Английският крал Хенри III, известен също като Хенри от Уинчестър (Henry of Winchester), управлява от 1216 до 1272 г. и се отличава с дългото си управление и предизвикателствата, пред които е изправен като монарх в период, белязан от граждански борби и политически катаклизми. Роден на 1 октомври 1207 г., той се възкачва на трона едва на девет години след внезапната смърт на баща си, крал Джон (King John). Ранните му години като крал до голяма степен са ръководени от регентите, особено опитните държавници Уилям Маршал (William Marshal), граф Пембрук, и по-късно Хюбърт де Бург (Hubert de Burgh).
Управлението на Хенри започва в резултат на дълбоко непопулярното управление на баща му, което завършва с подписването на Магна Харта (the Magna Carta) през 1215 г. – документ, който се опитва да ограничи кралската власт и да установи определени права за благородниците. Въпреки неохотното съгласие на крал Джон, напрежението остава високо и след наследяването на Хенри Англия е въвлечена в Първата баронска война (the First Barons’ War) срещу коалиция от бунтовни благородници, някои от които канят френския принц Луи да претендира за трона. Именно военните умения на Уилям Маршал и неговите победи, особено в битката при Линкълн (the Battle of Lincoln) през 1217 г., помaгат за осигуряването на позицията на Хенри като крал. По време на регентството Магна Харта е преиздадена с изменения, за да осигури стабилност и мир.
През 1234 г. Хенри III поема пълен контрол над правителството, но управлението му е белязано от смесица от амбиция и непоследователност. Той се стреми да управлява като могъщ, независим монарх и си представя себе си като велик европейски владетел, често черпейки вдъхновение от френските си роднини, особено от своя зет, френския крал Луи IX. Хенри е ревностен католик с пламенна отдаденост на култа към крал Едуард Изповедника (Edward the Confessor) и се стреми да възроди Уестминстърското абатство (Westminster Abbey) като символ на религиозна и кралска власт. Той инициира голям проект за възстановяване на Уестминстърското абатство, днешната структура, която остава доказателство за неговия ангажимент към изкуствата и религиозната преданост.
Въпреки това, разчитането на Хенри на чуждестранни съветници, участието му в скъпи и неуспешни кампании за възстановяване на изгубени територии във Франция и финансовата му политика обтягат отношенията му с английските барони и духовенство. Усилията на Хенри през 1258 г. да финансира кампания в Сицилия, за да осигури трона за втория си син Едмънд, довеждат до криза. Когато бароните, водени от Симон дьо Монфор (Simon de Montfort), се разочароват от произволното и неефективно управление на Хенри, те го принуждават да приеме т.нар. разпоредби от Оксфорд (the Provisions of Oxford), които създават баронски съвет, който да наблюдава администрацията на краля.
Напрежението между краля и благородството кулминира във Втората баронска война (the Second Barons’ War, 1264–1267). Симон дьо Монфор, някога близък съюзник, а сега лидер сред бунтовническите барони, се превръща в централна фигура в борбата срещу Хенри. През 1264 г. дьо Монфор побеждава силите на Хенри в битката при Люис (the Battle of Lewes) и на практика поема контрола над кралството, управлявайки от името на краля. За кратък период от време Дьо Монфор нарича това, което често се смята за първия представителен парламент на Англия, като кани не само благородници, но и обикновени хора да участват – събитие, което полага основите на бъдещия английски парламент.
Хенри обаче си възвръща властта, след като синът му, бъдещият Edward I, повежда роялистките сили към победа в битката при Ившам (the Battle of Evesham) през 1265 г., в която дьо Монфор е убит. С потушаването на бунта Хенри възвръща властта си, въпреки че управлението му е значително отслабено и мирът се запазва до голяма степен благодарение на способното управление на Едуард.
Хенри III умира на 16 ноември 1272 г., след като е управлявал 56 години, едно от най-дългите царувания в средновековната английска история. Неговото наследство е сложно: въпреки че управлението му е белязано от лошо управление и вътрешни борби, приносът му за развитието на архитектурното и културно наследство на Англия е значителен. Уестминстърското абатство, преустроено в готически стил, остава траен паметник на неговата визия. Политически, царуването на Хенри е свидетел на постепенно преминаване към форма на управление с по-широко участие. Принципите, очертани в Магна Харта, Разпоредбите от Оксфорд и създаването на ранния парламент при дьо Монфор означават началото на конституционната монархия в Англия.
Синът на Хенри III, Едуард I, го наследява, наследявайки кралство, оформено от прецедентите, създадени по време на бурното, но трансформиращо управление на Хенри.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
