Английската кралица Мария I, известна още като Мария Тюдор и често наричана „Кървавата Мери“ (Bloody Mary) поради преследването й на протестантските реформатори, е важна фигура в историята на Тюдорите. Тя е родена на 18 февруари 1516 г. като единственото оцеляло дете на крал Henry VIII и първата му съпруга Катерина Арагонска (Catherine of Aragon). Нейното управление от 1553 до 1558 г. е белязано от амбициозни опити да възстанови римокатолицизма в Англия след създаването на англиканската църква (the Anglican Church) от баща й и протестантските реформи на нейния полубрат Edward VI.
Мери е дълбоко засегната от ранните си житейски преживявания, особено от бурния брак на родителите си. Желанието на Хенри VIII за мъжки наследник довежда до евентуалното му раздяла с Катрин, което го накара да скъса с католическата църква и да създаде англиканската църква. Това развитие, известно като Английската реформация (the English Reformation), оказва дълбоко влияние върху вярванията и позицията на Мери. Обявена за нелегитимна след развода на майка си, тя е лишена от кралските си титли и е принудена да живее в уединение през голяма част от младостта си. Въпреки тези предизвикателства, Мери остава ревностна католичка, показвайки устойчивост, която ще характеризира по-късния й живот.
След смъртта на брат й Едуард VI, протестант, който се опитва да я изключи от наследяването на трона, като обявява лейди Джейн Грей (Lady Jane Grey) за свой наследник, Мери спечелва широка подкрепа и отстоява правото си да управлява. През 1553 г. Мери сваля Джейн само след девет дни и е обявена за кралица. Тя е първата коронована царуваща кралица на Англия, безпрецедентна позиция във време, когато жените владетели са посрещани с открит скептицизъм.
Пламенна католичка, Мери се опита да отмени Реформацията, която баща й започва. Тя възстановява властта на папата в Англия и отменя няколко протестантски закона. Бракът й с Филип II от Испания, католически монарх, е част от нейната стратегия за укрепване на католицизма в Англия. Този съюз обаче не е популярен сред нейните поданици, които се страхуват от испанското влияние и католическото господство.
Нейното управление най-често се помни с преследването на протестантите. Решена да възстанови католицизма, Мери разрешава екзекуцията на близо 300 протестантски лидери, включително епископи и влиятелни проповедници. Изгарянията, проведени предимно публично, шокират английското население и затвърждават репутацията й на „Кървавата Мери“. Въпреки че методите й са сурови, те са отражение на непоколебимата й отдаденост на вярата. Тя вижда себе си като защитник на истинската вяра и целта й е духовното спасение на Англия.
Бракът на Мери с Филип II е политически мотивиран, целящ да сключи съюз с Испания и да укрепи католицизма. Въпреки това е до голяма степен неуспешен. Филип прекарва малко време в Англия и техният съюз не създава наследник, което води до силно лично разочарование за Мери. Тя преживява множество неуспешни бременности, което кара историците да спекулират за потенциални здравословни проблеми, вероятно свързани с репродуктивно или психологическо състояние.
Копнежът на Мери за наследник не е само личен; това е политическа необходимост. Без католически наследник тя се опасява, че протестантството неизбежно ще се върне в Англия. Неуспехът й да роди дете я прави все по-изолирана и политически уязвима.
До 1558 г. здравето на Мери се влошава, вероятно поради недиагностицирано заболяване – вероятно рак на матката или кисти на яйчниците. Тя почива на 17 ноември 1558 г. на 42-годишна възраст. Смъртта й довежда до възкачването на трона на нейната полусестра, Elizabeth I, протестантка, която преобръща религиозната политика на Мери и утвърждава протестантството в Англия.
Наследството на кралица Мери I е сложно и често засенчено от бруталното преследване, свързано с нейното управление. Въпреки че е твърда и решителна, нейните безкомпромисни методи и политика я правят дълбоко непопулярна. И все пак тя създава прецедент като първата жена монарх в Англия, демонстрирайки, че една жена може да управлява самостоятелно. Въпреки че управлението й е кратко и в крайна сметка белязано от провал, животът на Мери отразява интензивните религиозни и политически борби на Тюдорска Англия и тя остава ключова фигура в английската история.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
