АНГЛИЯ
Въпреки че Англия е страна, богата на фолклор и традиции, тя няма окончателна национална носия. Първоначално през 18 в. групи за английска национална носия се опитват да направят националното облекло на Англия дрехите, носени от англосаксонците през 7 век, но това не се възприема.
Понастоящем в Англия има голямо разнообразие от костюми и зрелищните церемонии, свързани с монархията, до традиционните костюми, носени от танцьорите на Морис (Morris dancers) на английските селски панаири. Костюмът варира от област на област, но основно се състои от бели панталони, бяла риза, подложка от камбанки, носени около прасеца на крака, и шапка, изработена от филц или слама, украсена с панделки и цветя. Твърди се, че камбаните и панделките прогонват лошия късмет и носят плодородие. Първоначално танците на Морис са били изцяло мъжка традиция, но сега в някои екипи участват и жени танцьорки.
Перлените крале (The Pearly Kings) наричали лидерите на викторианските улични продавачи. Получават името си, защото носят „перлени“ копчета на шапките си като знак за власт. По-късно започват да носят дрехи, покрити навсякъде с копчета.
Титлата Перлен крал се предава в семейството, има и Перлени кралици, принцове и принцеси. Сега те прекарват свободното си време в събиране на средства за благотворителност.
Beefeaters и Yeomen of the Guard са много важни, защото се грижат за кралицата и нейните бижута. Някои казват, че това е най-близкото нещо до английската национална носия.
Много от обикновените дрехи, които се носят днес от англичаните имат дълга традиция. Студените зими в Крим през войната от 1853-56 г. дават имената на вълнената жилетка (cardigan) и вълнената шапка (balaclava). Лорд Кардиган ръководи леката бригада в битката при Балаклава (1854 г.) „Жилетка“ сега е топло вълнено късо палто с копчета, а „балаклава“ е вълнена шапка. Друг британски войник, Уелингтън (Wellington), дава името си на чифт ботуши. Днес те имат по-кратко име – ” Wellies “
ШОТЛАНДИЯ
Може би най-известната национална рокля във Великобритания е шотландският килт (kilt) с отличителния тартан. Килтът е дължина от вълнен плат, плисиран, с изключение на секциите във всеки край. Килтът се носи около кръста, като плисетата са отзад и краищата са кръстосани отпред и се закрепват с игла. Мъжете обичат при всеки официален повод да обличат националния костюм – kilt (поличката с плисета), sporran (космата чантичка за кръста) и ghillie brogues.
Шарката на вълнения плат се нарича „тартан“ (tartan) и произлиза от френска дума. Келтският за материала е „breacan“. Всеки шотландски клан или семейство вече има свой собствен отличителен тартан, съставен от различни цветове. Официален регистър на тартаните се поддържа от Tartans of Scotland. Полезна информация може да бъде намерена и на уебсайта на House of Tartan, уебсайт за продажба на продукти от тартан. Шотландският орган за тартани предоставя услуги за удостоверяване и правна защита на нови тартани.
УЕЛС
Националният костюм на Уелс е дълга пола (long skirt), носена с фуста (petticoat) и покрита с шал (shawl).
Уелската национална носия еволюира в Уелс в края на 18 век като развитие на носия, носена в града и провинцията. Популярният образ на уелското „национално“ облекло, на жена в червено наметало и висока черна шапка, е този, който е израснал в резултат на различни влияния, възникнали през деветнадесети век.
Уелският национален костюм е по-традиционен от шотландския. През 19 век, когато в цяла Европа възниква интерес към националната идентичност, уелсците започват да се интересуват от дрехите си и да търсят такива, които ги отличават от съседите им. Те се спират върху дрехите, носени от уелските селяни. Жените носели фусти и горна дреха, която се казва bedgown.
СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ
Ранното ирландско облекло, базирано на галски и скандинавски костюми, се състои от карирани панталони за мъже, носени с наметало с ресни или мантия, или къса туника за мъже и жени, носени с наметало с ресни.
Този стил на обличане е бил забранен през 16-ти век от законите за разкош, приети, за да потиснат отличителното ирландско облекло и така да преодолеят нежеланието на ирландците да станат част от Англия. По-специално е забранено носенето на наметало с ресни, както и носенето на шафранови дрехи (шафрановото жълтото е важна характеристика на ирландския костюм).
Всеки от различните региони в Ирландия има свой собствен начин за боядисване на дрехи и различен стил, а музеите като Националния музей в Колинс Баракс в Дъблин ги показват.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
