Поражението на испанската армада през 1588 г. е едно от най-значимите събития в английската и европейската история. Тази морска битка бележи повратна точка в борбата за власт между Англия и Испания, две от най-големите сили на времето.
В края на 16 век съперничеството между католическа Испания и протестантска Англия е в своя връх. Испания, под управлението на крал Филип II, се опитва да свали кралица Elizabeth I и да възстанови католицизма в Англия. Екзекуцията на Мери, кралицата на Шотландия, през 1587 г., която се смята за католическа претендентка за английския трон, допълнително разпалва напрежението.
Филип II събира огромна флота, известна като Испанската армада, с цел да нахлуе в Англия. Армадата се състои от приблизително 130 кораба, включително военни и транспортни кораби, превозващи около 30 000 души, включително войници и моряци. Тази страхотна сила отплава от Испания през май 1588 г.
Англичаните, под командването на лорд Чарлз Хауърд (lord Charles Howard) и сър Франсис Дрейк (Sir Francis Drake), са добре подготвени за предстоящото нашествие. Те имат по-малки, по-маневрени кораби и са добре запознати с морската тактика. Английската флота от около 200 кораба се възползва от вятъра и превъзходната си скорост, за да започнат атаки срещу тромавите испански галеони.
Пътуването на Армадата е изпълнено с предизвикателства от самото начало. Тя се натъкна на лошо време в Бискайския залив, което забавя напредъка й и поврежда някои кораби. Когато армадата най-накрая достигна Ламанша, тя е посрещната от английския флот близо до Плимут (Plymouth). През следващите няколко дни последват поредица от сблъсъци.
Един от решаващите моменти идва на 28 юли 1588 г., когато англичаните изстрелват кораби срещу испанската флота, закотвена край Кале. Испанските кораби са принудени да отрежат котвите си и да се разпръснат в безпорядък, за да избегнат пожар. Това нарушава тяхната формация и ги прави уязвими за по-нататъшни атаки от англичаните.
Английският флот нанася тежки щети на испанската армада. В съчетание с неблагоприятните метеорологични условия, които англичаните наричат „Протестантския вятър“, Армадата е принудена да се оттегли на север около Шотландия и Ирландия. Много кораби бяха разбити при бури, а онези, които оцеляват, се връщат в Испания очукани и изтощени.
От първоначалните 130 кораба по-малко от половината се връщат в Испания. Поражението на испанската армада имаше няколко далечни последици:
- Промяна във военноморската мощ: Победата утвърждава Англия като страхотна морска сила и бележи началото на нейното господство над моретата, което по-късно ще застане в основата на Британската империя.
- Стимулиране на кралстването на Елизабет I: Триумфът затвърждава позицията на Елизабет I като кралица и е отбелязан като божествено одобрение на нейното протестантско управление.
- Спад на испанското влияние: Провалът на Испания отслабва господството й в Европа и бележи началото на нейния постепенен упадък като водеща европейска сила.
Поражението на испанската армада често се романтизира в английската история като победа на Давид срещу Голиат. То символизира устойчивостта и тактическото превъзходство на англичаните и уязвимостта дори на най-мощните империи. Събитието все още се отбелязва в британската култура и история, празнувано като определящ момент в морското наследство на нацията и Елизабетинската епоха.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
