Безсмъртната седморка е група от влиятелни английски благородници, които изиграват решаваща роля в поканата на Уилям Орански (William of Orange) да нахлуе в Англия през 1688 г., действие, което в крайна сметка води до свалянето на крал James II в това, което става известно като Славната революция (the Glorious Revolution). Поканата на Седмината и последвалата подкрепа изиграват важна роля в почти безкръвната революция, която сваля Джеймс II и установява конституционна монархия при Уилям III и съпругата му Мери II.
В годините до 1688 г. Англия е изправена пред значително религиозно и политическо напрежение. Джеймс II, католик, на който все повече се гледа с подозрение и враждебност от протестантските благородници и политици. Неговата прокатолическа политика и възприеманите от него абсолютистки тенденции тревожат мнозина в Англия, особено след като той има син, Джеймс Франсис Едуард Стюарт (James Francis Edward Stuart), през юни 1688 г., което повишава перспективата за католическа династия. За да запази протестантската власт и парламентарния суверенитет, опозицията срещу управлението на Джеймс започва да се обединява.
„Безсмъртната седморка“ са седем видни благородници, които представляват различни фракции в Англия, включително виги, тори и други влиятелни политически и военни фигури. Тяхното колективно влияние прави техния съюз особено мощен. До средата на 1688 г. Седмината решават, че управлението на Джеймс вече не е толерантно, и търсят алтернатива, която може да осигури приемството на протестантите и да стабилизира английското управление. Тяхното решение е да поканят Уилям Орански, протестантският съпруг на дъщерята на Джеймс II Мери, да дойде в Англия с въоръжени сили.
Седмината изпращат официална покана до Уилям, обещавайки му значителна подкрепа, ако нахлуе в Англия. Те уверяват, че ще подкрепят претенциите му за трона, за да гарантират, че протестантството и парламентарното управление остават доминиращи в английската политика.
Членовете на безсмъртната седморка са
- Charles Talbot, Earl of Shrewsbury – бивш католик, превърнал се в протестант, Шрусбъри е дълбоко против политиката на Джеймс II. Той е ключова фигура в обединяването на вигите и торите срещу краля.
- William Cavendish, Earl (later Duke) of Devonshire – виден виг, Девъншър е един от най-гласните противници на Джеймс II. Той използва влиянието и богатството си, за да изгради подкрепа за Уилям Орански.
- Thomas Osborne, Earl of Danby (later Duke of Leeds) – Държавник на торите, Данби преди това е служил като върховен ковчежник и е могъща политическа фигура с широки връзки. Въпреки че е тори, той се противопоставя на католическите пристрастия на Джеймс II.
- Richard Lumley, Viscount (later Earl) of Lumley – известен със своя военен опит и антикатолическа позиция, Лъмли изиграва значителна роля в осигуряването на военна подкрепа за Уилям Орански.
- Henry Compton, Bishop of London – Като високопоставен духовник, подкрепата на Комптън придава религиозна легитимност на движението срещу Джеймс II. Преди това той е наказан от Джеймс II за откритото си противопоставяне на католицизма в Англия.
- Edward Russell – виден военноморски командир, лоялността на Ръсел към каузата е от решаващо значение за осигуряване на морска подкрепа за нахлуването на Уилям. Неговото влияние в Кралския флот помага да се направи инвазията осъществима.
- Henry Sidney – Сидни е дипломат и близък съюзник на Уилям Орански. Той служи като ключова връзка между Седемте и Уилям, гарантирайки, че поканата им е доставена и плановете им са съобщени ефективно.
Седмината изработват писмо до Уилям Орански на 30 юни 1688 г., уверявайки го, че ще има подкрепата както на благородниците, така и на населението, ако нахлуе. Те подчертават, че действията на Джеймс са отчуждили мнозина, което го прави идеалното време за намеса. Важно е, че писмото подчертава възможността за безкръвна революция, тъй като Седмината вярват, че подкрепата на Джеймс е твърде крехка, за да устои на добре координирана инвазия.
Поканата изразява желание Уилям не само да „спаси нацията“, но и да защити протестантството от това, което те смятат за непосредствена католическа заплаха. Намесата на Уилям е позиционирана като необходима стъпка за запазване на английските права и религиозните свободи.
Уилям акостира в Англия с армия на 5 ноември 1688 г. и среща минимална съпротива. Много от съюзниците на Джеймс II, усещайки политическата промяна, преминават на страната на Уилям. През декември Джеймс II бяга във Франция, отбелязвайки края на управлението му и успеха на Славната революция.
Безсмъртната седморка е критична за подготовката на сцената за Славната революция. Тяхната покана дава на Уилям легитимността и увереността, от която се нуждае, за да организира нахлуването. Успехът на Славната революция бележи дълбока промяна в английската политика, установявайки твърдо принципите на конституционната монархия и парламентарния суверенитет. Това води до Закона за правата (the Bill of Rights) през 1689 г., който ограничава правомощията на монархията и полага основите на модерна демократична структура на управление в Англия.
Действията на Безсмъртната седморка продължават да се празнуват като важен момент в историята на конституционната монархия и парламентарното управление. Техният прагматичен подход и отдаденост на протестантството и политическата стабилност допринасят за мирния преход на властта и установяването на принципи, които все още влияят на политическата структура на Обединеното кралство днес.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
