо, психическо и емоционално благополучие. Този аспект на личностното развитие е фокусиран върху физическото здраве – като хранене, сън, упражнения и движение. Когато вашето физическо аз е подхранено, вероятно умът ви също се възползва от тези предимства. Обмислете начини, по които можете да изградите тази област на личностно развитие и вземете под внимание как се чувстват тялото и умът ви.
5. Взаимно уважение: Учениците научават, че тяхното поведение има ефект върху техните собствени права и тези на другите. Всички членове на училищната общност се отнасят един към друг с уважение и това се повтаря чрез средата за преподаване и учене. Необходимо е на събранията редовно да се поставя фокус върху въпроси като правата на децата на образование и уважение и техните отговорности един към друг по отношение на религиозната и расовата толерантност.
6. Толерантност към хората с различна вяра и убеждения: Това се постига чрез снабдяване на учениците със способността да разберат своето място в културно разнообразно общество и чрез даване на възможности да изпитат такова разнообразие в училищната общност. Учебната програма предоставя широко и балансирано образование за редица вероизповедания, религии и култури.
7. Образованието: Британците не отдават много голямо значение на академичното образование. В сравнение с германци и французи, британците са анти-интелектуални и ценят повече здравия разум (common sense). Независимо, че Обединеното Кралство е топ образователна дестинация за целия свят и тук са едни от най-добрите учебни заведения в света. Ценят те по реалните знания, а не по дипломите, което не означава, че дипломите и квалификациите са без значение и не са част от формалния процес на подбор на персонала и че няма образователни стандарти.
8. Традициите: Традициите за британците е отношение към нещата от живота, които се стремят да запазят в настоящето. Например, британците предпочитат да живеят в стари къщи, а не в нови апартаменти, или да ходят в стари пъбове или да гласуват цял живот за политическата партия, за която някога родители и дядовците и бабите им са гласували. Британците не се стремят да са като други народи и не правят усилия да приличат на французи или германци. Изглежда, че са си добре както са си.
9. Селото и природата: Британците имат идеализирана представа за живота извън града и селото. Английските села са богати, красиви и уредени по-добре от градовете дори. Къщите в английските села са много скъпи и е престижно да има човек селска къща, особено на място без много хора наоколо и с много природа.
Британците са големи градинари и във всички съботно-неделни вестници и списания и програми на телевизията се говори за градини. Други много разпространени теми са разходките сред природата и парковете. Стотици хиляди британци членуват в The Ramblers’ Association и ходят ентусиазирано на походи. Последните са чудесно маркирани и престоят в пансионите за туристи е евтин.
10. Силата на човек и на обществото: Британците имат голяма вяра в собствените си сили. Това обяснява защо те членуват в обществени и квартални организации, както и защо днешни големи международни организации като Amnesty International или Save the Children са възникнали във Великобритания. Когато има някакъв обществен проблем, британците бързо се самоорганизират за неговото решаване и разчитат по-малко на правителството и държавата, отколкото българите.
11. Формалностите в общуването: Британците не са по формалностите. Във Великобритания е нормално хората да се обръщат един към друг по малко име, дори към професорите в университетите и собствениците на международните компании, в които работят. На гости у британски приятели е обичайно да има buffet type meals – всеки сам си сипва от храната, която е в кухнята или до масата, и после отива с чинията на мястото си. Слагането на грандиозни маси и обличането на домакините с най-новите им дрехи смущава британските гости.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
