През 1688 г. Англия и Шотландия са все още отделни държави. Тогава в Англия се случва така наречената “Славната революция” (The Glorious Revolution). През 1689 г. парламентът обявява, че Джеймс е абдикирал, като е напуснал кралството си. Джеймс успява да се спаси от участта на баща си като напуска Англия облечен като момиче. След като брат му Чарлз II възстановява монархията, Джеймс се връща в Англия и дори наследява брат си на престола. Обаче, докато Джеймс е бил в Европа, той е станал католик. Това не се харесва на англичаните, които свързват католиците с Франция, най-големият им конкурент по това време.
За да се противопоставят на французите, англичаните разчитат на съюз с холандците. Съюзът е утвърден от брак между английската принцеса Мери и холандския принц Уилям Оранжски. Това става преди бащата на Мери, Джеймс да стане крал на Англия. Когато се омъжва за Уилям, Мери е на 15 години. Макар Уилям и Мери да са първи братовчеди, те не се познават до този момент и първоначално Мери не харесва избрания за нея съпруг, тъй като той е мълчалив и болнав. Двамата заживяват в Холандия.
Три години след като Джеймс, бащата на Мери, става крал през 1685 г., протестантите в Англия му устройват преврат, заради неговите католически пристрастия. Превратът е осъществен благодарение на Уилям и Мери, и холандската армия. Уилям и Мери заемат заедно престола. И двамата са протестанти, което гарантира стабилността на управлението.
Уилям (управлявал 1689-1702) и Мери (управлявалa 1689-94) са предложени на трона като съвместни монарси. Уилям (Вилем) е холандец, а Мери – дъщеря на крал Джеймс II от династията на Стюардите. Бащата на Джеймс е крал Чарлз I, който е единственият обезглавен английски монарх. Те приемат Декларация за правата (Bill of Rights), изготвена от Събрание на парламента, която ограничава властта на суверена, потвърждава претенцията на парламента да контролира данъците и законодателството и предоставя гаранции срещу злоупотребите с власт.
Изключването на Джеймс II и неговите наследници е разширено, за да изключи всички римокатолици от трона, тъй като „опитът установи, че е несъвместимо с безопасността и благоденствието на това протестантско кралство да бъде управлявано от папистки принц“. В своята коронационна клетва суверенът трябва да се закълне да поддържа протестантската религия. И накрая, на краля беше забранено да поддържа постоянна армия в мирно време без съгласието на парламента.
Законът за правата добави допълнителни защити на индивидуалните права. На краля беше забранено да създава свои собствени съдилища или сам да действа като съдия, а на съдилищата беше забранено да налагат прекомерни гаранции или глоби, или жестоки и необичайни наказания. Въпреки това, суверенът все още може да свиква и разпуска парламента, да назначава и освобождава министри, да налага вето на законодателство и да обявява война.
Така наречената „Славна революция“ е много обсъждана относно степента, в която е била консервативна или радикална по характер. Резултатът е постоянна промяна на властта; въпреки че монархията остава от централно значение, парламентът се е превърнал в постоянен елемент от политическия живот. Законът за толерантността от 1689 г. дава на всички неконформисти, с изключение на римокатолиците, свобода на поклонение, като по този начин възнаграждава протестантските дисиденти за отказа им да застанат на страната на Джеймс II.
След 1688 г. има бързо развитие на партиите, тъй като парламентарните сесии се удължават и Тригодишният закон осигурява чести общи избори. Въпреки че торите напълно подкрепиха революцията, вигите (традиционни критици на монархията) са тези, които подкрепиха Уилям и консолидираха позицията си. Признавайки да се избере министерски съвет от политическата партия с мнозинство в Камарата на общините, Уилям назначи министерство през 1696 г., което е съставено от вигите.
Английският крал Уилям III води силите си към победа над бившия крал Джеймс II в битката при Бойн (Battle of the Boyne, 1690 г.). Битката е в резултат на опита на Джеймс да си върне троновете на Англия и Шотландия. Но конфликтът имаше по-широки и по-дълбоки европейски геополитически корени, на Лигата на Аугсбург и Големия съюз срещу експанзионистичните амбиции на католика Луи XIV от Франция или на Камарата на Бурбоните срещу Камарата на Хабсбургите. Ако битката се разглежда като част от войната на Великия съюз, папа Александър VIII е бил съюзник на Уилям и враг на Джеймс; папските държави са част от Великия съюз със споделена враждебност към католика Луи XIV от Франция, който по това време се опитва да установи господство в Европа и на когото Джеймс е съюзник.
От 1691 г. Уилям прекарва много време в кампания на континента с различна степен на успех, но до 1696 г. редица фактори карат и двете страни да се стремят към мир и Договорите от Рийсвийк (Rijswijk) са подписани през 1697 г. Въпросът, жизненоважен за европейския баланс на силите, кой ще наследи бездетния крал Чарлз II на Испания, обаче остава неуреден и Уилям има основателна причина да се страхува, че мирът няма да бъде нищо повече от примирие. Английският парламент, напротив, е убеден, че ще бъде траен и настоява за съкращаване на числеността на армията и решително обръща гръб на външните работи. Уилям, с надеждата да предотврати нова война, сключва два договора за разделяне на Испания (1698–99) с Луи — мерки, които го въвличат в сериозни търкания с парламента. Но когато испанският крал умира на 1 ноември 1700 г., Луи, пренебрегвайки неговите споразумения, приема короната на Испания за своя внук и скоро показва, че не се е отказал от плановете си за френско възвеличаване.
През 1697 г. парламентът решава да дава годишна субсидия от £700 000 на краля за цял живот като принос към разходите на гражданското правителство, което включва заплатите на съдиите и посланиците, както и разходите на кралското домакинство.
Законът за правата установява наследяването на Мери II, Ан и Уилям III в този ред, Мери починва от едра шарка през 1694 г., на 32 години и без деца, а Уилям умира през юли 1700 г. Актът за заселване от 1701 г. има за цел да осигури протестантското наследяване на трона и да засили гаранциите за осигуряване на парламентарна система на управление. Съгласно Закона наследяването на трона следователно отива при принцеса София, електриса на Хановер, внучката на Джеймс VI и I, и нейните протестантски наследници.
Законът също така определя условията, при които короната може да бъде държана. Никой римокатолик, нито някой, женен за римокатолик, може да държи английската корона. Сега суверенът трябва да се закълне да поддържа англиканската църква (а след 1707 г. и шотландската църква). Актът за установяване не само разглежда династическите и религиозни аспекти на наследяването, но също така допълнително ограничава правомощията на Короната. Съгласно закона трябва да бъде дадено парламентарно съгласие, за да може суверенът да участва във война или да напусне страната, а съдиите заемат длъжността си при добро поведение, а не по желание на краля – по този начин се установява съдебната независимост.
Актът за уреждане подсилва Закона за правата, тъй като засилва принципа, че управлението се осъществява от суверена и неговите или нейните конституционни съветници (т.е. неговите или нейните министри), а не от суверена и всякакви лични съветници, които той или тя случайно избира.
Една от основните причини на Уилям да приеме трона е да засили борбата срещу Луи XIV. Външната политика на Уилям е доминирана от приоритета за ограничаване на френския експанзионизъм. Англия и Холандия се присъединяват към коалицията срещу Франция по време на Деветгодишната война, 1689-97. Въпреки че Луи е принуден да признае Уилям за крал съгласно Договора от Рисуик (1697), политиката на намеса на Уилям в Европа е скъпа по отношение на финансите и популярността му. Банката на Англия (Bank of England), създадена през 1694 г., за да набира пари за войната чрез заеми (облигации), не отслабва финансовата зависимост на краля от парламента, тъй като националният дълг зависи от парламентарните гаранции.
Никога със стабилно здраве, Уилям умира в резултат на усложнения от падане по време на езда в Хемптън Корт (Hampton Court) през 1702 г. и неговата снаха Ан наследява трона.
По време на съвместното управление на крал Уилям III и кралица Мери II се слага началото на английската парламентарна демокрация. Оттогава до днес Парламентът е този, който има последната дума в управлението на страната. Властта на монарха е ограничена от Закона за правата от 1689 г., който гарантира основните права като свобода на словото, свободни избори и независимост на съда.
Днес паметник на Уилям може да бъде видян пред Кенсингтън палас в Лондон. Този дворец е построен по време на управлението им. Двамата нямат деца. Сестрата на Мери, Ана (Anne), ги наследява на трона. Ана е последният монарх от династията на Стюардите и по време на нейното управление англичаните и шотландците създават обща държава 1707 г с т.нар. Act of Union.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
