Британските китайци (British Chinese) са хора от китайско потекло, които живеят в Обединеното кралство, съставлявайки втората по големина група отвъдморски китайци в Западна Европа след тази във Франция. Смята се, че британската китайска общност е най-старата китайска общност в Западна Европа. Първите вълни от имигранти идват между 1842 г. (края на Първата опиумна война) и 1940-те години (края на Втората световна война), до голяма степен през пристанищата, отворени като отстъпки за британците вследствие на опиумните войни, като Кантон, Тиендзин и Шанхай.
Днес повечето британски китайци са потомци на хора от бивши британски колонии, като Хонг Конг, Малайзия, Сингапур, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Мавриций. Други идват с новите вълни китайски мигранти от 80-те години на миналия век, особено от континентален Китай. Китайски общности има в много от големите градове, включително: Лондон, Бирмингам, Глазгоу, Манчестър, Ливърпул, Нюкасъл, Единбург, Кардиф, Шефилд, Нотингам, Белфаст и Абърдийн.
В сравнение с повечето други етнически малцинства в Обединеното кралство, китайците са географски по-разпръснати. Те имат високи академични постижения и са с втория най-висок доход на домакинство сред демографските групи в Обединеното кралство след британските индийци. Според преброяването в Обединеното кралство през 2021 г. британското китайско население възлиза на 393 700 души в Англия и Уелс (0,7% от общото население), 33 706 в Шотландия (0,64%) и 6303 в Северна Ирландия (0,35%).
Китайският юе (Yue Chinese), който включва кантонски и езиците сийи (Cantonese and the Siyi languages), се говори от 300 000 британци като основен език, докато 12 000 британци говорят мандарин китайски (Mandarin Chinese) и 10 000 говорят хака китайски (Hakka Chinese).
Значителен брой са в Голям Лондон (124 250), разпръснати в редица негови квартали, като следващите четири града с най-голямо население от британски китайци са Манчестър (13 539), Бирмингам (12 712), Глазгоу (10 689). ), и Единбург (8 076). В Уелс градът с най-много британски китайци е Кардиф (4168), а в Северна Ирландия това е Белфаст (2378). Днес в китайските квартали живеят сравнително малко китайци и те са се превърнали в туристически атракции, където преобладават китайските ресторанти и фирми.
Китайците са едни от най-старите мигранти в Лондони и живеят из целия град. На много места има китайски училища, китайски клубове и храмове. Първите заселници в града са от 18 век и са свързани с търговията на Източноиндийската компания. В Лондон има 120 250 китайци, което представлява 1,5% от населението на града. Така 33% от етническите китайци в Обединеното кралство живеят в Лондон. Квартал Барнет (Barnet) има най-голямо население с китайска етническа група, следван от Тауър Хамлетс (Tower Hamlets), Саутуарк (Southwark) и Камдън (Camden).
В началото на 20 век е първото масово заселване на китайци в Лондон. Те заживяват в района на днешния квартал Лаймхауз в Източен Лондон. Дошлите са основно мъже и работят на лондонските докове или са моряци. По онова време опиумът е бил легален и заради китайците, които внасяли опиум, квартал Лаймхаус става известен с бизнеса с опиум.
Друга вълна от китайска имиграция се случва в Лондон през 50-те и 60-те години на миналия век. Лондонската икономика кара китайци от много места да се преместят, докато увеличаването на цените на международните пазари на ориз карат някои китайци от новите територии на Хонконг да се преместят в Лондон. Към 2000 г. по-скорошните етнически китайци идват от континентален Китай, Тайван и Виетнам, докато исторически китайците са мигрирали от Хонконг, Сингапур и Малайзия и други места в Югоизточна Азия.
През същата епоха много китайци се преместват от Уайтхол (Whitehall) в Сохо. Настоящият Чайнатаун (Chinatown), който се намира на авеню Шафтсбъри, започва да се създава през 1970-те г. Преди това e обикновен район на Сохо, западнал, с Джерард Стрийт като главната пътна артерия. Първите китайски ресторанти са отворени на улица Lisle, успоредна на улица Gerrard, и повече се отварят постепенно като един от първите по-известни е Kowloon Restaurant сега сладкарница-пекарна.
През 70-те и 80-те години много китайци, работещи в Сохо, продължават да работят там, но започват да се местят да живеят в предградията. Некитайците започват да изместват китайците като жители на Сохо през 1980-те години. От края на 80-те Сохо остава център на китайската общност в Лондон с голяма концентрация на китайски ресторанти и офиси на фирми. След 1980-те Chinatown става неофициалното име на района около Gerrand Street. Макар в района към 2023 г. да живеят малка част от китайците в Лондон, тази част се свързва с китайците, защото там се намират 85 китайски ресторанта, както и много китайски бизнеси. Мястото е популярно най-вече сред туристите в Лондон. Те са популярни с цените си, но не и с качеството. Най-добрите китайски ресторанти в Лондон не са в Chinatown.
В началото на 70-те години Loon Fung на Gerrard Street продава китайски продукти и кухненски съдове, но тези продукти започват да се предлагат и в супермаркетите. Китайските рецепти вече се появяват във вестници, списания, радио и телевизия. Кухнята им постепенно преминава в мейнстрийма и спира да е някаква нечувана екзотика.
Докато през 1985 г. 90% от китайците във Великобритания работят в сферата на кетъринга, цифрата е намаляла на 15% през 2023 г. Хората с академичен и професионален опит започват да се преместват от Сохо в по-богатите предградия на Кройдън и Колиндейл. Това обаче не се отразява на индустрията. Тя продължава да се развива. Някои от сегашните тенденции в уличната храна са чай с мехурчета, бао хлебчета и яйчени вафли в стил Хонконг. Сега Лондон може да се похвали със съчуански, шанхайски, хунански, донгбейски и фуджиански ресторанти.
Лондон чества китайските си жители чрез отбелязването всяка година на Китайската нова година на площад Трафалгър. Празненството е един от традиционните лондонски фестивали.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
