На 1 август 1834 г. влиза в сила Законът за премахване на робството (Slavery Abolition Act 1833), с който Обединеното кралство (така се кава държавата след 1801 г., а не Великобритания както се използва неграмотно) става първата държава в света, премахнала институцията на робството със закон. Това събитие не е просто правна реформа – то е цивилизационен прелом, който демонстрира безпрецедентно морално лидерство в епоха, когато робството все още е дълбоко вкоренено в културите и религиозните системи на много региони, най-вече в ислямския свят, където то остава легитимирано от религиозното право и се практикува векове след британската забрана.
I. Исторически контекст: робството като универсална институция
Робството в древността и Средновековието
Робството е универсално явление в човешката история. Древните цивилизации – Египет, Месопотамия, Гърция, Рим – разчитат на робски труд в икономиката, армията и домакинствата.
- В Римската империя милиони роби работят в земеделието, мините, строителството, а много са гладиатори или слуги в домакинствата на богатите.
- Във Византия робството продължава, макар и по-ограничено.
- В средновековна Европа робството постепенно се заменя с крепостничество, но не изчезва напълно – търговия с роби съществува в Средиземноморието.
Ислямската експанзия и възходът на арабската търговия с роби
След VII век арабските завоевания и разпространението на исляма дават нов тласък на робството. Ислямското право (шариат) не забранява робството, а напротив – регламентира го. Основни положения:
- Робите могат да бъдат военнопленници, „неверници“ или техни потомци.
- Мъжете роби могат да бъдат работници, войници, телохранители (мамелюци).
- Жените робини често са наложници (конкубини) без право да отказват сексуални отношения.
От VII до XIX век арабските търговци отвличат или купуват милиони африканци от вътрешността на континента, за да ги продават в Северна Африка, Близкия изток, Персия, Индия.
- Оценките са между 17 и 20 милиона души само по т. нар. „източен“ маршрут (Червено море, Сахара, Индийски океан).
- Огромен брой роби са кастрирани, за да бъдат евнуси в хареми и дворци.
Тази търговия е несравнимо по-продължителна от трансатлантическата като трае от VII до XIX век и често много по-жестока – смъртността по пътя е изключително висока. Практически тя започва от възникването на исляма, който се разпространява бързо на Арабския полуостров, северна Африка и Персия чрез постоянни религионзно мотивирани войни – джихад.
Европа и колониалната епоха
През XV–XVIII век европейските сили (Испания, Португалия, Франция, Британия, Холандия) влизат в т.нар. трансатлантическа търговия с роби.
- Британската империя се превръща във водеща сила: около 3 милиона африканци са превозени от британски кораби.
- Захарните плантации в Карибите, памучните полета в Америка и рудниците се крепят на робски труд.
II. Пътят към британската аболиция: от икономическа изгода към морална революция
До края на XVIII век Британската империя е сред водещите сили в трансатлантическата търговия с роби – милиони африканци са насилствено отвлечени и изпратени да работят в плантациите на Карибите и Америка. Въпреки икономическата изгода, в Англия постепенно се заражда силно аболиционистко движение.
Първи гласове срещу робството
През XVII–XVIII век в Англия набират сила квакери, евангелисти и философи, които поставят под въпрос моралната легитимност на робството.
- John Locke (Джон Лок) и Adam Smith (Адам Смит) поставят икономически и етични аргументи против робството.
- Квакерите са първите, които официално осъждат робството като несъвместимо с християнската вяра.
Организиране на движение с масова подкрепа
През 1787 г. е основано Обществото за премахване на търговията с роби, ръководено от Томас Кларксън и Гранвил Шарп.
- William Wilberforce (Уилям Уилбърфорс) – виден депутат и християнски филантроп, става лице на парламентарната битка.
- Oloda Equiano (Олода Екуиано) – бивш роб, публикува автобиография (1789), разкриващи ужаса на робския живот, която шокира британците.
- Thomas Clarkson (Томас Кларксън) събира свидетелства за жестокостите на търговията с роби.
- През 1788 г. хиляди жени бойкотират захар от плантации, за да ударят икономически робовладелците – първа масова потребителска кампания.
Първи успехи: забрана на търговията (1807)
Под огромен обществен натиск парламентът приема Abolition of the Slave Trade Act (1807), забраняващ превоза на роби. Това не освобождава вече поробените, но е решаваща стъпка.
Royal Navy създава West Africa Squadron, която започва да патрулира и спира робски кораби – до 1860 г. са заловени над 1600 кораба и освободени 150 000 души.
Кулминация: Slavery Abolition Act (1833)
След още десетилетия борба през август 1833 г. парламентът гласува пълна забрана на робството в почти цялата империя. Законът влиза в сила на 1 август 1834 г.
- Освободени са над 800 000 души в Карибите, Южна Африка, Канада.
- Държавата отпуска 20 милиона лири компенсации на робовладелците (огромна сума за времето).
- Бившите роби първоначално са поставени в система на „чиракуване“ (apprenticeship) за няколко години – компромис, който днес е критикуван, но тогава улеснява прехода.
Под натиска на обществото британският парламент първо забранява трансатлантическата търговия с роби (1807), а през 1833 г. премахва самата институция на робството в почти цялата империя. На 1 август 1834 г. над 800 000 поробени души в Карибите, Южна Африка, Канада и други колонии получават свобода.
III. Защо британската стъпка е уникална в световен мащаб
Много култури са осъждали робството, но никоя нация дотогава не е премахнала робството със закон и в глобален мащаб.
Британската стъпка е исторически уникална, защото:
- Първи глобален акт – преди САЩ (1865), Франция (1848), Бразилия (1888).
- Съзнателна жертва на икономически интереси – захарта и памукът са основа на британската търговия.
- Активна глобална политика срещу робството – патрулиране на моретата и дипломатически натиск върху други държави да забранят робството.
Други държави следват много по-късно:
- Франция – 1848 г.
- САЩ – 1865 г.
- Бразилия – чак през 1888 г.
- Саудитска Арабия – едва през 1962 г. и то под натиска на немюсюлманските страни.
Този британски ход поставя страната в морално и политическо лидерство, което контрастира рязко с региони, където робството остава не само легално, но и религиозно оправдано.
IV. Робството в ислямския и арабския свят – по-мащабно, по-дълго и често невидимо
Докато Обединеното кралство премахва робството още през 1833–1834 г., в мюсюлманския свят то остава дълбоко вкоренено и религиозно санкционирано минимум до средата на 20 век.
1. Теологична легитимация
Ислямското право (фикх) разглежда робството като естествено следствие от войната срещу „неверниците“.
- Разрешава се пленяване и поробване на неверници.
- Коранът и хадисите не забраняват робството, а уреждат правния статут на робите и дори насърчават притежаването на робини-наложници. Господарите имат право на сексуален достъп до робините (сура 23:6; 33:50).
- Четирите основни сунитски правни школи (ханафитска, малики, шафиитска, ханбалитска) приемат робството за допустимо до XX век.
2. Масови мащаби и голяма продължителност
- Арабската търговия с роби (VII–XX в.) превъзхожда по продължителност и териториален обхват трансатлантическата.
- Оценките варират, но се смята, че около 20 милиона африканци са били депортирани през Сахара, Червено море и Индийския океан към Северна Африка, Близкия изток и Персия в мюсюлманската търговия с роби, което е 6-7 пъти повече и за много по-дълъг период от време от европейската търговия с роби.
- Допълнително около 5 милиона роби са взети от Кавказ, Балканите и Централна Азия – отделно около 3 милиона християнски момчета за еничари в Османската империя.
- Африканските роби често са били кастрирани, за да бъдат използвани като евнуси в дворците на султани и емири. Смъртността при тази процедура е огромна.
3. Продължителност до модерната епоха
- Османската империя официално забранява робството едва през 1882–1889 г., но практиките продължават на места и след това.
- Судан, Йемен, Оман, Саудитска Арабия – робството се запазва до средата на XX век!
- Саудитска Арабия го отменя през 1962 г. под натиск от международната общност!
- В някои региони на Мавритания и Сахел робството де факто съществува и днес – въпреки официалната забрана през 1981 и повторната криминализация през 2007 г. се съобщава за десетки хиляди хора, живеещи като наследствени роби!
Хронология на премахването на робството в различни региони
| Година | Държава / империя | Акт / събитие | Забележки |
|---|---|---|---|
| 1807 | Обединено кралство | Abolition of the Slave Trade Act | Забрана на търговията с роби в Британската империя |
| 1833–1834 | Обединено кралство | Slavery Abolition Act | Пълна забрана на робството в почти цялата империя (над 800 000 души освободени) |
| 1843 | Британска Индия | Indian Slavery Act | Премахва робството в земите под Източноиндийската компания |
| 1848 | Франция | Décret d’abolition de l’esclavage | Пълна забрана във френските колонии |
| 1861–1865 | САЩ | Гражданска война / 13-та поправка | Формално премахване на робството |
| 1869 | Португалия | Закон за окончателно освобождение | Постепенно освобождаване на робите в колониите |
| 1877 | Тунис (под османско влияние) | Декрет на бейя | Първи опит за формална забрана в Северна Африка |
| 1882–1889 | Османска империя | Постепенни султански укази | На практика търговията с роби продължава и след това |
| 1888 | Бразилия | Lei Áurea (Златният закон) | Последната страна в Америка, която премахва робството |
| 1906–1920 | Персийска империя / Иран | Постепенно забранено | Дълго време остават остатъчни практики |
| 1924 | Афганистан | Официална забрана | Ограничен ефект върху традиционните практики |
| 1952 | Катар | Официална забрана | Дълго след Европа и Америка |
| 1956 | Йемен | Забрана | Остава проблем на практика десетилетия |
| 1962 | Саудитска Арабия | Кралски указ | Премахване под международен натиск |
| 1981 | Мавритания | Формална забрана | Де факто робството продължава; криминализирано едва през 2007 г. |
| Днес | Някои региони в Сахел, Либия | Незаконно, но съществува | Документирани случаи на робски труд и наследствено робство |
Какво показва тази хронология
- Обединеното кралство е над половин век преди САЩ, Франция и Бразилия, и повече от един век преди повечето ислямски държави.
- В ислямския свят робството остава институционализирано и оправдано с религиозното право до много късно – в Саудитска Арабия едва през 1962 г., а в Мавритания реално съществува и днес.
- Великобритания не само отменя робството, но и активно го преследва по море чрез Кралския флот – уникално за времето си.
V. Контраст: Обединеното кралство срещу света, който още оправдава робството
Докато британските военноморски сили (Royal Navy) започват да патрулират Атлантика, за да спират робските кораби и да освобождават пленници, в арабските пазари робите се продават свободно.
- Британците създават Западноафриканската ескадра (West Africa Squadron), която между 1808–1860 г. пленява над 1600 робски кораба и освобождава повече от 150 000 души. След 1834 г. Royal Navy започва мащабни операции:
- прехваща робски кораби по крайбрежието на Африка.
- Обединеното кралство подписва договори с Испания, Португалия, Бразилия за потискане на търговията.
- Дипломатически натиск води до забрани в Африка и Арабския свят (напр. Занзибар 1873 г.).
- Тази активна политика е уникална – никоя друга държава не отделя толкова ресурси за международна борба с робството.
- В същото време в Занзибар (под властта на Оман) и Судан процъфтяват пазари за роби, които работят до края на XIX век.
VI. Критики и нюанси към британския акт – но историческият му смисъл остава изключителен
Британската реформа има своите пренебрежими недостатъци:
- Освободените роби в Карибите преминават през „система на чиракуване“ (apprenticeship), която на практика ги държи в зависимост още няколко години.
- Държавата изплаща компенсации не на жертвите, а на робовладелците – около 20 милиона лири стерлинги (днешни милиарди).
Но въпреки тези ограничения, моралният пробив е безпрецедентен: за пръв път глобална империя отхвърля идеята, че един човек може да притежава друг по раса или религия.
Решението на Обединеното кралство да премахне робството не е просто юридически акт – то е цивилизационна декларация, че човешката свобода стои над икономическата изгода и религиозната догма.
На фона на ислямския свят, където робството продължава векове наред и дори днес съществуват остатъчни форми на робска зависимост, британската аболиция от 1833–1834 г. е ярък пример за морално лидерство.
Тя превръща Обединеното кралство в първата глобална сила, която съзнателно отхвърля древната институция на робството и започва активна борба срещу него по море и суша, оставяйки траен отпечатък върху световната история.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
