Английският крал Едуард V е запомнен като един от трагичните „принцове в кулата“ (Princes in the Tower). Роден на 2 ноември 1470 г., той е по-големият син на крал Edward IV и Елизабет Уудвил (Elizabeth Woodville). Ранните му години са белязани от политически турбуленции, тъй като баща му, Едуард IV, трябва да си върне трона през 1471 г., след като е свален за кратко от Henry VI. Едуард V, от малък, е подготвян за крал и през 1473 г., само на три години е наречен принц на Уелс, получавайки собствено домакинство и двор, за да започне своето образование и подготовка за управление.
Едуард V става крал на 12-годишна възраст след внезапната смърт на баща си на 9 април 1483 г. Въпреки това управлението му е изключително кратко и до голяма степен номинално. Смъртта на баща му хвърля двора в безпорядък и политически фракции се борят за контрол над младия крал и брат му Ричард от Шрусбъри, херцог на Йорк. Тъй като Едуард е твърде млад, за да управлява, се очаква регентство да ръководи управлението му, като семейството му по майчина линия, Удвил, има значително влияние. Братът на покойния крал обаче, Ричард, херцогът на Глостър, се намесва бързо.
Ричард, действайки под предлог, че защитава Едуард от предполагаемото преувеличение на Уудвил и се обявява за лорд протектор. Той пресрещна Едуард по време на пътуването му до Лондон за коронацията му, като първоначално го поставя в Лондонската кула (the Tower of London) под нещо, което изглежда като защитно попечителство. Малко след това по-малкият брат на Едуард, Ричард, също е отведен в Тауър.
Веднъж поел контрол над младия крал и брат му, Ричард твърди, че бракът на Едуард IV с Елизабет Уудвил е бил невалиден поради предварително сключен брак, което прави Едуард V и брат му незаконни. Това твърдение, съчетано с подкрепата на различни благородници и духовници, позволява на Ричард да се обяви за законен крал. На 26 юни 1483 г. Ричард се възкачва на трона като Richard III, слагайки официално край на кратката, неосъществена кралска власт на Едуард V.
След коронацията на Ричард, Едуард и брат му никога повече не са видяни на публично място, предизвиквайки една от най-трайните мистерии в британската история. Двете момчета стават известни като „Принцовете в кулата“, а съдбата им остава обект на спекулации. Теориите предполагат, че те вероятно са били убити, като заподозрените включват самия Ричард III или агенти на Хенри Тюдор, който по-късно става Henry VII. През 1674 г. са открити два малки скелета, погребани в Тауър, за които се предполага, че са на Едуард и брат му, въпреки че самоличността им никога не е била окончателно потвърдена.
Историята на Едуард V отразява опасностите на борбите за власт и уязвимостта на младите монарси в период, в който амбицията често надделява над лоялността. Като малък крал без реален шанс да управлява, краткият му живот се превръща в емблематичен за невинността, изгубена в бруталната реалност на кралските интриги.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
